- 26.06.2012
- Posted by: admin
- Category: News
Поезия, психология, любовно, криминално и приключенско четиво предпочитат мъжете, които изтърпяват наказанията си в старозагорския затвор. Обобщението е на Снежана Радкова, която работи там над 15 години.
Започнала е първоначално като учител и библиотекар, а през последните няколко години е и педагогически съветник към Вечерното професионално училище Поп Минчо Кънчев в мястото за лишени от свобода.
Над 13 000 са книгите в затворническата библиотека.
Тук постъпват хора с различни интереси, за това всеки иска различни заглавия, казва Радкова и в същото време посочва: Ей тая колонка тук се чете най-много.
На лавиците стоят книги с любовен, криминален и приключенски сюжет – любимите сред лишените от свобода.
Имам много сериозни читатели, а като цяло около 300 са тези, които ползват библиотеката за цялата година, изчислява Радкова, която, благодарение на историите по страниците, може да се каже, че работи в най-романтичното помещение зад стените на старозагорския затвор.
Обяснява още, че няма книга, която да е най-предпочитана и най-желана.
Тези мъже, които се научават да четат зад решетките, обикновено търсят приказки и детска литература.
Онези пък, които навън не са успели да разгръщат книги, а са занимавали с други неща – законни и незаконни, използват момента да наваксат, докато изтърпяват присъдите си, с всякакво четиво.
Престъпление и наказание на Достоевски и Граф Монте Кристо на Дюма са някои от заглавията, които често напускат лавиците и отиват в ръцете на затворниците – може би заради близостта на сюжета до техните съдби.
За сметка на тези две класики обаче Наказателният кодекс не е любимата книга на мъжете зад решетките, въпреки че и той е свързан с престъплението и наказанието, сочат наблюденията на Радкова.
Иначе редът в тази библиотеката не е по-различен от този в останалите.
Всеки читател си има картон, обикновено книгите се връщат за около седмица.
Може навън някои от лишените от свобода да посягат на имуществото на другите, да си го присвояват или рушат, но с художествената литература и учебните помагала не са постъпвали така, категорична е библиотекарката.
Като цяло към книгите се отнасят с почит и уважение, аз се опитвам да им внуша това. Връщат ги такива, каквито са ги взели, казва Радкова.
Наблюденията й показват още, че, откакто е целодневно в библиотеката, интересът към четивото станал по-голям. Преди тя е била там само в определени дни. Тук, освен пресни затворници, идват и нови заглавия – най-вече от дарители. Последните още не са обработени, но сред тях има български класически произведения, уточнява библиотекарката, която не скрива доволството си, че не страда от липса на читатели и на желани книги.
Информация: вестник Новината