Международен ден без тютюн – 15 ноември 2012 г.

Тютюнопушенето е една от водещите причини за болестност и смъртност в света, която може да бъде предотвратена. По данни на Световната здравна организация общият брой на пушачите в света е около 1,2 милиарда или около 1/3 от цялото население на възраст 15 и повече години (47% от мъжете и 12,% от жените).

Ежегодно в света умират над 4 милиона души от заболявания, причинени от употребата на тютюн. Към 2030 година се очаква техният брой да достигне 10 милиона и тютюнопушенето да се превърне в най-голямата самостоятелна причина за смърт.

Тютюнопушенето е широко разпространено и в нашата страна. Национално проучване, проведено през 2007 г. (МЗ и НЦООЗ) сред лица на 25 – 64-годишна възраст показва, че 46,6% от мъжете и 32,7% от жените са редовни пушачи. По данни от проекта “Глобално проучване на тютюнопушенето сред училищния персонал” редовни пушачи са 52,7% от анкетираните.

Особено тревожен проблем за общественото здраве е тютюнопушенето сред децата и юношите, което нараства рязко във възрастта 13 – 16 г. Пушачи са 42,7% от момичетата и 31.3% от момчетата, редовни пушачи са съответно 18,8% и 16,3% от тях. Намалява долната възрастова  граница на пропушване – под 13 г. На пасивно пушене в дома си са изложени 68,5% от децата.

В рамките на детска компонента на Програма СИНДИ „Здрави деца в здрави семейства” през октомври 2011 г. бе извършено проучване сред ученици във възрастта 14 – 18 години за разпространението на някои основни рискови фактори за хронични незаразни заболявания. Данните сочат, че в град Стара Загора пушат  цигари 48.3% от анкетираните – съответно 40,2% от момчетата и 53,2% от момичетата, като епизодични пушачи са 13,5% от тях. Редовно пушат 34,8% от анкетираните (26,7% от момчетата и 39,6% от момичетата). Момичетата преобладават, като съотношението момичета/момчета е най-голямо сред учениците на 14 и 15 години (1,7:1). Най-разпространено е тютюнопушенето сред 17-годишните момчета и 16-годишните момичета (съответно 33.3% и 54,1%). По-голямата част от анкетираните изпушват дневно от 1 – 10 цигари, като преобладават 16 – 17-годишните; от 11 – 20 цигари изпушва всяко второ момче и всяко трето момиче, предимно на 15 години. Интензивно е тютюнопушенето (над 20 цигари дневно) при 2.8% от момчетата и 4.5% от момичетата, като и при двата пола преобладават учениците на 14-годишна възраст (съответно 9,1% и 6,7%).  Средно на ден учениците изпушват по 12,3 цигари, без съществена разлика в показателите по пол.

Над половината от анкетираните пушачи имат желание да спрат цигарите, всеки шести пушач обаче – не желае. Смятат, че ще пушат и след пет години около една трета от тях, като делът на момичетата е 1,4 пъти по-голям от този на момчетата.

В сравнение с предишната година 28,1% от пушачите съобщават за положителна промяна по отношение на тютюнопушенето, предимно момчетата, но всеки трети анкетиран е увеличил количеството на изпушваните цигари, като не се установява съществена разлика по пол.

Данните от проучването показват, че пасивното тютюнопушене е широко разпространено сред учениците. Над 80% от тях прекарват часове дневно в среда, където се пуши – всеки  шести в продължение на 1 – 2 часа,  всеки втори – повече от два часа (45,1% от момчетата и 61% от момичетата).
Множество други проучвания в последните години доказват, че у непушачи, изложени на пасивно тютюнопушене (вдишване на замърсен с тютюнев дим въздух, (ETS) се установяват заболявания, свойствени за пушачите. Това е от особено значение в детството, тъй като при децата, които растат в семейства на пушачи рискът за възникване на патология в сравнение с възрастните е дву- до четирикратно по-голям.

През октомври 2012 г. стартира проучване на здравния риск при деца от предучилищна възраст, изложени на пасивно пушене. То е организирано от Национален център по обществено здраве и анализи и РЗИ Стара Загора.

Целта на проучването е оценка на риска за здравето и развитието на деца от предучилищна възраст, изложени  на пасивно пушене в България. На базата на анкетно проучване по данни на родителите на представителна извадка деца от предучилищна възраст ще се оцени:
•    разпространение на тютюнопушенето при родители и експозицията на цигарен дим (ETS) (пре и постнатална);
•    здравно състояние на децата в зависимост от тютюневата експозиция.

Въз основа на оценката на здравния риск от пасивното пушене да се разработи интервенционна програма, насочена към здравните професионалисти, родителите  и децата.

Проучването ще се проведе в два етапа:

През първия етап (10 – 12.2012 г.) ще бъде направена организация на анкетно проучване на разпространението на тютюнопушене сред родителите и близките на всички деца от детски градини;

Втортия етап (1 – 12.2013 г.) е посветен на статистическа обработка на събрания материал; анализ на данните и оценка на ETS експозицията, здравното състояние на децата и респираторния риск; изготвяне на окончателен доклад от проучването; разработване на  профилактични мерки в рамките на Национален план за действие по околна среда – здраве и програма Интегрираната профилактика на хронични незаразни болести.
Ще бъде използван въпросник АТS-DLD-78-С (детска компонента) на American thoracic Society), валидирания чрез изследване на биологичния маркер за тютюнева експозиция (котинин в урината)  и включващ:

• данни за родителите – тютюнопушене (по време на бременността, в настоящия момент и през целия период на съжителство с детето); образователен и професионален статус на родителите; бременност; заболявания и фамилна предиспозиция на детето по отношение на респираторни и атопични заболявания;
• данни за средата на обитаване (във връзка с  възможните confounding фактори) – местоживеене; големина на жилището и брой на хората, обитаващи жилището и съответно стаята на детето; отопление; вентилация; подово покритие; гориво, използвано при готвене; домашни любимци;
• здравно състояние на детето – нормално или патологично раждане, усложнения при раждането и в постнаталния период, ръст и телесна маса при раждане, респираторна симптоматика (честота, тежест, време на поява, продължителност и повтаряемост на кашлицата, наличие на храчки, хъркане и свиркане в гърдите и т.н), остри и хронични заболявания, операции и др.
• нагласи и поведенчески модели на родителите по отношение тютюнопушенето и здравето на децата им

След провеждане на проучването, неговата статистическа обработка и анализ на данните ще бъде налице оценка на здравния риск и начало на система за мониторинг на разпространението и риска от пасивно тютюнопушене при деца от пледучилищна възраст в България, както и Проект на интервенционна програма насочена към:
•    Здравен персонал (медицински и парамедицински).
•    Родители (пушачи и непушачи);
•    Децата, посещаващи детските заведения