Бизнесът трябва ясно да заяви от какви кадри има нужда

На бизнеса са необходими фундаментални специалисти. Например счетоводство, контрол, финанси, кредит. Това има практическо приложение в банковото дело и в управлението на фирмите. Фундаментално образование е и инженерното, включително и в компютърните науки. Мениджмънтът е добре да бъде една допълнителна квалификация, която се получава за три месеца, казва Христо Загорски.

– Г-н Загорски, от 1 януари българите вече могат да работят във всички страни членки на Европейския съюз без ограничение. Ще се отрази ли това на пазара на труда у нас?

– Да, ще имаме проблеми най-вече за добри специалисти със средно образование. И сега не можем да намерим достатъчно качествени заварчици, монтажници, електротехници. Не говоря конкретно за моята фирма, а за бизнеса като цяло. Затова дори и малкият отлив ще се усети сериозно. Дано това още веднъж ни подсети за необходимостта от по-продуктивна връзка между образованието и бизнеса.

– В края на миналата година проучване на Българската стопанска камара показа, че около 40% от работещите у нас имат квалификация, която не отговаря на изискванията на работното място. Проучването беше направено чрез онлайн анкета, която обхвана 405 фирми от 20 сектора. Преобладаваха участниците на възраст 25 – 44 години (63%). Вашият коментар?

– Мисля, че данните от анкетата са обективни. За съжаление, квалификацията на повечето млади хора не отговаря на нуждите на пазара. В момента има голямо търсене на инженерно-технически кадри, включително машинни инженери, специалисти по физика, по химия, по биология, а такива не се предлагат. Това е странно, тъй като България има традиционно добри учебни заведения, предлагащи подобни специалисти, включително и професионалните гимназии в средното образование. Но очевидно младежите предпочитат да учат т.нар. модерни специалности, които нямат много голяма връзка с практическите потребности на реалния бизнес, този, който носи брутен вътрешен продукт. Голяма част от специалностите в университетите са със странни названия – пиар, мениджмънт, макроикономика…
На бизнеса във всяко общество са необходими фундаментални специалисти. Нека да започнем с модерната икономика – счетоводство, контрол, финанси, кредит. Това са неща, които имат практическо приложение в банковото дело, в управлението на фирмите. Фундаментално образование е и инженерното, нека да сложим и инженерното образование по компютърни науки… Мениджмънтът е добре да бъде една допълнителна квалификация, която, извинете, се получава за три месеца от един човек с фундаментално образование.

– Пример за фундаментален дефицит на пазара на труда?

– Имахме необходимост от инженери за сериозен проект в Топлофикация – София. Имаше и изискване да владеят английски и руски език. Условията бяха много добри, със заплати от 4000 – 5000 лева, но кандидатите бяха много малко. Взехме всъщност студент от 4 курс в Техническия университет, който се справи чудесно.

– Много са критиките към българското образование, но понякога с мръсната вода не изхвърляме ли не едно, ами повече бебета?

– За съжаление, изхвърляме много бебета. Това се дължи на честия български нихилизъм да отричаме всичко, което сме направили. Информацията, с която разполага обществото за нашите учебни заведения, е недостатъчна. Техническият университет в София например вече е сред 15-те най- добри университета в Европа по няколко показателя. 43% от завършилите Машинно-технологичния факултет си намират работа по специалността в първите четири месеца. 40% си намират работа в първите шест месеца. Виждате, че тези хора се реализират твърде добре на пазара на труда…
Но нашето поколение между 40 и 50 години объркахме децата си. Натрапваме  системата завърши в чужбина на всяка цена.
Мнозина не гледат какво ще завършат децата им, важно е да бъдат в чужбина. В Лондон има над 12 университета. От тях 4 са качествените. Останалите са масови организации с по 30 – 40 хил. студента. Познавам някои от тях – като отидат на лекции, само си разписват фиша, за да си внесат таксата.

– Дали няма да скандализирате мнозина с тази мисъл?

– Крайно време е малко да се  поскандализираме… Няма лошо да се учи в чужбина, важно е къде, какво, как, защо! Голям проблем на българина обаче, е недооценяването на мястото, където живеем. Стремежът сякаш на всеки е да отиде да живее и да работи в София. А това ни довежда до проблема да не виждаме нещата, които са около нас. Един от най-добрите университети, да не кажа най-добрият, за ветеринарна медицина се намира в Стара Загора. Медицинският му факултет също е на високо ниво. Тоест, образованието е достатъч но добро, но вече опираме и до желанието на човек да се самореализира, да предложи най-доброто от себе си.

– Мислите ли, че виждането за Стара Загора като студентски град има нереализиран потенциал?

– Разбира се. Първо, мястото на Стара Загора е уникално. Тука е имало поселища преди 8000 години, този факт е неоспорим. И хората тук са развивали цивилизацията. Нека да погледнем, че това е и един от най-възрожденските градове. И по време на турското робство тук е имало немалко църкви, немалко училища, имало е хора, които са останали в историята. В този смисъл Стара Загора е един изключително ученолюбив, университетски град. В НБП четох около 8 декември в интервю с ректора на Тракийския университет, че нещата започват да се подобряват още повече от гледна точка на програмите, които се предлагат. При нас започват да идват много студенти от чужбина. Това едва ли е свързано само с по-евтиния начин на живот.

Пък и Стара Загора е град, свързан с високите технологии. Слава Богу, кадри от ЗЗУ и от Берое продължават да развиват дори и малък бизнес, но много успешен.  Трябва да престанем да караме нашите деца да се занимават на всяка цена с модерни  специалности…

– Дали не сме склонни понякога да подменяме модерно с модно?

– Точно така е. А децата са много отворени за нещата, които им се разказват, показват. Миналата година един автобус абитуриенти от Стара Загора посетиха Техническия университет в София. Интересното е, че след разходка из университета и след среща с новоизбрания декан на Машинно-технологичния факултет проф. д-р Георги Тодоров от 40 младежи 27 се записаха във ВУЗ-а. Проф. Тодоров е изключителна личност. Той успя да осигури нова техника и да създаде нови лаборатории във факултета, например – лабораторията по компютърно моделиране. Дори за едно такова  просто  пътуване е необходимо да има по-добро взаимодействие образование – бизнес?

Бизнесът трябва да се научи да не мълчи гордо и да се оплаква, че няма. Трябва да се научи ясно и точно да казва: имаме нужда от това, предлагаме това, кажете от какво имате нужда, за да ни осигурите съответния продукт?

– И за бизнеса, и за образованието, и за взаимодействието между тях ключът май е в потребителната стойност, тя е решаващият ориентир?

– Разбира се, че тя е решаващият ориентир. Модерното е нужното, а не модното. Но не трябва да се вторачваме само в училището, в бизнеса, в държавата, а трябва да се вгледаме и в самите себе си като родители. Можем да помогнем на децата си истински. На 19 години синът ми пожела да бъде назначен във фирмата и да движи магазина, да превежда техническа литература. Много мои приятели казват: ти му влияеш. Бога ми, абсолютно сте прави! Нека всички да се опитаме да влияем на децата си. Но нека да не е с мрънкане, да не е с обвинения какви са лоши другите. Синът ми продължава да учи в Ромен Ролан и вече си е избрал специалност в Техническия университет, а 15-годишната ми дъщеря засега иска да учи медицина. И на тях, и на техните връстници желая успех! Шансът е на страната на подготвения, както казва една английска поговорка.

Интервю: вестник Национална бизнес поща