- 30.10.2012
- Posted by: admin
- Category: News

На 1 ноември Слънцето изгрява в 6,52 часа и залязва в 17,10 часа за Стара Загора. На 30 ноември Слънцето изгрява в 7,25 часа и залязва в 16,45 часа за Стара Загора. Продължителността на деня в началото на месеца е 10,12 часа, а в края на ноември е 9,20 часа.
Лунни фази
Последна четвърт настъпва на 7 ноември в 2,36 часа, новолунието – на 14 ноември в 00,08 часа, първа четвърт – на 20 ноември в 16,31 часа, а пълнолунието – на 28 ноември в 16,46 часа.
По-ярки звезди и съзвездия, характерни за месец ноември на свечеряване около 18 часа
Почти в зенита е звездата от първа звездна величина Денеб от Лебед – съзвездието Големият кръст от българския фолклор. По-ярката Вега от Лира (Свредела) е на запад, а третата от звездите на Летния триъгълник – Алтаир от Орел е на югозапад. Към полунощ тази група съзвездия вече са под хоризонта. Към 20 часа по това време на годината в зенита са 5-те ярки звезди на съзвездието Касиопея. Ниско на север е Черпака на Голямата мечка, който с настъпване на нощта се издига високо на северозапад. На почти еднакво разстояние между Касиопея и Голямата мечка самотно свети Полярната звезда от опашката на Малката мечка. Тя ни сочи посоката север към хоризонта.
В началото на нощите на изток изгрява зодиакалното съзвездие Бик (Телец). Впечатлява звездния куп Плеяди – 7 струпани една до друга звезди – Сестрите или Кокошката с пилците. Това е разсеян по форма звезден куп, чиито стотици видими през телескоп звезди са на възраст близо милиард години – 5 пъти по-млади от Слънцето. Около Окото на Бика – червеникавата звезда Алдебаран са звездите от друг разсеян звезден куп – Хиади (Гайдарят с хорото или Хорото), но този куп е по-близо до нас. Затова звездите му са по-разпръснати на небето. На фона на зодиакално съзвездие Бик е ярката планета Юпитер, която се вижда все по-добре с настъпване на нощта.
Към 20-21 часа над хоризонта са ярките звезди на характерните за зимното небе съзвездия около Орион. А към полунощ на небето вече е най-ярката звезда на цялото небе – Сириус от съзвездието Голямо куче.
Метеорни потоци
През ноември има няколко по-активни метеорни потока, някои от които са с интересни прояви предишни години. Като бавните червеникави Андроменидиди с произход – кометата Биела. Днес не се знае точно колко метеора можем да очакваме по време на максимума на потока в нощта на 12 ноември, но през далечните 1882 и 1885 г. е имало истински метеорни дъждове със стотици метеора за час. Метеорен дъжд от около 450 метеора за час в нощта на 21 ноември е имало и от друг поток – Алфа-Моноцеротиди през 1995 г.
Тези толкова редки астрономически явления, обаче, през ноември се свързват най-вече с метеорния поток Леониди. Кометата Темпъл-Тътъл, пораждаща този поток обикаля около Слънцето с период около 33 години и на всеки 33 години, пресичайки кометната орбита, Земята се натъква на сгъстявания от кометно вещество. Тогава се пораждат истински метеорни „бури” с около 140 000 метеора през 1966 г. и по-спокойни дъждове с няколко хиляди леонида в нощите на 17/18 ноември през поредните 1998 до 2002 години. Сега, обаче, активността на Леонидите е само с около 5 до 15 метеора на час.
Планети
В началото на ноември червеникавата планета Марс все още е в съзвездието Скорпион над най-ярката му също червеникава звезда Антарес. Вижда се на свечеряване, но ниско до югозападния хоризонт. После преминава в 13-то по еклиптиката, но признато за зодиакално съзвездие Змиеносец, където Марс е през по-голямата част от ноември. Юпитер е в съзвездието Бик, близо до ярката червеникава звезда Алдебаран. Изгрява все по-рано преди полунощ и се вижда през по-голямата част от нощта. Сатурн е на утринното небе в съзвездието Дева. Венера е Зорница. Вижда се сутрин преди Слънцето, но все по-близо до неговия изгрев.На 27 ноември половин час преди изгрев Слънце под ярката Венера на около един пълен диск на Луната или 0,6° ще се вижда Сатурн. Планетите Венера и Сатурн ще са във видимо съединение.
28 ноември – Лунно затъмнение на полусянката на Земята
От България затъмнението ще може да се вижда след изгрева на Луната, но трябва да се има предвид, че земната полусянка е доста прозрачна и при затъмнения от нея не се променя блясъка на Луната. Такъв вид затъмнения не са атрактивни за широката общественост, както лунните затъмнения от земната сянка.
За повече информация и запитвания:
тел. 042 64 31 83 и 042 25 81 98
e-mail: aogagarin@gmail.com
Материалът е предоставен от Клуб на астрономите любители Гемма при Народна астрономическа обсерватория – Стара Загора за публикуване на Икономически портал на регион Стара Загора, в рамките на сделка, сключена между клуба и Търговско-промишлена палата – Стара Загора по време на Борсата за проекти и идеи, проведена на 26 януари 2012 година.