- 01.03.2013
- Posted by: admin
- Category: News

Колко високотехнологични могат да бъдат шоколадовите яйца? Много, дори да не ви се вярва. Шоколадовите яйца си имат дребни изненади, заради които в началото на 90-те години децата приемаха покупката им като награда и често шоколадът оставаше за някой друг.
Интересни бяха дребните играчки, които можеха да се сглобят само с малки пръсти и голямо търпение. Кой обаче прави нещо толкова малко като колелцето на един миниавтомобил или сгъваемата ръчичка на някой анимационен герой?
Ами компании, които могат да произведат много, много фини детайли от пластмаса, пише вестник Капитал Дейли. Такава е първата година на Верея пласт като частно дружество – с поръчка на сладкарския гигант Ferrero за дребни пластмасови играчки, които се слагат в шоколадовите яйца. Историята на фирмата започва по-рано – първоначално тя е поделение на ДЗУ – Стара Загора, но промените я водят до несъстоятелност. През 1991 г. от бившия социалистически гигант се отделят дъщерни дружества, а пет години по-късно едно от тях е приватизирано от група инвеститори – близо 200 души, които и сега продължават да са акционери, обясни изпълнителният директор на компанията инж. Иван Тотев. По думите му те и сега участват активно в управлението и имат решаващ глас при вземането на решения.
По времето на приватизацията Верея пласт на практика е изпаднало в неплатежоспособност, но поръчката като подизпълнители на Ferrero им позволява да си стъпят на краката в първата година. След това от вече частната компания решават да се развиват в производството на елементи за индустрията и така продължава и до днес партньорството им с Бултех 2000. Последното дружество също се обособява от ДЗУ, а с Верея пласт ги свързват общи собственици и общо работно място – и двете компании делят една работна площадка.
Бултех 2000 е производител на уреди за анализ на мляко и специално технологично оборудване за хранителната промишленост, а фините пластмасови детайли за тях се произвеждат от Верея пласт. По-голяма част от останалите високотехнологични детайли на компанията се продават зад граница. В самата компания само за предишните две години са инвестирани 500 хил. лева, а за последните 5 – 6 години вложенията надминават 1,5 млн. лева.
Другата основна дейност на Верея пласт е проектирането и изграждането на системи за възобновяеми енергийни източници, с което се занимава още от 2004 г. Бумът при ВЕИ проектите е помогнал много на дружеството, което започва тази дейност с бурно развитие по определението на Тотев. Последва утихване на пазара, оттогава обаче има и постоянен ръст в изгражданите инсталации, макар и доста по-малък от този в първите години. Тъй като клиентите на дружеството са многобройни, затова и кризата не ги е засегнала толкова, разказа изпълнителният директор.
След приемането на по-рестриктивните правила при изграждането на ВЕИ се наблюдава свиване, но инж. Иван Тотев очаква нещата да се стабилизират и да се акцентира върху изграждането на мощности върху големи покриви и индустриални обекти. Самата Верея пласт е добър пример за това, като използва широките покриви на сградите си за производство на електрическа енергия.
Иван Тотев не е съгласен с тезата, че в България не трябва да се разчита на фотоволтаична енергия заради по-малкото слънчеви дни през есента и зимата. Напротив, според него страната ни има много добри показатели и при добра комбинация – например слънчев панел с вятърни перки, може да се произвежда енергия по всяко време. Той обаче смята, че е било грешка в началото да се правят толкова големи инвестиции и да се предизвиква бум в сектора. Според него правилното решение е било НЕК и електроразпределителните дружества да направят енергиен баланс, с който де се предвиди къде какви ВЕИ мощности са необходими. Вместо това се стигна до почти стихийно изграждане на паркове за такава енергия, което вече стана пречка пред новите проекти.
От една страна, производителите на електричество от ВЕИ са зависими от държавно регулирани такси за изкупуване на енергия, от друга, има много негативна нагласа към тях от крайни потребители, които не искат да плащат такса Зелена енергия. Освен това след първоначалния бум банките вече не искат да отпускат нови кредити в сектора и така е напълно възможно наистина добри и нужни проекти да не могат да се изпълнят.
С развитието на технологиите очакванията на Тотев са цената на преноса на електричеството от ВЕИ да стане символична, а и стойността на самата инвестиция да става все по-достъпна. При изграждане на по-малки инсталации той прогнозира, че цената ще се стабилизира около 1000 евро на киловатпик, което сега може да се постигне само за големи паркове. Макар това време да не е дошло, от Верея пласт не се оплакват от липса на поръчки – дори и по-малко, отколкото при бума, наличието им показва все по-засилващ се интерес към енергията от природата.