Ирина Динева: Холдинг Загора очаква труден бизнес, но с ръст на продукцията

Ирина Динева Холдинг ЗагораФинансирането чрез европейски проекти е мощен инструмент за раздвижване на пазара. В Холдинг Загора завършихме значителен инвестиционен проект, финансиран с наши и с европейски средства, чрез който модернизирахме ковашкото си производствено предприятие Пресков, казва Ирина Динева, управител и съдружник в Холдинг Загора ООД.

Ирина Динева е родена на 16 юни 1956 г. в Русия. Завършва Московския инженерно-строителен институт през 1978 г., специалност Промишлено и гражданско строителство, след което пристига в България. Оттогава живее и работи в Стара Загора. Има дъщеря Теодора и двама внука – Димитър и Никола. Тя е управител и съдружник в Холдинг Загора ООД.

– Г-жо Динева, как оценявате приключването на 2012 г. и какъв е стартът на холдинга в 2013 г.? Нека припомним кои предприятия влизат в Холдинг Загора.

– Диверсификацията на портфейла на Холдинг Загора ООД е изключително голяма. Групата обединява 17 дружества с различен характер на дейност: Прогрес АД, Пресков АД, Хранинвест – ХМК АД, КХС – Загора АД (машиностроене), Строителна компания Загора ЕАД, Стройкомбинат М АД (строителство), Наталия АД (трикотажни облекла), Загора Сити АД и Бриз 2 АД (хотели), Загора Мобил ЕООД – транспорт и др. В предприятията на холдинга работят над 2 000 души в градовете Стара Загора, Варна, Килифарево и Момчилград.

Различните дружества имат различен резултат в края на 2012 г., но общо за групата годината приключи с обем от продажби, близък до този от 2008 г. Считам достигането на тези нива за голям успех, защото в началото на кризата някои от предприятията имаха спад на производствените обеми до 50% в сравнение с 2007 – 2008 г. Трябва да имаме предвид, че продължаваме да сме в икономическа криза и не бива да се заблуждаваме, че ни се е разминало.

В 2013 г. влизаме с големи надежди. Вероятно тя ще бъде изпълнена с много напрежение и битки. Планираме ръст на обемите от 10 – 15%, но всичко зависи от развитието на европейските пазари защото около 90% от нашата продукция е за износ.

– В кои сфери се усеща раздвижване на пазара? Какви са антистагнационните мерки, които предприехте и които дават резултат? Каква е прогнозата Ви за развитие на бизнес климата и пазарите в различните сфери през тази година?

– Изводите, които направихме от 2012 г., са следните – имаше раздвижване на пазара във всички сфери, в които работим, последвано от поредния спад, който продължава и в момента, а тенденцията е около месец март да се върнем на предишните си позиции. Изглежда така ще бъде още доста време.

Мерките за оживяване са все едни и същи, а именно: увеличаване на производителността на труда чрез нови технологии и технологично оборудване, свиване на разходите по всички направления, особено в посока на енергоспестяване, разширяване на клиентската листа с много труд и доказване, че можем да произведем това, за което сме се договорили.

– Има ли проблеми, чието решение сериозно би подпомогнало работата и развитието ви? Какво мислите за инвестициите на база европейски проекти – оказват ли те вече влияние за раздвижване на пазара? На какви външни пазари работите и търсите ли нови външни пазари, особено с оглед на стагнацията на европейския?

– Ние сме подчертано експортно ориентирана производствена група. Следователно, всяка подкрепа по отношение облекчаване на режимите за износ – например митнически процедури, транспортна логистика, експортно застраховане чрез Българската агенция за експортно застраховане, всичко това би ни помогнало значително. Впрочем, защо не се мисли за облекчаване на условията за експортно финансиране – у нас липсва държавна политика в това отношение, а Българската банка за развитие може да бъде поощрена да разработи подходящи финансови инструменти за изрядните фирми износителки. През последната година наблюдаваме по-голяма активност от някои от търговските представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, но и в това отношение очакваме много повече.

По отношение инвестиции на база европейски проекти – да, категорично това е мощен инструмент за раздвижване на пазара. В нашия холдинг завършихме значителен инвестиционен проект, финансиран с наши и с европейски средства, чрез който модернизирахме ковашкото си производствено предприятие Пресков. В резултат налагаме на пазара нови изковки с чувствително подобрено качество при силно конкурентни цени. В момента работим инвестиционен проект също с частично финансиране по оперативна програма Конкурентоспособност в леярското ни предприятие Прогрес. Очакваме резултатите да позволят подобрена енергоефективност, респективно нови модели отливки и по-добри, конкурентни цени. Проект има и Хранинвест – ХМК, като изпълнението му е предвидено за настоящата 2013 г. Дружествата ни имат вече и добър опит в реализацията на проекти с Агенцията по заетостта, основно по линия на създаване на заетост на младежите чрез осигуряване на възможност за стаж. Това не е директно свързано с поведението ни на пазара, но предполага устойчива перспектива за дългосрочно развитие на квалифицирани кадри в производствения сектор. Търговските ни отдели активно работят по разработване на нови клиенти, но без това да пренебрегва вече установените ни търговски отношения с настоящи контрагенти.

– Как съумяхте да се превърнете в жена-лидер в бизнеса? Трудна ли е тази позиция?

– Мисля, че по принцип думите жена и лидер в бизнеса трудно се връзват заедно. Определено се мисля за жена и това ми личи, но не живея със самочувствието на лидер. Аз съм просто един отговорен работохолик и благодаря на Господ, че около мен се обедини един екип от работохолици, които искат да вървят напред да се развиват, да градят и да живеят с достойнството на успели хора. На всяка амбициозна жена ѝ е много по-трудно да постигне успеха си, отколкото на един амбициозен мъж. Една жена плаща за успеха си огромна цена, но всяка сама избира дали е готова да плаща или иска само да получава. Правиш избор и вървиш по избраната от теб пътека. В крайна сметка за всеки човек най-важното е да намери себе си и един ден да може да си каже: Да, аз успях!

Интервю: вестник Национална бизнес паща



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам