- 01.03.2013
- Posted by: admin
- Category: News

Добра икономическа среда, голям бизнес, около който се развиват и доста малки фирми, и оптимизъм на фона на оплаквания в другите части на България. Така вестник Капитал Дейли представя накратко икономиката на Старозагорския регион.
Срещите на екипа на вестника с местния бизнес бяха направени, преди правителството да подаде оставка, и вероятно в тях има малко повече добри перспективи и предвидимост, отколкото бихме видели в следващите седмици. Стара Загора обаче си остава с едно много важно предимство – наличието на бизнес, който по-трудно се засяга от кризата, доброто местоположение и инерцията на икономиката при всички случаи ще продължат да извеждат региона на едно от първите места по произведен брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Друг е въпросът с колко ще се увеличава БВП на България.
Почти всички представителите на бизнеса в Стара Загора имат една обща черта – те не се оплакват от местна власт и не смятат, че условията за бизнес са сериозна пречка пред намеренията им. Да, недоволство има – навсякъде из България администацията работи по-бавно, отколкото им се иска на предприемачите, законите и наредбите и тук могат да създават пречки, а кризата не подминава почти никого.
Всичко ни харесва и според мен така е с работещата част от българския бизнес, казва полушеговито, полунаистина Румен Радев, икономически директор на Холдинг Загора. Компаниите на холдинга са ориентирани повече към износ и затова забавянето на световните пазари сериозно ги засяга и наред с това ръководството трябва да мисли по-гъвкаво как да продължи напред.
Кризата през 2009 г. беше поголовна, всички бяха засегнати. А покрай кризата трябва да се инвестира постоянно, но това българските предприемачи в по-голямата си част не го разбират, коментира Радев. Според него в този смисъл европейските фондове са много голяма помощ, защото дават увереност на мениджърите.
Покрай оставката на кабинета вече има и притеснения за забавяне на плащания. Мария Жекова, председател на местния Клуб на работодателя и изпълнителен директор на Ате пласт, очаква затруднения за бизнеса. Лично аз като управител на фирма се притеснявам да не се провалят преговорите за финансиране по европейски проекти и това да ни направи неконкурентни като производители в Европа, обясни Жекова. Тя се притеснява от забавянето на всички обществени поръчки заради политическата криза, а нейни колеги са се оплакали, че не се провеждат търгове. Другото притеснение е, че ще се проточи разрешаването на проблемите, свързани с образованието, и бизнесът ще продължи да страда от липса на добре обучени кадри.
Жекова обаче смята, че обстановката за бизнес в региона се е подобрила в последните 1 – 2 години. Подобрена е работата с община Стара Загора – такса смет за бизнеса е намалена спрямо 2011 г., фирмите работят много добре с агенцията по заетостта, градът е сравнително чист, коментира тя. От строителния бранш има недоволни, защото компании от други места печелят проекти, но все пак това се прави чрез обществени поръчки по правила, смята управителят на Ате пласт.
Мисля, че поне при нас средата е нормална, ако оставим настрани някои бюрократични спънки, коментира и инж. Иван Тотев, изпълнителен директор на Вероя пласт. Според него данъчната среда, която стимулира инвестициите, е добра, макар да се сблъскват и с доста нелогични действия, сред които забавеното връщане на ДДС например. Верея пласт, както и базираната в града търговска фирма за земеделска техника Оптиком, са добри примери за колективна частна инициатива, която на други места се обрича на неуспех. Оптиком е собственост на осем души, които я създават още през 1991 г. И досега те си поделят собствеността в дружеството, а големият брой собствениците не пречи компанията да се развива активно.
Подобно на тях и Верея пласт има няколко собственици, които в началото на демокрацията решават да приватизират едно от поделенията на държавния гигант ДЗУ. И докато заводът майка изпитва сериозни затруднения и спад през годините, от Верея пласт успяват да се развиват и да продължат напред (още тук).
Една добра страна на бизнеса в Стара Загора, свързан с европейските фондове – земеделските субсидии, са помогнали много досега. Районът има и земеделски стопани, но много силни са компаниите за продажба на техника, които имат филиали из цялата страна. Неслучайно тук се провеждат и големи селскостопански изложения.
Земеделието е може би единственият отрасъл, който се развива така интензивно… Все още с много силни темпове и вероятно ще има насищане, но едва ли ще е през тази година, коментира Славея Михайлова, специалист Реклама в търговската компания Оптиком. Тя добави, че конкуренцията при търговците на техника е сериозна, значимите играчи са около десет, но за всички има работа.
При Ате пласт, които произвеждат полиетиленови опаковки и фолио, проблемите на външните пазари се отразяват в по-малки поръчки, равнозначно на по-висока себестойност. Търсенето на нови клиенти пък повишава финансовите рискове, а за свиване на разходите от компанията разчитат на вътрешни резерви. От разговори, които имам с колеги от града, при тях положението е същото, добави Жекова.
Според данни на местната Търговско-промишлена палата в региона на Стара Загора най-важни за броя работни места са най-големите компании, с персонал над 250 души, и микропредприятията, в които работят до 9 души. Според обема на продажбите най-голям дял в икономиката заемат търговията (37.6%), преработващата промишленост (21.2%) и производството на енергия (12.8%), показват данните към края на 2010 г. (по-нови няма). Без никаква изненада първите три компании по размер на приходите в региона са енергийни, от комплекс Марица-изток. След тях се нареждат търговци на горива, военният завод Арсенал (който е и сред най-големите работодатели), строителни компании и пивоварната на Загорка.
Лоши новини обаче има за една от най-големите компании от региона – търговецът на горива Кълвача газ. От месеци има слухове за затруднения на дружеството и нередовно плащане на дългове, което доведе и до разпродажба на негови активи от частен съдебен изпълнител. В момента на търг се продават железопътни вагони, собственост на Кълвача енергия, за минимална цена от 350 хил. лв. заради дълг към Юробанк И Еф Джи. Досега от компанията отказват всякакви коментари за затрудненията си.