- 30.07.2012
- Posted by: admin
- Category: News
И преди 135 години лятото е било така жежко, а реколтата – пребогата, както и сега. Въпреки реалната заплаха от турски набези, стопаните са бързали да приберат хляба, да направят последните хармани, да овършеят житото и да го приберат в хамбарите. Но челният турски отряд е много близо и се натъква на полските работници. Черкезите на Такир ага и Тафик бей убиват мъжете, а вземат момите и невестите за харемите си.
Така започна възстановката Защитата на Самарското знаме на 28 юли т.г. вдясно от Мемориалния комплекс Бранителите на Стара Загора. Стотици старозагорци и гости се стекоха на събитието, посветено на 135-годишнината от боевете за града-герой, за да засвидетелстват почит и признателност към подвига на героите, дарили свободата ни с цената на живота си, пише вестник Старозагорски новини.
Сред официалните лица бяха делегация от побратимения руски град Самара и деца от родния град на Калитин – Холм, кметът Живко Тодоров и председателят на Общинския съвет Емил Христов, заедно с много съветници, народният представител Нели Калнева, областният управител Недялко Недялков, генерал Петър Петров и др.
С много ентусиазъм членове на Национално сдружение Традиция пресъздадоха сцени от битката за града, довела до пълното му опожаряване и погубването на хиляди старозагорци. Сюжетът се доближаваше максимално до историческата действителност. В битката участваха над 150 руси, българи и турци, които изстреляха над 4000 халосни патрона, а 7-те топа непрекъснато бълваха огън.
На 31 юли 1877 г. от Айданлий, днешният квартал Зора, до града са разположени Първа и Трета дружина на българското опълчение, Казанският и Астраганският драгунски полк, 16-а и 10-а конна батарея, Хусарският киевски полк. Руси и българи заедно са в освободена Стара Загора. Но лошата вест се оказва вярна. Към големия и богат град настъпва войската на амбициозния турски пълководец Сюлейман паша, придобил военен опит в не едно сражение. Армията му се състои от 60 батальона, 3 ескадрона, 1200 башибозука и черкези и 9 батареи с 54 оръдия.
Идва времето за първата атака.
Донесението е, че на бойното поле е голяма руска дивизия. Сюлейман заповядва прегрупиране на силите така, че да обхване и затвори обръча към десния фланг.
Със зурни, топове, пушки, с викове Аллах, сините с червени фесове настървено нападат укрепленията на българи и руси. Боят е неравен, но в този момент командващият руските части заповядва контраатака. Нашите се бият безстрашно, като лъвове, водени от Самарското знаме, но първият знаменосец пада пронизан с куршум. За да спести нови жертви, командирът заповядва да се прекрати атаката, всички да се приберат в укритията и да се подготвят за нова атака.
Тогава турците атакуват българо-руските позиции с желанието да ги затворят в обръча и по този начин да се прекрати пътят към прохода. Опълченците се събират в каре, за да запазят знамето. Командващият руски офицер издава заповед на резерва незабавно да се притече на помощ и с подкрепата на планинската артилерия да спре многочисления противник. Щурмът на руси и българи е толкова неудържим, че турците са принудени да се скрият зад оръдията си.
Завръщат се зад укритията си и шепата останали защитници, за да се приберат ранените и убитите, които застилат бойното поле.
Въодушевени от офицерите си, българи и руси с изключителен героизъм и себеотрицание защитават позициите си. В 11.15 часа пристига генерал Раух и поема командването на отбраната на сектора. Той нарежда да се подсили с резервни роти и взвода на 10-а батарея. За около четвърт час Втора дружина отблъсква няколко атаки. Оръдията на капитан Константинов, които с прецизната си стрелба всяват ужас сред противника, стрелят непрекъснато. Но загубите на двете дружини са големи. Боят продължава три часа. Уверени в численото си превъзходство, турците засилват още повече атаката си срещу Трета дружина на подполковник Калитин. Намерението им е да отрежат пътя за отстъпление към прохода и да пленят Самарското знаме, което толкова силно повдига духа на бойците. В боя са хвърлени всички резерви. Един след друг знаменосците са тежко ранени, но знамето все така гордо се вее. Пада и поредният знаменосец, държейки в ръка знамето-светиня. Виждайки това, подполковник Калитин се спуска с белия си кон, взема го от смъртно ранения знаменосец, развява го и тръгва към врага.
От най-задните турски редици гръмват само две пушки. Калитин трепва, олюлява се и се отпуска в ръцете на опълченците, но святото знаме, пронизано с куршуми, продължава бойната си слава. И до днес.
Дотук свърши възстановката. Командващият заповяда: На колене! Шапки долу! Всички присъстващи замряха в минута мълчание пред великия подвиг. После гръмнаха аплодисменти и възторжени викове. Публиката се смеси с опълченци и воини за поздравления, за снимки, разменяха се шапки, саби и пушки. Едно велико патриотично опиянение обхвана народа, който има защо да се гордее със своето минало.
Днес можем да кажем, че подвигът на всички загинали за свободата на България и на Стара Загора не е бил напразно. Днес виждаме пред нас възроден, модерен град, който без тази велика саможертва не би съществувал. Благодаря на всички вас, които пазите историята, предавате я на идните поколения, на старозагорци и гостите от Самара, затова, че сте тук, че сте част от историята на града и че се съхраняват традициите, каза градоначалникът Живко Тодоров.
Във възстановката Защита на Самарското знаме участваха членове на Национално дружество Традиция от клоновете София, Пловдив, Панагюрище, Нова Загора, Русе, Плевен и Ловеч, Благоевград, Копривщица и Добрич, Сопот, Карлово, Априлци, Троян, Ямбол, село Баня, Панагюрско, село Мирково, Казанлък и Велико Търново, Силистра, Бяла, Бяла черква и Стара Загора, деца от Стара Загора и клуб Млад родолюбец от Нова Загора.