Доц. Алексей Стоев: Планетата Нибиру не съществува, щяхме отдавна да я видим

Фантастична планетата, наречена Нибиру, трябва на 12.12.2012 година да се блъсне в Земята и това е Апокалипсисът, роден от нечии фантазии. По повод фаталната планета разговаряме с доц. д-р Алексей Стоев, звезда на световната археоастрономия, директор на филиала на Института за космически изследвания и технологии при БАН в Стара Загора.

– Д-р Стоев, кое е основното, което трябва да знаем, когато приемаме или не приемаме подобна хипотеза?

– Трябва да се знае, че всяка планета, която има някаква маса, участва в общата подредба на телата в Слънчевата система. Те са в общото гравитационно поле на Слънцето, но така или иначе си взаимодействат по някакви правила, описани от законите на небесната механика.

– Установено ли е, че тази планета Нибиру реално съществува?

– Не, не е установено. Тя е хипотетична планета. Счита се, че обикаля около Слънцето по много силно изтеглена в елипса орбита, която много наподобява орбитите на кометите, докато другите планети имат орбити, близки до кръговете. Кометите са с много малка маса, а планетата, за която се говори – Нибиру, има доста голяма маса и тя не би трябвало да има такова поведение. Няма планета с такава маса, която да се опише със законите на небесната механика. А няма нещо, което може да прави изключение, нито в света на големите планети от типа на Земята и на Юпитер, нито в света на малките планети, както наричаме астероидите и метеоритите, които обикалят по свои орбити около Слънцето или около някои конкретни планетни тела.

– И все пак има ли условия, при които въпросната хипотетична планета Нибиру може да се сблъска със Земята?

– Подобни сблъсъци са ставали в много ранната история на Слънчевата система, когато плътността на веществото е била различна и когато орбитата на тогавашните протопланетни ядра също е била различна. Но оттогава са изминали 5 милиарда години и в този дълъг интервал от време всички тела са успели да установят своите орбити в стабилни положения. При тях действа законът на Нютон, че всяко тяло, което се движи във въздушното пространство, би се движило така, докато друго тяло не го изведе до това му равновесно положение.

До този момент няма данни за съществуването на някакво тяло, което е или между орбитата на Меркурий и Слънцето или на орбита много близко до Слънцето.
Такава планета не може да съществува поради силната гравитационна устойчивост и невъзможността тя да се закрепи на такава орбита, близо до Слънцето. То със своята маса и с налягането на слънчевите лъчи ще действа много силно върху орбитата на такава планета.
Другата теза на хората, които са разработили такива странни чудати идеи за съществуването на такава планета, е зад орбитата на Плутон. Само че те забравят да прочетат съвременната астрономия и да разберат, че астрономите със своите телескопи намират много по-малки тела от Плутон. И ако такава планета съществува, ние щяхме отдавна да я видим.

Съществуването на голяма планета зад орбитата на Плутон с такава неустойчива орбита не би могло да е много дълго.

– Да не би Дядо Господ да играе билярд с планетите и да ги побутва със стика?

– Ако той играе билярд, това е било в много ранните стадии от еволюцията на Слънчевата система. Има данни, че Земята се е сблъскала с такова голямо тяло, само че преди около 4 милиарда години, при което е претърпяла едно общо стапяне, т.е. станала е една огнена топка. Сега в строежа на Земята наблюдаваме структура, в която са се стратифицирали химическите вещества.

Този сблъсък е запратил Земята на сегашната й орбита и я е стабилизирал, което й позволява да просъществува в продължение на милиарди години. Заплаха за Земята има, но тя е в много далечното бъдеще, след около 5 до 6 милиарда години, когато Слънцето в своята еволюция ще стане червен гигант и ще погълне цялото космическо пространство до орбитата на Юпитер. Тогава вече Земята ще бъде де- материализирана и на практика ще бъде изпарена в рамките на разширяването на външните слоеве на Слънцето. Тогавашната цивилизация ще трябва да си търси нова планетна система. И ако остане в орбита около Слънцето, трябва да се изстреля някъде чак зад границите на планетата Плутон, за да преживее убийствените радиации.

Сега нищо не застрашава Земята от такъв гигантски сблъсък с голямо тяло. Преди 65 милиона години един голям астероид е паднал в района на Мексиканския залив. Тогава космическата катастрофа е унищожила почти 3/4 от живота на Земята. Оцелял е само животът, който е бил в морските дълбини. Но за 65 милиона години се е развил не само нов живот, но е и еволюирал до мислещата форма на материята, какъвто е човекът. Така че няма нищо страшно.

Интервю: вестник Национална бизнес поща