Икономическите стимули ще доведат до ефективно управление на отпадъците

Икономическите стимули и активното гражданско участие са ключът към успеха на ефективното управление на отпадъци в Европа. Това обясни Йоханес Майер, началник отдел Международни връзки в Австрийската агенция по околна среда (ААОС) по време на workshop в София за представяне на добрите практики в ЕС за механизмите за контрол и насърчаване на превръщането на отпадъците в ресурс.

Гражданите трябва да бъдат убедени и да осъзнаят, че са част от системата за управление на отпадъци и, че от тяхното отговорно поведение и отношение зависи качеството на услугата, която получават и чистотата на мястото, където живеят, допълни Йоханес Майер. В Европа системите за управление на отпадъци функционират добре тогава, когато има ясно разпределение на отговорностите между всички заинтересовани страни – граждани, бизнес и администрация, и те са съответно мотивирани или санкционирани при спазване или не на изискванията към тях. Така например община Виена от 1998 година до момента е финансирала над 80 проекта, които са свързани само с насърчаване и предотвратяване на образуването на отпадъци от гражданите. Ежегодно се провеждат конкурси и състезания за разработване на малки проекти с иновативни идеи и техники за намаляване на отпадъците, провеждат се образователни кампании за жизнения цикъл на отпадъците и за ползите от рециклирането. Гражданите трябва да бъдат наясно с очакванията към тях, както и с икономическите стимули и евентуални санкции при правилно или неправилно отношение към отпадъците, обясни още Майер при представяне на резултатите от проведеното проучване на добри европейски практики за механизмите за граждански контрол и партньорството между администрацията, гражданите и бизнеса за промяна в отношението към отпадъците и превръщането им от проблем в ресурс, съобщиха от Green PR.

Във всички проучени европейски държави се изпълняват периодично поредица от кампании, национални и местни, насочени директно към гражданите за предотвратяване на образуването на отпадъци и насърчаване на гражданското участие в разделното събиране и оползотворяване на отпадъци. Oрганизират се образователни кампании в детските градини, училищата, сред студентите и местните общности, за да се демонстрира на практика правилното отношение към отпадъците, да се повиши информираността на населението и от най-ранна възраст да се възпитават гражданите към отговорно поведение и опазване на околната среда. В повечето държави се провеждат специални събития, празници и семейни игри, раздават се безплатни наръчници и ръководства за правилното събиране и разделяне на отпадъци. Целта е населението да бъде мотивирано да използва системата, така както тя е замислена, за да се постигат максимално добри резултати в нейното приложение, допълни Йоханес Майер.

Текущо във всяка държава се извършва анализ на произхода и морфологията на отпадъците, въз основа на който се разработват конкретните мерки и икономическите механизми, за да се променят навиците на гражданите и да се стимулира правилното поведение. Така например в община Ламберт във Великобритания функционира Обществен съвет по околна среда, който отговаря за провеждане на ефективна комуникация с гражданите и определяне на конкретни мерки за насърчаване на тяхното участие в предотвратяването на образуването на отпадъци.

В Швеция например е подписано споразумение с Асоциация на кетъринговата индустрия на регионално и национално ниво за намаляване на отпадъците в ресторантите. Направена е мащабна кампания по обучение на работещите в ресторантите и клиентите. Изготвен е списък с 10 стъпки, които се прилагат в организацията на дейността на всеки ресторант. Ефектът от прилагане на тази мярка е 10% намаляване на отпадъците в ресторантите.

Във Франция се организира подобна мащабна кампания Почти перфектно домакинство, в която под формата на игра няколко домакинства се ангажират за определен период от време да прилагат ежедневно списък от правила, водещи до намаляване на отпадъците им. Целта е да се покаже чрез местен пример, че превенцията на отпадъците е достъпна за всеки. Създадени са специални интернет сайтове, на които се публикува информация за играта и гражданите могат да проследят ежедневно как се променя размерът на отпадъците на участващите домакинства, в следствие на определени дейности, например: слагане на стикер върху пощенската кутия срещу нежелани рекламни материали – Stop Pub, замяна на текстилни продукти за еднократна употреба с такива за многократна употреба (например: санитарни ръкавици, кърпи, и др.); закупуване с предимство на продукти в насипно състояние и продукти с еко етикет; произвеждане на домашен компост; поправката на повредени домашни уреди; промяна в начина на готвене и пазаруване на домакинството за намаляване на хранителните отпадъци; промяна в начина на потребление на питейна вода с цел пестене на водата и др. Резултатите от експеримента показват, че най-добрите домакинства са постигнали 88% намаление на отпадъците си за периода на играта.

В много европейски държави се прилага и стимулиращо данъчно облагане чрез определяне на такса смет на принципа плащаш, колкото изхвърляш. По този начин населението е насърчавано да предприема екологосъобразни действия за намаляване на отпадъците си, да използва пълноценно системата за разделно събиране на отпадъци, за да намали максимално остатъчния си битов отпадък, за чието събиране и извозване заплаща такса на общината. Подобни кампании и игри редовно се провеждат и в Дания. Община Оденс ежегодно организира семейни игри и състезания за правилно сортиране на отпадъци в умален модел в местните фирми за рециклиране. Разпространяват се и безплатни наръчници по управление на отпадъците, в които се представят и нови технологични въведения, водещи до намаляване на отпадъците, актуални промени в законодателството и други. 

Не разбирам защо вашата система за разделно събиране и управление на отпадъците не работи ефективно, тъй като в Австрия съществува подобна организация на дейността с малки допълнения и тя работи, коментира в заключение Йоханес Майер. В Австрия отпадъците от опаковки се изхвърлят също в цветни контейнери, а останалите – съответно в контейнера за биоотпадъци или за смесена смет. Обслужването на цветните контейнери се поема от таксата, включена в цената на всеки опакован продукт, която всеки гражданин заплаща при покупката му в магазина. Обслужването на останалите контейнери се заплаща от всяко домакинство под формата на такса смет, в зависимост от обема на отпадъците в него и честотата на извозването му. За това целта на всеки гражданин в Австрия е максимално добре да разделя отпадъците си и да изхвърля опаковките в цветните контейнери, което е безплатно за него, за да остане минимално количество отпадък в другите контейнери за остатъчна смет, които се заплащат под формата на такса смет. Така, чрез действащ икономически механизъм, се гарантира и стимулира разделното събиране и насърчава рециклирането, а това води пряко до предотвратяване на образуването на отпадъци.

По последни данни на Евростат – в Белгия, Дания, Германия, Австрия, Швеция и Холандия, където се прилага принципа заплащаш, колкото изхвърляш, се депонират по-малко от 3% от битовите отпадъци, а останалите 97% се рециклират, изгарят или компостират успешно, превръщайки се от проблем в ресурс. За разлика от тези държави в България 94% от отпадъците се депонират на сметища, като само 5% се рециклират успешно и 1% други.

Успешният модел за управление на отпадъците се основава на няколко много прости принципа – публичност, прозрачност, отчетност и обществен диалог, каза в заключение Майер.