Тъмниците в стара Стара Загора са били построени върху днешния Античен форум

Град, възкръснал от руините беше темата на маршрута, предложен в съботния ден от Регионален исторически музей (РИМ) – Стара Загора. Екскурзовод беше Ваня Ценкова, главен специалист по епохата на Възраждането. Началото на разходката започна пред една от витрините в постоянната експозиция на РИМ, за да се види как изглежда Стара Загора веднага след Руско-турската война 1877/1878 г. с всички разрушения и пепелища, и планът Байер за новото му планиране и изграждане.

Тук е изложен текстът на плочата при полагането на първата копка за възстановяването на града, пише вестник Старозагорски новини.

Безспорно Руско-турската война променя съдбата на Стара Загора, тъй като в продължение на половин година градът е безлюден и голяма част от сградите са опожарени. В началото на януари 1878 г. старозагорци започват да се завръщат в родния си град и намират жилищата си разрушени. Те започват да живеят в част от турските къщи, тъй като мюсюлманското население все още не се е завърнало. Проявява се бежанският проблем и сградният фонд се оказва абсолютно недостатъчен. Затова управляващите – кметът Стефан Салабашев, Димитър Наумов и Нестор Марков, вземат решение да се предприеме ново проектиране на града. С помощта на връзките, които има Димитър Наумов, се открива техникът Лубор Байер, който по това време живее в Татар Пазарджик.

Много е интересна съдбата на този чешки кондуктор (техник). Той пристига по нашите места във връзка с построяването на Баронхиршовата железница. За съжаление не се знае нито кога е роден, нито кога умира в Казанлък. Любопитно е, че по време на работата си по тази железница той се среща със Станислав Домбровски, който е полски революционер и е поддържал връзки с Левски. След изчезването на Домбровски, Байер се жени за хубавата му съпруга Елена и осиновява сина му, който също се казва Станислав.

На голям макет на втория етаж в експозицията на РИМ се вижда липсата на всякаква планировка на Ески Заара. Османският град е формиран на етнически принцип. Кварталите са обособени – мюсюлмански, български, еврейски и цигански. В повечето случаи българските квартали са в покрайнините на града. Имало е и силно еврейско присъствие. Всички паметници около днешния плувен басейн, както и първите редове в старите гробища, са еврейски. Една от причините, поради които намалява еврейското население, най-вероятно е свързана с предателската политика при превземането на града от ордите на Сюлейман паша. Тогава българите обвиняват евреите, че не им помагат, а по-скоро ги предават. Веднага след боя при Стара Загора и при връщането на населението след края на войната броят на евреите е много по-малък.

Много от гражданите недоволстват от плана Байер и неговото прилагане, особено от квартал Акарджа, които не искат да си сменят съседите и считат, че 330 км.м за застрояване са твърде малко. Специално на тях се дават по 660 кв.м.
Губернаторът на Източна Румелия подписва заповед, в която се казва, че застрояването ще започне първо на празните участъци и ще се използват съществуващите жилищни сгради. Т.е. приема се планиране на възстановяване и строителство на града. Затова можем да си обясним защо Чифте баня оцелява до 30-те години на ХХ век – защото тя е една от най-старите сгради.
От опожаряването оцеляват трите църкви – Св. Димитър, Св. Богородица и Св. Троица. Св. Никола, която е построена през 80-те години, е изгорена. Строителството й започва през 1909 г. една улица нагоре (където се намира сега). Първата възстановена църква е Св.Димитър, която се използва още от Великден 1878 г.

На практика няма запазени предосвобожденски жилища, но архитектурата, която се появява през 80-те години на ХIХ век, продължава до голяма степен възрожденската традиция.
Туристите посетиха Хаджиангеловата къща, която е превърната в музей Градски бит. Хаджи Ангел има брат, който си строи подобна къща, която се намира също на ул. Димитър Наумов No 84. В момента е собственост на д-р Хаджипетков. Сградата е типова. Вероятно майсторът е един и същи. Къщата на д-р Хаджипетков е реставрирана по Програма Красива България. Участниците в съботния уикенд на РИМ посетиха и къщата на фамилия Зафирови, строена също в началото на 80-те години. Георги Зафиров е бил деец от Националноосвободителното движение. Къщата се намира на пресечката на ул. Ген. Столетов и Раковски.
Това е останало от жилищния фонд до 1885 г., т.нар. Източно-румелийски период.

Първата обществена сграда е на Общината. Построяването й се гласува през февруари 1880 г., строителството започва през май, а през есента е готова и струва 4000 гроша. Имала е 21 стаи и необходимите помощни помещения. Намирала се е на мястото на днешните детски площадки в северната част на парк 5 октомври. Тогава парк не е съществувал, а е било празно пространство. През 1895 г. се приема план площадът да бъде озеленен и да се превърне в градска градина. Общината умишлено е подпалена и напълно изгоряла през 1945 г.

През 1882 г. на мястото на днешния Античен форум се построяват тъмниците (затворът). На бронзова плоча, експонирана в РИМ, е записано, че по времето на кмета Салабашев, на Нестор Марков и др. се вдигнаха тези тъмници.
Построяват се и две главни училища – девическо и мъжко. Девическото е днешното II ОУ П.Р.Славейков. То е открито на 16 септември 1881 година. Малко по-късно към училището е построен пансион, където днес е комплекс Форум (на пресечката на ул. Ген.Столетов и Хаджи Димитър Асенов).

Мъжкото училище – сега ПГСАГ Л.Байер (Строителният техникум), е построено през 1882 г. Приема се, че негов проектант е Байер. През 2011 г. пред входа на гимназията се издигна негов паметник.
Планът Байер залага правите улици, на които се радваме и до днес. Тази схема не е нова. Тя е позната от античността. Може да се каже, че съвременният град до голяма степен се препокрива с античния като улична мрежа и ориентация по основните посоки на света. Системата е много популярна през ХIХ век. Чикаго се строи по същата градоустройствена схема.
Най-голямата улица, която Байер залага, е Граф Игнатиев, която е била по-широка от останалите.

Първите именувания на улици са от 90-те години на ХIХ век.

Благодарение на плана Байер Стара Загора е наречен град на правите улици. През 30-те години на ХХ век, когато масово се засаждат липите, Стара Загора се нарича град на липите, а по-късно – и на поетите и на хубавите жени.
На откритата фотоалея в южната част на парк 5 октомври старозагорци и гости могат да видят как е изглеждала стара Стара Загора.

 



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам