Стара Загора е добро място за живеене, според 71% от жителите на града

Агенция Естат и Гражданско движение ДНЕС представиха резултат от представително количествено изследване сред пълнолетното население на община Стара Загора, проведено в 24-28 ноември 2012 г. В проучването са обхванати 400 лица, на възраст 18 и повече години. Използваният метод на регистрация е телефонно интервю в дома на респондента, съобщиха организаторите.

Целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация, политическите нагласи и гражданската активност на населението в общината, като са включени респонденти, както от градовете, така и жители на съставни села от община Стара Загора. Резултатите от проучването бяха представени на пресконференция от Анжелика Цокова – член на Координационния съвет на ДНЕС, и Иво Желев – управител на социологическа агенция Естат.

Социално-икономическата ситуация в община Стара Загора

По отношение на въпроса дали Стара Загора е добро място за живеене и сега, както и при предишното изследване през 2011 година, значителна част от населението (71%) има положително мнение. Такъв отговор дават предимно младите, работещите на изпълнителска или ръководна длъжност, хората с по-високи доходи. Само 13% от анкетираните имат сериозни планове да се преселят трайно в друго населено място, сред които преобладават младите, нискообразованите, учащите, безработните и хората без доходи.

Въпреки впечатляващо високия дял мнения, че Стара Загора е добро място за живеене, сред отговорите лесно се открояват основните проблеми на общината. В топ 3 се нареждат икономика, общинска инфраструктура и социално-икономически проблеми, съответно с дялове от 31%, 27% и 24%. За сравнение, през 2011 година на първите три места са били инфраструктурата, икономиката и екологията.

Променената подредба отговаря на класациите в другите общини и говори за нарастващото притеснение на хората за проблемите в тази сфера. Именно от такъв характер са и двата най-спешни за решаване проблема според анкетираните – безработицата (37%) и ниските заплати и пенсии (29%). По-надолу в класацията следват здравеопазване и нисък стандарт на живот, с дялове от по 8%, трафик (4%), чистота (4%) и лоша администрация 3%. Средната оценка за икономическото състояние на общината е 3.87, като най-ниски оценки дават живеещите в селата, получилите основно или по-ниско образование, пенсионерите, безработните и хората на средна възраст.

Как се управлява общината? Оценка на кмета, администрацията и Общинския съвет

Важен елемент от изследването е отношението, което населението на общината има към представителите на местната власт и на администрацията.
Кметът Живко Тодоров, който бе избран на последните местни избори през 2011 година, се ползва с добър имидж сред старозагорци. Работата му получава средна оценка от 4.39, а 75% не биха го сменили сега, ако зависеше от тях. Градоначалникът получава одобрение предимно от младите, среднообразованите, учащите, работещите на изпълнителска длъжност, хората със средни доходи, а по-ниски оценки дават живеещите в града, възрастните, работещите на ръководна длъжност и получаващите високи месечни доходи.

Работата на общинския съвет е оценена най-слабо, с 3.75, а администрацията получава 4.03. И двете оценки са по-високи в сравнение с 2011 година, когато оценката на предишния кмет, Светлин Танчев, е била най-ниска от всичките.

Политически нагласи в община Стара Загора. Гражданска активност

Само по 16% от анкетираните смятат, че интересите им се представляват в някаква степен, както и че поетите към избирателите ангажименти се изпълняват. Най-критични и по двата показателя са хората над 40 години, висшистите, работещи на изпълнителска длъжност и пенсионерите. Социодемографското разнообразие в групата на по-недоволните прави по-трудно воденето на конкретна, таргетирана политика и говори за разпростираща се повече в ширина, отколкото в дълбочина пропаст между управляващи и управлявани.

Хората, даващи положителна оценка за степента на политическо представителство и изпълняване на ангажиментите, са младите, работещите на ръководна длъжност и хората с по-високи доходи. Старозагорци показват висока степен на декларативно гласуване (71%), но изключително слабо желание за директно участие в политиката – само 8% биха се кандидатирали за избираема длъжност в Общината. Що се отнася до гражданската активност, анкетираните могат да се определят по-скоро като апатични и пасивни. Делът на членуващите в някаква организация е 15%, а около 65% са хората, които не могат да преценят кое гражданско движение биха подкрепили или според тях няма такова.

Контент анализ

В допълнение към количественото изследване за община Стара Загора е направен и контент анализ на изказванията и дейността на политиците, отразени в няколко регионални медии:- в-к Старозагорски новини и интернет източниците Новината, Стара Загора.орг, Стара Загора.нюз, Стара Загора.нет. За установяване доколко политическите дебати са в съответствие с реалните проблеми на жителите на общината, е изработен индекс на връзката между политическия и обществен дневен ред.

Ключов момент при анализа на разглежданите публикации е извеждането на главните проблеми, които са споменати за изследвания период. В челните места на класацията се нареждат активност и участия на местната власт в организации и сдружения с национално или регионално значение (26.6%), политически взаимоотношения и комуникация между местни и национални партийни функционери и лидери (17.8%), култура и религия (17.3%), вътрешнопартийни взаимоотношения (12.6%), инфраструктура и спорт, с дялове от по 11.2%, и друго.

Очевидно, има известни разлики между основните теми и проблеми според обществото и според местните политически дейци. Изчисленият индекс на съвпадение е със стойност от 23.3%, което е сред високите индекси, при сравняване с други изследвани общини.