- 28.09.2012
- Posted by: admin
- Category: News

Христо Смоленов ще представи на 4 октомври, от 18,00 часа в Регионална библиотека Захарий Княжески в Стара Загора книгата си Загора – Варна – скритата суперкултура. Тя е посветена на изследването на българския учен, което прави съществена връзка между египетския сфинкс и некрополите, открити край Стара Загора и Варна.
Ще бъде показан и 20-минутният филм, сниман от National Geographic, разказващ за откритието на Христо Смоленов, съобщиха от пресцентъра на Община Стара Загора.
Варненското златно съкровище е открито от видния археолог Иван Иванов през 1972 г. Радиовъглеродният анализ го датира между 4 600 и 4 200 г. преди Христа. По този повод през 1982 г. принц Микаса, водещ японски археолог, пише: Културата Варна всъщност е първата европейска цивилизация. А неолитните жилища край Стара Загора са дори с цяло хилядолетие по-древни от варненския некропол., който пък е с 2 000 г. по-стар от египетските пирамиди.
Според Смоленов, в музея Неолитни жилища в Стара Загора има български сфинкс. Той е много по-малък, но също като египетския е с човешка глава и тяло на звяр? Фигурката е направена от глина и е куха. Вниманието на учения било привлечено от съответствия между сбора от дължините на златните бикове, открити във Варна, и размерите на старозагорския сфинкс.
Същите стандарти според него играят ключова роля и при египетските пирамиди. Свещената мярка на древния Египет е т. нар. царски лакът. В своите изследвания Смоленов установил, че прототипът на царския лакът, равен на 52 см, идва от наши земи – от Загора и Варна.
Още през новокаменната епоха – 3 000 г. преди пирамидите, в неолитните жилища от Стара Загора откриваме стандарт за дължина, равен на 52 см – колкото е царският лакът, твърди ученият. Удивително, но стандартът присъства и в шедьоврите от варненския некропол, изработени от керамика и злато!
Златните стандарти на мистериозната култура Загора – Варна явно не са били просто предмети за украшение. Те са означавали нещо повече за древните – за тях измерването е било свещен ритуал, а също и принципна основа на познанието. Зараждащата се наука – логическият подход към осмисляне на действителността, е трябвало да се базира на система от мерни единици и стандартни пропорции.
А дали тази суперкултура не е разпространявала знания, довели до своеобразна глобализация в една далечна епоха, която съвсем условно наричаме праистория?!