- 23.05.2013
- Posted by: admin
- Category: News

Конференция на тема Пазар на труда в България и страните от Централна и Югоизточна Европа – последици и перспективи организира Институтът за икономическа политика, с подкрепата на фондация Ханс Зайдел. Председателят на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов взе отношение по въпроса за актуалните състояния на пазара на труда в България.
В представянето си той се фокусира върху връзката между вложените инвестиции и динамиката на заетостта, наличието на значителни дисбаланси в заплащането по области и сектори в страната, както и предложенията на БТПП за повишаване на заетостта.
Цветан Симеонов подчерта, че не само чуждестранните инвестиции са важни за заетостта, но и от голямо значение са и инвестициите на българските фирми. Изравняването им създава една добра конкурентна среда.
В изказването си председателят на БТПП обърна внимание върху съществените различия между областите в страната. Тези, които са с над средната работна заплата в България – София (столица), Враца, Стара Загора, София – произвеждат половината (49,4%) от БВП за страната. В секторно отношение след ИТ сектора най-добре платени (със заплати повече от 2 пъти над средната заплата) са заетите в браншове, при които преобладават естествените и изкуствени монополи – именно към тях имаше отрицателни обществени нагласи.
Председателят на БТПП акцентира и върху производителността на труда, която е едно от най-големите притеснения на България и на българските предприемачи, както и изпреварващият ръст на заплатите спрямо производителността на труда.
По повод мерките за заетост, които са субсидирани от държавата, председателят на БТПП констатира, че най-успешната програма е по проект Ново начало – от образование към заетост. При нея търсенето изпреварва предлагането и трябва да се помисли и за развитието й в следващия период.
На първа позиция от предложенията на БТПП в подкрепа на заетостта е възстановяването на тристранния диалог. Палатата е на мнение, че в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности в публичния сектор, трябва да се отстрани неговото допълнение – задължението на лица от частния сектор да публикуват своите имущества. Смисълът на този закон си личеше от заглавието – тези, които харчат от бюджетните пари, те трябва да бъдат във фокуса, отбеляза Симеонов. Всяка една от партиите, които влязоха в парламента е дала предварително своето съгласие за премахването му. Всички парламентарно представени политически партии ще получат днес предложенията на БТПП за връщане на закона в европейските му измерения. Тези предложения са подкрепени и от другите работодателски организации.
Пазар на труда 2008 г. – март 2013 г.
• Тревожни данни за заетостта – 507 хил.души са загубили работните си места
• Повече от два пъти ръст на коефициента на безработица от 5.6% на 13.8%
• Повече от двойно нарастване и на продължително безработните от 2.9% на 7.6%
• Рязък скок на коефициента на младежката безработица от 12.7% на 29.5%
• Над 136 хил. души (30%) от безработните са с основно или по-ниско образование при ниво от 19% средно за страните от ЕС
• Обезкуражените лица надминават 236 хил.души
Мястото на България в сравнителен аспект
• България е на първо място в ЕС по младежи, които не учат и не работят: 22.6% (2011)
• Загубите заради младежите без работа и образование се изчисляват около 1,27 млрд. евро през 2011 г. – 3,3% от БВП (включват се социалните разходи на държавата за безработните, както и загубите от нереализирани доходи)
• България е на последно място в ЕС по гъвкави форми на заетост сред младежите:
– около 5% от заетите младежи работят на непълно работно време при средно за ЕС 30%
– около 10% са младежите с временна заетост при средно за ЕС от над 40%
Предложения на БТПП в подкрепа на заетостта:
• Възстановяване на тристранния диалог
• По-добра бизнес и инвестиционна среда, ефективна защита на конкуренцията и обществен контрол върху дейността на монополните структури, разходо-ориентирани държавни такси
• По-голяма стабилност на трудовото и осигурително законодателство (От приемането му през 1999 г. до сега Кодексът за социално осигуряване е променян 96 пъти, а Кодексът на труда от 1986 г. е променян 78 пъти)
• Приемане на механизъм за определяне на минимална работна заплата, включващ икономически обосновани критерии
• Регламентиране на процедура и ред за определяне на минималните осигурителни доходи (МОД), на базата на постигнати споразумения между работодателски и синдикални организации. При липса на споразумения да бъде допустимо намаляване на МОД спад в съответния
• Образователната система да започне да обслужва нуждите на реалната икономика;
• По-активно прилагане на гъвкави форми на заетост: работа от разстояние, временна заетост и др.
• Либерализиране на условията за прекратяване на трудовите договори, особено в условията на криза. Намаляване на формалните изисквания за сключване и прекратяване на трудовите договори
• Балансирани трудово-правни задължения между работодател и работник/служител. Изравняване на осигурителните задължения между работодател и работник/служител (50:50)
• Регламентиране на възможността агенциите за временна заетост да сключват и постоянни трудови договори, освен временни и срочни такива, с цел постигане на пълно съответствие с Директива 2008/104/ЕО
• Мерки за активно включване на пазара на труда на възможно най-широк кръг лица в неравностойно положение, хора с увреждания, обезкуражени лица и др.; превръщане на пасивните социални помощи в социални инвестиции
• Повишаване на необлагаемия за работодателя праг на разходи за допълнително доброволно осигуряване на негови работници и служители
• Допълнение и конкретизиране на разпоредбите от КТ, регламентиращи разпростирането на колективните трудови договори от министъра на труда и социалната.