Президентът Петър Стоянов: Преходът не стана така, както го искаха 2 милиона души на Орлов мост

Книгите Подли времена на Едвин Сугарев и втори том на Това се случи пред очите ми на Йордан Василев бяха представени в Стара Загора. Представи ги редакторът на двете книги Румен Леонидов, а специален гост на вечерта беше президентът Петър Стоянов.

На поканата за интервю, президентът Петър Стоянов отговори положително, но постави условието разговорът да бъде само и единствено за книгата на Йордан Василев, отразяваща времето на неговия президентски мандат и управлението на Иван Костов. Все пак зад думите за литература, реалността днес пак се очерта ясно.

– Г-н президент, защо случилото се пред очите на г-н Василев е важно и днес?

– Духът на времето е уловен в книгата Това се случи пред очите ми. Важното е, че е написана от Йордан Василев, който е един от основателите на СДС, първият главен редактор на в. Демокрация, с три мандата като народен представител, председател на Комисията по национална сигурност и което е най-важно – излезе от политиката с реноме на изключително почтен човек. И когато се водят днешните дебати, доколко съвременните политици са свързани с олигархията, те заобикалят личности като Йордан Василев и съпругата му Блага Димитрова – символи на българската демокрация. С други думи авторът е човек, на когото може да се вярва.

– Можем ли да кажем, че в книгата има мост към бъдещето. Щом не Ви се иска да разговаряме за реалността днес, нека поговорим за бъдещето…

– За да се разбере днес, за да има поука и за утре, книги като тази трябва да бъдат прочетени. Пазарът е наводнен с много книги. Зад част от тях стоят солидни партийни централи и солидни пари. Зад Йордан Василев стои само болката за пропилените възможности и перспективи. В книгата си той критикува и мен, и тогавашния политически елит, отразява тогавашния спор с опозицията БСП “за” и “против” НАТО, подкрепата на опозицията БСП за Милошевич. Критикува тогавашния премиер… Но пише за всичко това през болката за неосъществения български преход, през болката, че този преход не стана така, както го искаха двата милиона души на Орлов мост. 2 милиона, които вярваха и мислеха, че България сравнително лесно и сравнително бързо ще може да се трансформира от една изостанала комунистическа държава с много тежък авторитарен режим в една отворена европейска държава. Читателите ще бъдат изненадани с каква елегантност се поднасят изводите за българския преход – че преходът беше ограбен от висшите представители на викотата номенклатура, от високите етажи на Държавна сигурност. Изводи без никаква злоба към обикновените членове на БКП и днешното БСП – също така измамени и ограбени като всички други граждани, също така жертви.

– Младите хора, протестиращи днес, каква поука могат да извлекат от книгата, когато я прочетат?

– Младите хора са абсолютно прави да протестират. Техните искания за морал се споделят от абсолютно всички честни, мислещи, интелигентни хора. Страхувам се, че без знание за миналото, тези млади хора може също да допуснат грешки. Идеализмът, честността, отдадеността, са качества на всеки младежки протест и на всяка революция дори, но хора като мен знаят, че зад всичко това винаги има някои, които искат и могат да оберат плодовете на един такъв честен протест.

– Все пак има ли лъч на надежда за излизане от блатото на чистото противоборство днес?

– Винаги има лъч на надежда и с това се изчерпва коментарът ми върху сегашната ситуация.

– Добре, за каква България работите Вие и как?

– Аз пътувам много. Член съм на десетина големи международни организации, на техните бордове и съм президент на една голяма европейска фондация, базирана във Виена. За съжаление, ние нямаме директни проекти с България, защото България вече е член на Европейския съюз. Занимаваме се с страни от други части на света. Но не трябва да имате никакво съмнение – във всяка моя дейност аз съм разпознаван винаги най-напред като бившия президент на България. Всичко, с което мога да помогна на страната си, го правя с огромно удоволствие. Един президент си остава винаги президент. Има една френска поговорка: Благородството задължава, в моя случай бих я перифразирал като: Постът задължава.