Живка Аладжова: Имам желание и енергия да работя за промяна

областен управител Стара Загора Живка АладжоваНа 13 юни Живка Аладжова е назначена от Министерския съвет за областен управител на Стара Загора. Живка Аладжова е родена на 20 декември 1970 г. в Стара Загора. Завършила е СОУ Максим Горки, след това специалността Здравен инспектор в Медицински институт – Варна. Първата ѝ магистратура е Административен и здравен мениджмънт във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий.

Миналата година там завършва и втора магистратура по зооинженерство.
Трудовият ѝ стаж е изцяло свързан с контрола на храните. През 1993 г. започва работа в тогавашното ХЕИ като здравен инспектор. От 2006 г. е началник на административно-стопански отдел в РИОКОЗ. След трансформирането на институциите става главен инспектор в областна дирекция Безопасност на храните.
Аладжова е член на БСП от 2000 г. От 2002 г. е секретар на основна партийна организация Център, една от най-големите в Стара Загора. Член е на Общинския съвет на БСП. Има дъщеря – Сияна, на 22 години, студентка четвърта година по специалността Фармация в София.

– Г жо Аладжова, какво Ви накара да приемете предизвикателството да се кандидатирате за областен управител на Стара Загора?
– Желанието ми за промяна обуслови моя избор. Новото правителство на България има експертен характер. Аз винаги съм възприемала себе си като експерт в своята сфера. Благодаря на Георги Гьоков, че издигна моята кандидатура. Изборът ми беше следствие от сериозна равносметка. Останах сама със себе си, прецених своите възможности, дадох си сметка за отговорността, както и за силите и енергията, които имам, за да поема уверено предизвикателството. Ще работя, за да реализирам добро управление на областта.

– В тази равносметка кое наклони везните в полза на Вашия избор?

– Първо – административният ми опит като началник-отдел. Второ – моята работа е свързана с хора, а повечето създават работни места. Контактът с тях е много важен. Работата на контролните институции е специфична. В момент на проверка си длъжен да поемеш и да носиш отговорност, да вземеш конкретно решение и да го защитиш. Дългогодишният ми опит в тази посока ми даде кураж и увереност, че ще се справя и затова дадох своето съгласие.

– Контролът върху хората обаче носи и негативи. Как се отнасяте към нападките, обидите, ударите под кръста?

– Няма как да не носи. Нашата работа е сложна и е съпътствана от трудности. Винаги в професията си съм се старала да не се ръководя от симпатии и емоции, а да прилагам стриктно принципи и норми. Моята професия не е от най-предпочитаните. Ние работим в интерес на здравето на хората. В работата си залагам на собствените си възможности да убеждавам отсрещната страна, че изискванията не са мои лични, а са в интерес на обществото. Разбира се, че се старая да се вслушвам и в отсрещното мнение. Научих се да правя реална преценка на ситуациите. Старая се да стъпвам здраво на земята и да анализирам обективно.

– А политическият опит помогна ли с нещо?

– Моето място, като секретар на една от най-големите партийни организации в Стара Загора, ми помогна да развия в себе си доста качества. В нея членуват около 60 души на възраст от 20 до около 80 години. Много е важно в политиката да има приемственост. При нас членуват доста млади хора и когато те общувате с възрастните, се получават интересни взаимоотношения.
Трябва да има пряка връзка между поколенията на партията, за да се развива. Младите имат повече желание за промяна, за изява. По време на кампанията те взеха активно участие в реализирането на много прояви. Бяха изключително мотивирани. Благодаря и на старото поколение съпартийци. В нашата организация всеки има своето място. Когато има желание за съвместна работа и целта е обща, радваме се на резултати. Организираме различни мероприятия, включително и благотворителни, но дарителската дейност не я афишираме.

– Какъв човек сте извън работата и политиката?

– Обикновен, като повечето българи. Държа много на дома и семейството си. Живея в наследствено жилище. Домът е мястото, където намирам покой, отварям книга, чета поезия. Понякога дори един стих като „Кажете добрите думи!” на Рашко Стойков ми е достатъчен да свали напрежението от мен.
Обичам да се разхождам сред природата. Естествените неща много ме зареждат. Аз съм рибар, практикувам морски риболов, имам всички такъми. Това е нетипично за жени, но морската шир ме зарежда. С часове мога да стоя с въдицата и да си ловя риба.
Обичам да посещавам Рилския манастир. Там има страхотна енергия. В Мелник също. Старая се веднъж в годината да стигна до тези места. За мен са източник на вяра и енергия.

– Обичате ли да готвите?

– Умея да готвя, но го правя все по-рядко. Има неща, които приготвям с удоволствие. Например – пилешко филе със сушени домати и топено сирене. Слаб консуматор на алкохол съм. С такова ястие си позволявам малко бяло вино.

– Спортувате ли?

– Харесвам спорта. Един от любимите ми спортове, които обичам да гледам и по телевизията, е конната езда. В детските си години имах кон и дядо ме учеше да яздя. Иначе не съм активен спортист. Отвреме навреме се мобилизирам и посещавам фитнес клубове.

– Как избирате дрехите в гардероба си?

– Аз не робувам на модни тенденции и на марки. Понякога се разминават с моите разбирания. Старая се да се чувствам удобно в дрехите си. Когато харесам нещо и изглеждам добре с него, го купувам. Тъй като съм привърженик на по-естествените и изчистени класически форми, когато не открия тази линия в магазините, прибягвам до услугите на шивачи. В събота и неделя предпочитам анцуг за разходките си.

– Какво може да Ви ядоса и какво Ви зарежда с енергия?

– По-скоро мога да кажа какво би ме разочаровало – предателството. С него няма да свикна никога, въпреки че винаги съм се опитвала да претеглям нещата от различни страни. С най-много енергия ме зарежда общуването с дъщеря ми. Щом я чуя, видя, всичко лошо остава назад.

– Опитвате ли се да давате съвети на дъщеря си, да насочвате нейния избор?

– Едно от важните неща в живота ми беше да възпитам от детето си човек. Нашите отношения са не само майка – дъщеря, а като между двама приятели, не казах приятелки.
В определени моменти тя ме е голяма опора. В нейно лице имам пълна подкрепа, както и аз я подкрепям в нейните начинания. Моята философия е, че който обича, дава свобода. Не се опитвам да влияя на нейния избор. Тя избра да следва фармация. Моите родители искаха да запише медицина. Нашето семейство е фамилно обременено на тази тема – сестра ми е лекар, зет ми – също, племенникът ми следва медицина. Моето дете направи друг избор. Нека следва своя житейски път с радост и успех.

Интервю: вестник Национална бизнес поща



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам