- 09.06.2013
- Posted by: admin
- Category: News

Обществените поръчки в строителството в България са по-малко през 2012 г. в сравнение с предходната година. При броят на издадените строителните разрешения в община Стара Загора през първо тримесечие на 2013 г. в сравнение с 2012 г. също има спад – със 17%, казва инж. Кольо Колев, председател на областното представителство в Стара Загора на Камарата на строителите в България.
– Инж. Колев, навлязохме в най-активните месеци за строителния отрасъл. Имали оживление в бизнеса?
– Има индикации, но те засега са нетрайни и откъслечни. Данните от окончателния годишен доклад за развитие на строителния бранш през миналата година отново показват спад на обемите.
За последните 3 – 4 години строителството в национален мащаб се е свило точно наполовина. Приблизително същите са тенденциите и за Старозагорска област. Фирмите не са спрели да освобождават работници.
– Нови, стари проблеми?
– В Областно представителство на Камарата на строителите в България – Стара Загора направихме анкета сред нашите членове. Обобщението на отговорите сочи, че фирмите нямат никакво усещане за преодоляване на кризисните времена. На въпрос каква е тенденцията в строителния бранш 9 от 10 фирми отговарят отчайваща, трагична, изкуствено дишане, абсолютен застой и само една – има плаха надежда.
Почти 100% от фирмите поставят проблема с нагласените търгове. Това е национален анализ, но и усещането за търговете при нас в областта е същото. Има търгове, в които общината не може да не се съобрази с условията, поставени изначално от възложителя – министерство, държавна структура. Когато е голям лотът, е естествено изискванията да са за по-големи обороти, т.е. автоматично малките фирми отпадат. Например – по фонд Козлодуй. Той е разделен на два лота за Северна и Южна България. Във всеки лот участват 5 – 6 общини, вместо да се разделят поръчките на отделни малки лотове и да се даде възможност на по-малки фирми да участват. Това е национален проблем, ангажирали сме се да работим по него като камара, защото се оказва, че т.нар. големи мащабни инфраструктурни проекти, с които се хвалим – магистрали, пречиствателни станции и т.н., всъщност осигуряват заетост на 1,3% от строителните компании в България. А големите строителни компании са под 2%, докато малките и средните – 98%.
Продължаваме да се борим за оптимизиране на условията за обществени поръчки. Ние го наричаме да няма дискриминационни условия. Не искаме друго освен възможност добрите фирми да имат достъп до участие.
Надяваме се скоро да се въведат така наречените електронни търгове, при които субективният фактор би трябвало да отпадне напълно.
Друг сериозен проблем за строителите е разсроченото плащане. Европейската директива за 30-дневен срок не се спазва, фирмите не могат да финансират със собствени ресурси – липсват им оборотни средства, а банките, за съжаление, почти всички, обявиха строителните компании за рискови.
Още един проблем – кадрите. Всички изпаднаха в състояние да освобождават кадри, но се оказа, че като излязат задачи и се потърсят квалифицирани хора, на пазара няма. Мисля, че в момента, в който нещата тръгнат нагоре и има поръчки, ние ще изпаднем в състояние да не можем да ги изпълняваме по тази причина. И тук говоря не само за добри майстори, а и за техническите кадри.
Има отлив от професията, отдалечаване на обучението от практиката.
Ние, старите ръководители, не можем да се начудим какво му беше лошото на Строителния техникум – там се отиваше, за да станеш строителен техник. Сега стана строителна гимназия, в която до последния клас не се знае кой ще се дипломира като строителен техник, кой ще продължи по друг ред. Като потенциални работодатели предложихме да се възстановят строителните техникуми като средно-образователно училище с категорична насоченост в посока производство на строителни техници.
Не по-различно стои въпросът с инженерите, които излизат от строителните университети. Там няма програми за стажуване, което създава проблеми при реализацията.
– Казахте – неминуемо нещата ще се подобрят на пазара…
– Категоричен съм. Животът продължава, развитието не може да спре. Ще бъдат необходими нови жилища за хората, нови фабрики и производствени цехове, съществуващите активи трябва да се обновяват. Инвеститорите ги няма, но ще се завърнат. В цяла Европа и света има криза и те са предпазливи.
Забелязва се като че ли леко увеличение на интереса от страна на малки инвеститори, които имат нужда от разширение, малък цех, фабрика, производствени площи. Липсват по-сериозните инвестиции, външни индустриални и други обекти. Надявам се да се появят.
– Кметът на Стара Загора Живко Тодоров обяви, че се работи по проекти за 160 млн. лв. Това не помогна ли на строителите?
– Всички се втурнахме да участваме в такива поръчки. Но статистиката казва, че през 2012 г. в сравнение с 2011 г. обществените поръчки са по-малко. Нямам данни от статистиката за Стара Загора, но в същото време в броя на издадените строителните разрешения в община Стара Загора през първо тримесечие на 2013 г. в сравнение с 2012 г. има спад. Издадените строителни разрешения са със 17% по-малко.
А за петте месеца на тази година са само 266 броя срещу 794 за цялата предходна година. Колкото до големите проекти като този за водния цикъл, за депото за отпадъци и др., лошото е, че в тях местни фирми едва ли ще могат да се включат в търговете, освен като подизпълнители или като участници в по-големи консорциуми.
Да се надяваме, че в органите, от които зависи промяната, ще има чуваемост. Ние нямаме навика да блокираме пътища, но строителите в момента не са за завиждане.
Тази година в Камарата на строителите предстоят избори за ново ръководство на областно и на национално ниво, фирмите са с очакване организацията като изразител на техните интереси да е по-категорична с исканията си и да успее да ги защити.
Интервю на вестник Национална бизнес поща