Галина Нифору: Обединението на нашите вина е нещо революционно

Галина Нифору е основател и мениджър на фирмата за винен консултинг и стратегически бизнес решения във винения бранш Oinorama. Завършила е технология на виното и високоалкохолните напитки в УХТ – Пловдив, след което специализира Wine Marketing & Management MBA в INSEEC в Бордо, Франция.

Във винения бранш в страната и чужбина е известна като специалист, който успешно развива бизнес стратегии и създава брандове с международно значение. Като маркетинг мениджър на Белведере и Катаржина Естейт участва в създаването и утвърждаването на винарната в България и на международните пазари. Търговски и маркетинг директор в бутикова изба Мидалидаре Естейт. Директор на Балканския винен конкурс и фестивал (Balkans International Wine Competition). Като енолог участва в дегустационни комисии за различни конкурси в България и чужбина (тези дни – в Румъния). Пише в различни издания за българските и гръцките вина.

– За първи път Стара Загора стана домакин на винен фест. Какво отличава старозагорската Августиада от останалите подобни форуми, г-жо Нифору?

– Подобен форум се прави за първи път в България – съчетаваме виното с културното наследство на Стара Загора, което може да покаже много на гостите и жителите на града. Виното – и то хубавото вино, все повече интересува хората, а на Августиада беше съчетано с кулинарни произведения от трима шеф-готвачи от Гърция, Италия и България. Виното се чувстваше като у дома си на Античната улица на Регионалния исторически музей в Стара Загора, а посетителите се пренесоха в древна Августа Траяна. И не на последно място – времето беше с нас и октомврийското слънце допринесе за този винен празник. Августиада ще се превърне в ежегоден празник на виното в регион с древни винени традиции с над 20 висококачествени изби в радиус от 80 км и с много винени любители. Искаме да привлечем и гости от чужбина, затова започваме още отсега да комуникираме с туроператори от страната и чужбина.

– По улиците на града на липите мина Дионисиево шествие. Траките са първите, които почитат бога на виното по подобен начин. Кои са традициите във винопроизводството у нас, взети от тези древни обитатели на нашите земи, и кои от тях по-късно са били развити?

– Изкуството за правене на вино ни е завещано от древните траки. Заради култа си към бог Дионис, траките започнали отглеждането на лозата и усвоили майсторството на правене на свещения еликсир. На Августиада искахме да пресъздадем тези древни ритуали, все пак новото чудо в града на липите е откритата мозайка Дионисиево шествие, в която е увековечен бог Дионис.

– В момента кои от вината преобладават на пазара – трапезните, местни качествени, вина с контролиран произход или има и друга категория?

– На пазара цари огромно разнообразие от български и вносни вина от различни сортове, в различни ценови сегменти. Напоследък големите изби се стремят да се позиционират в клас 6-8 лева, който се оказва най-динамичният. Вината с контролиран произход позабравиха старата си слава. Това е признак, по който все по-малко консуматори решават да купят едно вино или не. Голямо значение има и маркетингът, който е от най-важните неща, за да стане едно вино разпознаваемо и продаваемо. Добре е да сме различни – основно правило, ако искаме да запомнят виното ни.

– В световен мащаб виното е номер едно като потребление, докато в България все още властва бирата. Можем ли да очакваме промяна на тази тенденция и у нас?

– Не зная да има такава класация, за всяка страна е строго индивидуално, Но тенденцията за увеличаване на консумацията на вино като здравословен продукт, който влияе изключително добре при ежедневна умерена консумация, се наблюдава и у нас. Ако вземем бирата като съпоставка, нека не забравяме, че биреният бизнес в България е в ръцете на гиганти в бирената индустрия, които разполагат с огромни бюджети за реклама. За съжаление, това при винопроизводителите не съществува. Докато едно вино достигне до пазара, минава една наистина интензивна година с много труд – от лозята, през избата, бутилирането и налагането на пазара. Затова е добре държавата да поощрява всички начинания, свързани с виното. Все пак има положителни тенденции и консумацията на вино за последната година се е увеличила с 11%. На фестивала Августиада всички посетители имаха възможността да опитат над 200 вина от 25 изби. Нямаше нито едно слабо вино. За какво говори това? За все по-добрите български вина, които винопроизводителите предлагат при огромна вътрешна и вносна конкуренция. Вината на България никога не са били по-добри!

– Коя е обединяващата дума за създаването на общия балкански бранд?

– Необходимост. Познаваме ли ние вината на съседите си? Не. Знаем ли с какви големи крачки вървят и те по пътя на качественото вино, както и ние в България? Не. А знаем ли, че, ако всички балкански страни се обединим – България, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Хърватска, Сърбия, европейската част на Турция, Босна и Херцеговина и Албания, ние сме петата сила в света веднага след Франция, Италия, Испания и САЩ? Това е нещо, с което трябва да излезем на международните пазари и над което като директор на Балканския винен конкурс и фестивал (Balkans International Wine Competition), провел се за първи път през юни в София, работим с екипа ни. Родината на виното е по тези земи, културата на виното е древна отново по нашите земи, а международното жури, което дойде от целия свят и оцени балканските вина, видя това обединение почти като нещо революционно. Виното сближава хората, страни, които доскоро са били врагове, на балканския винен форум стояха рамо до рамо и опитваха от вината на „комшиите. Това е магията на виното.

– В България има условия за създаване на бутикови изби…

– След 2006 година в България започва експанзия на бутиковите изби – обръща се внимание на детайлите, като се започне от лозята, през правенето на самото вино и презентирането му. Затова и качеството на вината се подобри толкова много през последните години.

– Как се развива производството на купажните вина и предпочитани ли са от потребителите?

– Купаж означава вино от няколко сорта. В България допреди време, а и сега преобладават вината от сортовете Каберне Совиньон и Мерло. В последните години се засадиха много нови за страната сортове, които намират чудесна почва у нас – пино ноар, каберне фран, сира, пти вердо, темпранийо, малбек и др. от червените, а при белите – шардоне, совиньон блан, вионие, ризлинг и др. Традиционните български сортове, за съжаление, не са в добро състояние. Правят изключение наистина малко изби, които залагат на купажи с мавруд, рубин, гъмза и мелник. Всеки производител сам решава дали да създаде едносортови или купажни вина, но за мен купажните винаги са по-интересни и комплексни. Вината от най-ниския сегмент обикновено са едносортови, самите потребители се ориентират понякога само и единствено по сорта. Моят съвет е да се позаинтересуват малко повече за избите в България и да експериментират.

– Бихте ли обяснили някои значения на употребяваните от енолозите понятия като виното е кръгло, например?

– Кръгло или обло вино казваме на едно комплексно вино, с меки танини, с добре балансирани киселини, което се разлива като кадифе в устата. Така описваме едно хубаво червено вино.

– Какво означава терминът култура на виното?

– Много трудно се отговаря на този въпрос, защото е изключително обширен. Нека се опитам да отговоря с едно изречение. Осъзнато удоволствие от консумация на вино поради познание за самата напитка, умереност, любопитство към нови вина и споделяне с близките.

– Как да пием виното, за да изпитаме наслада от вкуса му?

– Виното трябва да се пие в добра компания, с подходяща храна, не трябва да се прекалява, защото все пак е алкохолна напитка, но е с доказан положителен ефект върху нашето здраве.

Интервю: nikak.bg