Тунелът под Шипка е сред стратегическите инфраструктурни проекти

Изкуственото противопоставяне на социалната политика и политиката по доходите на инвестициите в стратегическа инфраструктура е неработещ модел за България и е неприемливо. Това коментира президентът Росен Плевнелиев, който откри в столицата осмото издание на Годишната конференция Стратегическа инфраструктура България 2013.

Добрата инфраструктура, както и подобряването на бизнес средата, са основни предпоставки за привличане на нови инвестиции, за икономически растеж, както и за социални инвестиции, категоричен беше президентът и призова следващите правителства да запазят фокуса върху ускоряването на значимите инфраструктурни проекти, съобщиха от президентската пресслужба.

Изграждането на инфраструктурата в икономически най-изостаналите региони в Северна и в Северозападна България ще бъде основен фокус през следващия програмен период до 2020 година. Това ще повиши икономическия им потенциал, каза Росен Плевнелиев на форума, който събра повече от 300 представители на институциите, бизнеса и експерти.

Лот 3 на АМ Струма, АМ Хемус, тунелът под връх Шипка и скоростният път Видин – Ботевград ще бъдат четирите стратегически проекта в пътния сектор на страната ни до 2020 година, посочи президентът. Подготвят се и първите публично-частни партньорства за изграждането на скоростните пътища Русе – Свиленград и Черно море, който ще свърже Бургас и Варна с румънското пристанище Констанца. Чрез Инструмента за свързаност на ЕК, по който са предвидени 360 млн. евро, ще се търсят възможности за финансиране на жп линията Калотина – София, както и на проекта за подобряване на навигацията по р. Дунав, информира президентът.

В изказването си държавният глава открои няколко фактора, които страната ни трябва да отчита при планирането на стратегическите си приоритети след 2014 година. Един от тях е намалената с около 70 млрд. евро нова бюджетна рамка на ЕС. България ще бъде една от трите държави в съюза, която ще получи повече средства в следващата многогодишна финансова рамка, припомни Росен Плевнелиев. Средствата по оперативните инфраструктурни програми обаче – регионалната, екологичната и транспортната – ще останат близки до сегашния си размер. Работи се по планирането на две нови оперативни програми за страната ни – Наука и образование за интелигентен растеж и програмата Добро управление, по която трябва да бъде реализирано електронното правителство. Това означава, че в следващата финансова рамка страната ни ще разполага с аналогични по размер средства, но за повече стратегически приоритети. Затова, според президента, е необходимо ефективното използване и на други инструменти, като по-висок процент на договаряне по оперативните програми, ефективно използване на механизмите на публично-частното партньорство, държавни инвестиционни заеми, както и изграждане на интелигентни системи за управление на транспорта.

Росен Плевнелиев отново подчерта, че ще продължи подкрепата за всеки проект за диверсификация на енергийните доставки и за повишаване на енергийната независимост на страната ни. По отношение на националната програма за енергийната ефективност, която се ползва и с подкрепата на Европейската комисия, президентът посочи, че предстои да бъде създаден единен национален орган, който да управлява финансовия ресурс. Очаква се той да достигне около 1 млрд. евро. България ще работи и за повече свързаност със страните от Централна и Източна Европа.

Усилията, които ще положим за изграждането на стратегическата инфраструктура за България, ще бъдат в интерес на българските граждани, подобряването на стандарта им на живот и на икономическата им перспектива, каза още президентът Росен Плевнелиев пред участниците във форума.