- 13.01.2013
- Posted by: admin
- Category: News

Зададат ли се избори и въпросът с полигона край Стара Загора изплува. Моето безпокойство е свързано с това дали ние имаме право да проведем този референдум. По закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление можем да поставим само въпроси от местно значение, които законът е прадоставил в компетентността на органите на местно самоуправление, казва председателят на Общинския съвет в Стара Загора Емил Христов.
– Г-н Христов, днес най-често произнасяната дума в общественото пространство е референдум. Какво е личното Ви мнение за предстоящото допитване до народа за ядрената енергетика?
– Бих искал първо да кажа, че лично аз като гражданин съм объркан по отношение на въпроса трябваше ли изобщо да има референдум за развитието на ядрената енергетика. Признавам си, че не разбирам от ядрена енергетика и за мен доводите и на едната, и на другата страна звучат логично. Разбира се, никога няма да забравя ужаса на Чернобил и това, което се случи наскоро в Япония. Не мисля също, че гражданите на Германия са толкова заблудени, че да са взели неразумно решение, като са се отказали от ядрени централи. Страхувам се, че бихме могли да влезем в същата ситуация като Австрия, построявайки атомна електроцентрала, която стои неизползвана. Така че на мен прехвърлянето на отговорността за вземането на едно решение от правителството на народа, ми се струва не съвсем обосновано.
Не би трябвало нито една политическа сила да спекулира с това, макар че още в самото начало БСП се опита да политизира референдума и да нахъсва своите привърженици да гласуват за. Питам се и все още не мога да намеря отговор – ако хората все пак не отидат да гласуват, какво ще означава това – че не се интересуват от енергетиката на България ли, че подкрепят развитието на ядрена енергетика или че не я искат. Няма логичен отговор. Изказването на премиера Борисов и призивът му да се гласува отрицателно на мен ми помогна много, защото самият аз бях раздвоен. Но пак ще кажа: нека не забравяме, че хората, които изпатиха от Чернобил, все още ходят поули-ците на България. Ако някой все още не е решил какво да прави, да види колко европейски страни вече гледат не към развитието на ядрена енергетика, а към алтернативни източници, колкото и да са спорни те в момента.
– ВМРО в Стара Загора поиска местен референдум за полигона в Змейово. Вие какво мислите за тази идея?
– За съжаление, щом се зададат избори, въпросът с полигона край Стара Загора и Змейово започва веднага да изплува. Както виждаме, той излиза от хора, които като че ли няма с какво друго сериозно да се заловят. Ние нямаме нищо против. Като политическа партия ГЕРБ е отворена за мнението на хората, винаги сме взимали предвид тяхната гледна точка, искали сме да вървим не срещу, а заедно с тях при решаване на проблемите. Моето безпокойство е друго – дали ние имаме право да проведем този референдум. По закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление ние можем да поставим въпроси от местно значение, които законът е прадоставил в компетентността на органите на местно самоуправление. Иначе, ГЕРБ като управляващата политическа сила е готов във всеки момент да чуе какво искат гражданите.
– Вие самият сте офицер от запаса. Имате ли отговор на въпроса дали Змейово трови въздуха на Стара Загора?
– Нека да припомним, че полигонът Змейово още със самото си откриване работеше на много високи обороти. Тогава никой не поставяше въпроса за замърсяването на въздуха, независимо че хората от съседните села чуваха непрекъснато взривове. А тогава се изпитваха хиляди боеприпаси от стотици партиди. Лошата слава на полигона дойде с унищожението на ракетите. Мисля, че първо не бе избран най-добрият момент за това. Второ – не бе избран най-добрият начин затова, и трето – тогавашното правителство не направи необходимото, за да има повече прозрачност и хората да видят какво се прави. Всичко стана в мъгла, тайно. Това, с което разполагаме в момента като данни, е, че полигонът има дейност, но тя е толкова минимална, че дори не си заслужава да говорим за нея. Знам,че много хора ще ме упрекнат и ще кажат, че защитавам полигона и едва ли не имам интереси там, но това е обективната действителност в момента. Има много хора, които са получили допуск до полигона и могат да отидат там по всяко време на денонощието. Пиарът на полигона е представител на неправителствена организация . До този момент обаче, никой не е подавал сигнал, че там има нарушения.
Защо не се организира 24-часово дежурство на полигона, за да се следи какво става. Аз съм виждал подобни действия на неправителствени организации в други държави. За да обвиним полигона, все пак трябва да имаме някакви данни. Естествено, ние искаме да успокоим гражданите и да направим всичко по силите си, за да направим града по-добър и по-спокоен с ясното съзнание, че работата на този полигон е извън компетенциите на местната власт, ще подкрепим референдума. Нека хората знаят, че сме с тях.
Интеврю: вестник Национална бизнес поща