Светлозар Терзиев: Прокуратурата трябва да се намеси по проблема с отнетите права на около 100 фирми

12 фирми, чиито бази се намират на площадката на бившия завод Агробиохим в Стара Загора, заведоха искова молба в съда за обявяване на недействителна сделка за покупко-продажба на второстепенни улици на площадката. Сделката е извършена през 2008 г.

До месец делото ще се гледа от Окръжен съд – Стара Загора. Един от предприемачите е Светлозар Терзиев, собственик на петролна компания Зара, който пожела да разговаряме за проблема и от гледна точка на нарушения обществен интерес.

– Г-н Терзиев, защо се наложи Вие и колегите Ви да заведете дело?

– Решаването на този казус е важно не само за мен, не само за представителите на бизнеса, създали бази и производства на територията на площадката на бившия Агробиохим, но и за гражданите на Стара Загора, за общината.
Заради него се губят сериозни инвестиции и инвеститори, които могат да осигурят стотици работни места, при това добре платени. Достатъчно е да споменем, че компания като Линде газ прехвърли част от дейността си в Пловдив и вместо да има нови работни места тук в Стара Загора, сега се налага старозагорски специалисти да пътуват до Пловдив. Компания като Панхим прекрати разрастването си и откриването на още близо 400 работни места, колкото вече е открила. Ние също ограничаваме проектите си. Това се отнася за всички над 100 фирми, които са там. И причината се корени в последствията от един акт, който не само е закононесъобразен, а е и неморален спряво голям брой хора, спрямо цялата общественост.

– За какво точно става дума?

– При продажбата на земя на територията на площадката от страна на синдиците след фалита на Агробиохим. Всички ние сме купили поземлени имоти, отговарящи на изискванията за площ и за лице, като достъпът до всеки от тях се осъществява чрез второстепенни улици, които в актовете ни за собственост са описани като заводски пътища.
Имотите ни бяха предадени без съоръжанията на инфраструктурата, която минава през тях и не са неотделима част от продадените ни сгради и съоръжения, разположени в имотите.
Впоследствие обаче, синдиците продадоха т. нар. второстепенни улици, заедно със съществуващата инфраструктура – електрозахранване, питейна вода, канализация, на фирма Идица. Така беше създаден монопол, поставящ всички други собственици на терени там в абсолютна зависимост. Идица налага такси и плащания за всеки опит да бъдат прокарани мрежи и съоръжения през заводските пътища – частна собственост, при това става въпрос за сериозни суми. Нямаме възможност да изградим съвременна инфраструктура.
Длъжни сме да купуваме електроенергия от локална ел. подстанция, собственост на TEEM ООД. Идица ЕООД притежава и собствеността върху пътищата и с това не ни разрешава да прекараме инфраструктура, позволяваща ни да ползваме доставки от EVN. Сега купуваме с 10% по-скъп ток от този на EVN, който на всичкото отгоре е с неритмично подаване. Непрекъснатото спиране на тока съсипва производствения цикъл и продукция на голяма част от фирмите. С други думи, монополът не е един, а стават два.

– Не сте ли опитвали разговори и споразумение със собственика на заводските пътища и ел. подстанция?

– Естествено, че сме опитвали. Стигнахме до идеята ние – фирмите, работещи на тази площадка, да откупим терените, собственост на Идица ЕООД, и да ги дарим на Община Стара Загора. Така Общината ще има собственост в този парцел. Той целият ще бъде включен в Подробен устройствен план, имотите ни ще бъдат урегулирани, ще можем да създадем съвременна инфраструктура и производства, да разширим производствата, да дойдат и нови инвеститори. Имаше интерес от немалко големи компании, но като разбраха за какви проблеми става дума при нас, бързо напуснаха Стара Загора като евентуален обект на бизнес интереси.
За съжаление, Иван Марков ни поиска цена 4 пъти по-висока от платената от него през 2008 г. Нямаше как да приемем подобно изнудване и това доведе до още по-големи проблеми.

– Какви?

– През октомври 2012 г. Собственикът на Идица ЕООД отправи заплаха за спиране на преминаването на автомобили и други моторни превозни средства, работници, служители и техника през заводските пътища, които са собственост на неговата фирма. Поставените ни условия за заплащане за преминаването ни през пътищата са не просто унизителни. Те пряко заплашват не само работата ни, а също и живота и здравето на работниците и служителите ни. Представете си, че се наложи  преминаване на линейка, на противопажарна кола? В момента цели райони от територията са без питейна вода, без възможност работниците да се хранят.
Отнети са ни права, гарантирани ни от закона и конституцията. За разлика от всички други български граждани, се оказва, че нямаме правата имотите ни да са урегулирани и да граничат с общински, обществени пътища, нямаме и правата да прокараме мрежи и съоръжения през обществени пътища. Да не говорим, че липсата на Подробен устройствен план на промишлената зона усложнява неимоверно процедурите за одобряване на инвестиционен проект за конкретен имот.
Невероятно звучи, но е факт – компании, които до момента са инвестирали десетки милиони на територията на бившия Агробиохим – Стара Загора и имат проекти да инвестират още десетки милиони, са дискриминир-ни така, както никой не би си позволил да стори това с който и да е гражданин.

– Незаконосъобразна ли е, според Вас, сделката за продажба от страна на синдиците на заводските пътища?

– Работихме с много адвокати и юристи. Заключението е, че е незаконосъобразна. Първо, в одобрената от Община Стара Загора кадастрална карта при продажбата на имотите е подчертано, че става дума за второстепенни улици и заводски пътища, а не за поземлени парцели. Вярно, Законът за пътищата допуска частна собственост на физически и юридически лица върху пътища, но законодателят ясно, недвусмислено и категорично разграничава частните пътища от второстепенните улици в нашия случай. При това Законът за пътищата не се прилага в урбанизирани територии. Нотариалната сделка е с невъзможен предмет, тъй като улиците не са и не могат да бъдат предмет на граждански оборот, имат обслужващо предназначение и не могат да бъдат частна собственост. Наличието на правен интерес при нас, собствениците на граничещи с процесиите имоти парцели, е обусловено от Ограничаването на възможностите ни да упражняваме правото си на собственост.

– Решаването на този казус сега е в компетенцията на Старозагорския окръжен съд, след като Районният съд в града го прехвърли без да се произнесе, какво очаквате?

– Аз и моите колеги вярваме в компетентността и във високия професионализъм на старозагорските магистрати. Убеден съм в тяхното законосъобразно решение по тази опорочена от синдиците сделка, въпреки че те са представители на държавата в процеса по несъстоятелност на бившия Агробиохим. Мисля, че по този казус следва да се самосезира и прокуратурата.

Интервю: вестник Национална бизнес поща

* * *

Йордан Николов, зам.-кмет на Община Стара Загора: Общината няма полезен ход в момента

Така объркани са нещата в казуса Агробиохим, че наистина е трудно да се предвиди изходът, каза зам.-кметът на община Стара Загора Йордан Николов. Синдикът е продал заводските улици, съответно и комуникациите, на една фирма. Ще следим внимателно как се развива делото, което собствениците на имоти там са завели срещу фирма Идица, собственик на улиците. Ние сме готови да закупим пътната мрежа и да я поддържаме. Странно защо през годините Общината е пропуснала момента да направи това. Редно е фирмите, които работят там, създават работни места, плащат си данъците, да получат обгрижване от Общината.

На този етап не можем да дадем на Иван Марков милионите, които иска. Водихме с него разговори, но предложенията му са абсолютно неприемливи. Така че изчакваме. Нямаме полезен ход в момента. Ако делото приключи в полза на бизнеса и съответно на гражданите на общината, повтарям – ние сме готови тогава веднага да купим комуникациите и да ги поддържаме, допълни Николов.

* * *

Медийният екип на Търговско-промишлена палата – Стара Загора също работи по случай и отрази проблема