- 06.10.2013
- Posted by: admin
- Category: News
През последните 4 – 5 години има голям срив в цените на новопостроените жилища в Стара Загора. Частните инвеститори са много внимателни и в изчаквателна позиция. Политиката на банките е абсолютно рестриктивна и ако вземем кредит ще работив само за банката, казва инж. Петко Балабонов, председател на Камарата на строителите – ОП Стара Загора.
– Г-н Балабанов, според Вас, Камарата на строителите в България оправдава ли през годините съществуването си, ефективна организация ли е?
– Ние сме единствената браншова организация, която успя да прокара в Народното събрание свой закон – за Централния професионален регистър (ЦПР) на строителите. Много хора смятат, че всяка действаща строителна фирма е длъжна да членува в КСБ. Задължена е само да се регистрира в ЦПР, но не и да членува при нас. Ние сме доброволна браншова организация. В момента в Старозагорска област има 200 регистрирани фирми в ЦПР. 67 от тях са членове на Камарата.
– През годините как се промени членската маса?
– В негативна посока. В ЦПР максимум членовете са стигали 250, а на Камарата са били 90 – 100 фирми. Ние в Стара Загора сме една от най-големите строителни камари в страната. Например, във Враца има само 7 строителни фирми, които са членове на камарата.
Заетите в строителството в момента в региона ни са намалели от 15 хиляди души през 2008 г. на 5000. За 5 години намалението е 3 пъти. Радостното е, че строителният бизнес тук започва да се утвърждава като семейна традиция. В няколко фирми децата поемат по пътя на бащите си – например фирмите Лесо инвест ООД, Елконтрол ЕООД, Монтажинженеринг АД, Информат ООД.
– Кризата в строителния бранш задълбочава ли се?
Инж. Петко Балабанов е роден на 24 юни 1961 г. във Видин. Израснал е и живее в Стара Загора. Завършил е Висше народно военно строително училище (ВНВСУ), сега Висше строително училище Любен Каравелов – София. Има 30-годишен стаж в строителството, започнал е кариерата си като технически ръководител в Строителни войски. В частния бизнес е от 1991 г. Управител е на Ферал ООД, съосновател на КСБ – Областно представителното Стара Загора. На 26 септември беше избран за председател на Камарата на строителите – Областно представителство Стара Загора. |
– За съжаление да, и то по причина, която, според мен, е въпрос на управленческо решение. Болшинството средни и малки фирми, които са гръбнакът на строителния бранш, бяха изместени от пазара от 20 големи фирми. Те успешно налагат монопол. Търговете за държавни поръчки се печелят от 3% от фирмите, които имат възходяща линия на развитие по обемите на изпълнените строително-монтажни работи.
– Кои са те в региона?
– Енемона, Главболгарстрой, Трейс груп холд. А спрелите да функционират фирми в областта са около 30%. От 97 членовете ни сега са 67. Ще дам пример с моята фирма. Преди 5 години имах 80 души работници с трима технически ръководители, а сега са едва 10.
Преживяли сме няколко кризи, все е било трудно. Имало е и пикове, и абсурди – мобилни групи на банките да обикалят и да предлагат кредити. През 2007 – 2009 г. средната цена на кв. метър в Стара Загора, разширен център, бе около 700 евро, в центъра достигна до 1000 – 1200 евро. Сега в абсолютния център цената е 800 евро на квадратен метър, а в крайните квартали и разширен център може да се намери нов обект на грубо строителство за 350 – 400 евро. Това е срив в цените почти наполовина.
– Строителите сте дялан камък, в какво виждате перспектива за развитие?
– Във външното инвестиране. Политиката на банките е абсолютно рестриктивна. На нас печалбата ни е 5 – 6, до 10%, и ако теглим кредит при лихва от 12 – 13% ще работим само за банката.
Частните инвеститори са много внимателни и в изчаквателна позиция. Признак за това е лавинообразното нарастване на депозитите. В момента банковите депозити на граждани и фирми са 38 – 40 млрд. лева.
Оптимистичното е, че кметът на Стара Загора Живко Тодоров изгради покрай себе си екип, който спечели изключително много проекти по различни програми и реално в града в момента се вкарват инвестиции. Лошото е, че те са разпределени в тесен кръг от фирми и повечето не са старозагорски, които да оставят данъците си тук. Работят местни хора, но има и друг проблем – наемат се подизпълнители, на които в началото се плаща нормално, после плащанията спират. А малката фирма разчита на месечния си акт за материали, заплати и осигуровки.
Промените в Закона за обществени поръчки (ЗОП), ако се приемат в парламента, ще се отразят положително. Сега за една немного голяма фирма е изключително трудно да участва в търговете по Закона за обществени поръчки. Има купчини с папки, 2 – 3 служители в рамките на месец само по това работят. Едно от основните неща е да се намали този излишен административен порядък. Второ положително – големите фирми да бъдат задължени 30% до 70% от обемите си по обществени поръчки да ги възлагат на подизпълнители.
И трето – след като инвеститорът се разплати с изпълнителя, той да е задължен веднага да се разплати с подизпълнителите си. Обсъжда се и вариант за директно разплащане с подизпълнителя.
– Първите Ви задачи като председател?
– Функциите на председателя са представителни, дефакто той няма реална власт. Ръководството на общината преди две години имаше среща с УС на Областното представителство. Беше поет ангажимент във всяка комисия за обществена поръчка в строителството да има експерт на строителната камара, с право на глас. След 2 години това нещо все още не е изпълнено и ще настоявам ангажиментът да се изпълни.
Проблеми има много в строителния бранш. Ето един – имаме си частен, одобрен проект, инвеститор и изпълнен обект. Но той няма интерес да въведе обекта в експлоатация и не го прави с идеята да избегне данък сгради и такса смет.
Строителите страдат – за да защитиш категорията си в ЦПР, трябва да докажеш производствен опит, за което ти е нужно копие от строителното разрешение и от въвеждането в експлоатация. Аз лично имам два такива обекта. В такива случаи следва Общината да се намеси, тя губи от невнасянане на данък сгради и такса смет.
Друг въпрос, който поставят колегите, е за общинската наредба за обществения ред и сигурност, според която след обяд от 14 до 16 часа не трябва да се вдига шум. Ние не правим сватби и купони, а работим. Съставят ни се актове, включително и на общински обекти.
Ако ми позволите, накрая ще отправя от името на съграждащите Стара Загора поздрав към всички старозагорци във връзка с празника на хилядолетния ни град!
Интервю: вестник Национална бизнес поща