Движение Модерна България предложи на президента конкретни законодателни промени срещу привилегиите на монополите

Движение Модерна БългарияГражданското непартийно Движение Модерна България, което обединява повече от 80 неправителствени организации и инициативни комитети, както и активни граждани от цялата страна, отправи петиция към президента, председателя на парламента и правителството. В разпространения от пресофиса на движението документ се настоява президентът да спази поетите ангажименти и подкрепа към гражданските искания за спешни законодателни промени.

Те трябва да бъдат осъществени от 41-вото Народно събрание и да осигурят възможност за бързо ограничаване на привилегиите на монополите и за демократична форма на засилване на гражданското участие на предстоящите избори. Движение Модерна България предлага на президента следните конкретни законодателни предложения.
Относно бързото ограничаване на привилегиите на монополите от Движение Модерна България предлагат:

  • Жалбата на потребителя срещу вземане на монополист да спира изпълнението – по този начин няма да текат лихви и монополистът няма да може да го реализира по съдебен ред до решаване на спора с потребителя относно верността на начислената сметка;
  • Проверката по жалба да е в рамките на 14 дни, като пропускането на срока за отговор по жалбата автоматично да редуцира вземането с определен процент;
  • Да се въведе задължителен арбитраж, с който да се избегне бавното триинстанционно съдебно производство. Арбитражът осигурява равнопоставеност на страните чрез правото им да избират по един арбитър;
  • Да се въведат кратки срокове за произнасяне на арбитрите по спорове между потребители и монополи;
  • Разноските по арбитража при стартиране на производството да са за сметка на монополиста.

Според Движение Модерна България предлаганите изменения решително ще променят съотношението на силите между потребителите и монополите при спорове по вземания. Тази мярка може и да изглежда драстична, но е подходяща заради непоносимото монополно положение на доставчиците на комунални услуги, които не бива да разглеждаме като добросъвестни предприемачи, действащи в условия на конкуренция, подчертават от гражданското движение. Основният проблем в отношенията между монополист и потребител е, че монополистът има изключителни права, а в същото време потребителят, с малки изключения, има защита по общия ред, подчертават от Движението. Защитата по общия ред е бавна, скъпа и неефективна, което позволява на монополите по пътя на най-малкото съпротивление да злоупотребяват, разчитайки на липсата на ефективни средства за защита. На практика монополите нямат причини да не злоупотребяват. От Движение Модерна България изтъкват, че ако съществува система за своевременна и ефективна защита на правата на потребителите, която, едновременно с това, размества съотношението на правните средства в посока повече тежест за монополите, то тази система ще има висок превантивен и възпиращ ефект спрямо злоупотреби на монополите, защото ще ги накара извънсъдебно да разрешават споровете си с гражданите не от позицията на силния, а от позицията на загрижен за репутацията си търговец.

От Движението заявяват, че няма пречки предложените мерки да бъдат бързо приети от Народното събрание с няколко изменения и допълнения в действащото законодателство.

От Движение Модерна България предлагат на президента също и демократична форма за засилване на гражданско участие в предстоящите избори:

  • Да се въведе механизъм за участие в изборите на граждани чрез граждански, непартийни листи. За да бъде равнопоставено участието между гражданските и партийните листи, да се предвиди Инициативният комитет да бъде подкрепен от 7 000 избиратели, за да бъде регистриран в ЦИК – толкова, колкото са необходимите подписи и за регистрация на партия или коалиция. Това да осигурява възможност Инициативният комитет да регистрира граждански листи в многомандатните избирателни райони. На инициативните комитети и техните кандидати да бъдат признати права като на извънпарламентарни политически сили, респективно техни кандидати в предизборната кампания, включително и относно общия размер на финансирането на кампанията.
  •  Да се възстанови преференциалното гласуване със значително засилване на мажоритарния елемент чрез задължително посочване на предпочитания кандидат в пропорционалните листи или най-малкото при нисък праг на преференцията.

В противовес на наложилото се у нас разбиране, че освен с партии, по друг начин е невъзможно да се провежда политика, в съвременния свят политиката вече се отваря към всички онези граждани, които не искат да бъдат в партийни редици. Гражданската непартийна самоорганизация за участие в избори е световен и европейски процес. Освен известният американски пример с Чаеното парти и в Европа т. нар. свободни избиратели вече са важна политическа сила в редица провинции на Германия; гражданските непартийни листи доминираха последните парламентарни избори в Словения; италианските “lista civica имат силно присъствие в регионите; реформата в избирателната система на Финландия позволи да се издигат в парламентарни избори граждански листи с подписка, а под натиска на гражданското общество такива промени се правят в Литва и Полша.

Връщането на преференцията при гласуването и засилването на мажориатрния елемент ще създаде реални възможности гражданите да избират своите представители във властта.
Петицията на Движение Модерна България е подписана от представител на граждански организации, участващи в Движението, университетски преподаватели, адвокати, юристи и общественици.

 

Петиция за спешни законодателни промени

ДО

ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 41-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (В ОСТАВКА)

 ПЕТИЦИЯ

за спешни законодателни промени

 Уважаеми г-н президент,

Уважаема г-жо председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н министър–председател (в оставка),

Гражданското непартийно Движение „Модерна България”, което обединява повече от 80 неправителствени организации и инициативни комитети, както и активни граждани от цялата страна, правим следните конкретни предложения:

Настояваме да спазите поетите ангажименти и подкрепа за гражданските искания за спешни законодателни промени, които да бъдат осъществени от 41-то Народно събрание и които да осигурят възможност за бързо ограничаване на привилегиите на монополите и за демократична форма на засилване на гражданското участие на предстоящите избори.

На основание чл. 45 от Конституцията, предлагаме наред с останалите граждански искания да вземете предвид следните законодателни мерки, предложени от Движение „Модерна България”, като изразяваме и готовност за участие в консултации при президента по тях:

1. Относно бързото ограничаване на привилегиите на монополите.

Предложения:

– Жалбата на потребителя срещу вземане на монополист да спира изпълнението – по този начин няма да текат лихви и монополистът няма да може да го реализира по съдебен ред до решаване на спора с потребителя относно верността на начислената сметка;

– Проверката по жалба да е в рамките на 14 дни, като пропускането на срока за отговор по жалбата автоматично да редуцира вземането с определен процент;

– Да се въведе задължителен арбитраж, с който да се избегне бавното триинстанционно съдебно производство. Атбитражът осигурява равнопоставеност на страните чрез правото им да избират по един  арбитър;

– Да се въведат кратки срокове за произнасяне на арбитрите по спорове между потребители и монополи;

– Разноските по арбитража при стартиране на производството да са за сметка на монополиста.

Мотиви

Предлаганите изменения решително ще променят съотношението на силите между потребителите и монополите при спорове по вземания. Тази мярка може и да изглежда драстична, но е подходяща заради непоносимото монополно положение на доставчиците на комунални услуги, които не бива да разглеждаме като добросъвестни предприемачи, действащи в условия на конкуренция.

Основният проблем в отношенията между монополист и потребител е, че монополистът има изключителни права, а в същото време потребителят, с малки изключения, има защита по общия ред. Защитата по общия ред е бавна, скъпа и неефективна, което позволява на монополите по пътя на най-малкото съпротивление да злоупотребяват, разчитайки на липсата на ефективни средства за защита. На практика монополите нямат причини да не злоупотребяват.

Вярваме, че ако съществува система за своевременна и ефективна защита на правата на потребителите, която, едновременно с това, размества съотношението на правните средства в посока повече тежест за монополите, то тази система ще има висок превантивен и възпиращ ефект спрямо злоупотреби на монополите, защото ще ги накара извънсъдебно да разрешават споровете си с гражданите не от позицията на силния, а от позицията на загрижен за репутацията си търговец.

Няма пречки предложените мерки да бъдат бързо приети от Народното събрание с няколко изменения и допълнения в действащото законодателство.

2. Относно демократична форма за засилване на гражданско участие в предстоящите избори

Предложения:

–                     Да се въведе механизъм за участие в изборите на граждани чрез граждански, непартийни листи. За да бъде равнопоставено участието между гражданските и партийните листи, да се предвиди Инициативният комитет да бъде подкрепен от 7 000 избиратели, за да бъде регистриран в ЦИК – толкова, колкото са необходимите подписи и за регистрация на партия или коалиция. Това да осигурява възможност Инициативният комитет да регистрира граждански листи в многомандатните избирателни райони.  На инициативните комитети и техните кандидати да бъдат признати права като на извънпарламентарни политически сили, респективно техни кандидати в предизборната кампания, включително и относно общия размер на финансирането на кампанията.

–                     Да се възстанови преференциалното гласуване, но този път със значително засилване на мажоритарния елемент чрез задължително посочване на предпочитания кандидат в пропорционалните листи или най-малкото при нисък праг на преференцията.

Мотиви:

В противовес на наложилото се у нас разбиране, че освен с партии, по друг начин е невъзможно да се провежда политика, в съвременния свят политиката вече се отваря към всички онези граждани, които не искат да бъдат в партийни редици. Гражданската непартийна самоорганизация за участие в избори е световен и европейски процес. Освен известният американски пример с „Чаеното парти” и в Европа т. нар. „свободни избиратели” вече са важна политическа сила в редица провинции на Германия; гражданските непартийни листи доминираха последните парламентарни избори в Словения; италианските “lista civica” имат силно присъствие в регионите; реформата в избирателната система на Финландия позволи да се издигат в парламентарни избори граждански листи с подписка, а под натиска на гражданското общество такива промени се правят в Литва и Полша.

Връщането на преференцията при гласуването и засилването на мажориатрния елемент ще създадат реални възможности гражданите да избират личностите, които да ги представляват във властта.

Предложените промени могат бързо да бъдат въведени с няколко текста в Изборния кодекс.

25.02.2013 г.                                                                                                                                     ЗА ДВИЖЕНИЕ „МОДЕРНА БЪЛГАРИЯ”:

                                  Борислав Цеков, юрист

Проф. Владимир Чуков, арабист, университетски преподавател

Здравка Кръстева, юрист, университетски преподавател

                                               Ивилина Алексиева, юрист

                                               Емил Георгиев, политолог

                                               Петър Кичашки, правозащитник

                                               Д-р Иво Инджов, медиен експерт

Добромир Джиков, общински съветник от гражданска листа, Варна

Илия Джамбазов, общински съветник от гражданска листа, Пазарджик

Александър Желязков, адвокат, общински съветник, Стара Загора

Юлиян Георгиев, председател на Варненската адвокатска колегия;

Михаил Шишков, Независим съюз на потребителите

Ибрахим Карахасан-Чънар, историк, писател и журналист

                                               Валя Кръстева, журналист, Враца

                                                           Пламен Петков, адвокат, София

                                                           Момчил Момчилов, адвокат, Бургас

                                                           Михаил Димитров, адвокат, Сливен

                                                           Ивайло Нелковски, адвокат, Варна

Ивайло Сотиров, общински съветник от гражданска листи, Берковица

Евелина Славковасоциолог

Смилена Николова, Връзки с обществеността

Ивайло Атанасов, читалище „Съгласие”, Плевен

Д-р Станимир Кискинов, политолог;

                                                           Д-р Венелин Стойчев, социолог

Александра Мирчева, студентка в СУ „Св. Климент Охридски”

Антон Коричков, Младежки парламент

Доц. Емил Коцев, университетски преподавател

Свилен Колев, съветник земеделие и европрограми

  Владимир Дончев, адвокат, Пловдив

  Стоян Петров, Читалище „Умение”, Ямбол

Румен Георгиев, председател на Съюза на млекопроизводителите в Пазарджик



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам