Ритуални амфори се откриха в могилата край Бузовград

ритуални амфори могила Бузовград

Две ритуални огнища и редица древни съоръжения откри археологът доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН, който ръководи разкопките на тракийската могила край с. Бузовград, община Казанлък. Едната есхара (култово огнище), красиво и богато украсена със спираловидни орнаменти, е направена от глинена замазка с богата орнаментация. Под нея е намерена по-ранна есхара, която е по-малка и с по-бедна украса.

Около двете огнища е имало постройки с дървена конструкция, стените на които са били измазани с глина. Около тях бяха открити голямо количество фрагменти от керамични съдове, хромели, тежести за стан, оръдия от рог на елен и др, съобщиха от пресцентъра на Община Казанлък.

Явно тези есхари и съоръженията около тях са свързани с поменалните практики, осъществявани периодично пред входа на гробницата. Доц. Нехризов сподели, че откриването на две добре съхранени есхари пред гробницата е изключително важно от научна гледна точка. По тази причина и поради високата им художествена стойност се взема решение те да бъдат консервирани и вдигнати от терена, за да бъдат реставрирани и подготвени за експониране. Това бе направено от Георги Илиев, реставратор от Регионалния исторически музей в Ямбол.

Също с ритуални действия трябва да се свърже и разкритото струпване от трапезни и транспортни амфори пред източната стена на дромоса и ямата, изсечена в скалата, върху която стъпва тази стена.

Гробницата край с. Бузовград е отчасти разрушена и ограбена в древността. Вероятно тогава е била разрушена представителната й фасада, изчезнали са вратите на камерите и са изтръгнати металните халки, който са ги държали и е започнало вдигането на подовите блокове. Липсата на каквито и да е находки, които могат да насочат към по-прецизно датиране, не дават възможност да се определят хронологическите рамки на построяването и използването на паметника. Плановата схема, конструктивните похвати и стиловете сходства с подобни позволява да се предположи, че тя е изградена в последните десетилетия на ІV в. пр. Хр. Материалите, открити в проучените контексти в южната периферия на могилата, показват, че дълго време след извършването на погребението, затварянето на гробницата и насипването на могилата са продължили действията по оказване на почит на погребания в гробницата тракийски аристократ.

Важно е да се подчертае, че около гробницата, на високите тераси над Тунджа през късната желязна епоха, е съществувало голямо селище. През римската епоха то се разраства и обхваща и северния склон, на който е издигната могилата. Животът на това място продължава и през Средновековието, когато тук най-вероятно се разполага подградието на крепостта Бузово кале. С него трябва да се свържат откритите при разкопките християнски гробове от 12-14 в. в околомогилното пространство.

Гробницата при Бузовград е типичен представител на куполните гробници с кръгла камера, затворена предгробна камера и дромос, широко разпространени в земите на траките, предимно южно от Стара планина. Гробници от този тип са открити и в Казанлъшката котловина. Част от тях изградени от тухли като Казанлъшката, но преобладават построените от каменни (гранитни) блокове – Голяма Арсеналка, Могилата с грифоните, Шушманец, Голяма Косматка, Оструша и Долно Изворово.

могила Бузовград



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам