- 26.06.2012
- Posted by: admin
- Category: News
Смисълът на обществения защитник е да бъде коректив, да препоръчва, да се ползва с доверието на хората и на институциите, казва националният омбудсман Константин Пенчев. Законът за местното самоуправление и местната администрация не беше добре измислен по отношение на общинските обществени посредници.
От 264 общини в България около 22 си избраха такива посредници. В момента техният брой е под 20 и повечето са с изтекъл мандат.
– Г-н Пенчев, имаше ли интерес към приемната Ви в Стара Загора и с какви проблеми дойдоха при Вас гражданите?
– Около 25 души я посетиха, което е много за една такава приемна. Смятам, че Общината си е свършила добре работата и е оповестила своевременно присъствието на омбудсмана в Стара Загора. В други общини имаше по-слаб интерес, това си го обяснявам с недостатъчната информираност на жителите.
От началото на мандата ми имам политика да обикалям страната и да ходя не само в големи областни градове като Стара Загора, а и в по-малки. Бил съм и в села, като целта е жителите да могат да се срещнат с мен и екипа ми.
Считам, че дължа това на хората – да отида лично при тях и да ги чуя. Това показва, че институцията, която представлявам, работи за тях и смятам да продължа и занапред тази моя политика.
Проблемите в Стара Загора са най-вече такива, каквито са във всеки град: за мобилни оператори, невърнати гори, невъзстановени земеделски земи. Имаше и оплаквания за спорове между съседи, за такива, които са уреждани по съдебен път.
Пак се наложи да обясняваме, че, когато се е произнесъл съдът, няма как да се намеси омбудсманът.
Неговата основна мисия е да защитава гражданите пред институциите, пред администрацията, а не да представляваме едни граждани пред други: когато има спорове между тях за граждански отношения, за собственост – единствено съдът е компетентен.
Вярно е, че когато един човек, като загуби дело, е недоволен. И смята, че решението е несправедливо, но в една правова държава няма друга инстанция, която би могла да пререши един съдебен спор.
В приемната дойде и човек, който каза, че в Стара Загора има сдружение, потърпевшо от съдия-изпълнител и от имотната мафия.
– Имаше ли оплаквания срещу Общинската администрация?
– Имаше оплакване за затворената улица край Съдебната палата за това, че няма достъп и че търговските обекти, които са в участъка, ще пострадат, защото тази част ще бъде затворена за доста дълго време, докато се работи по проект на Община Стара Загора.
Една жена се жалва, че във ведомствен блок нов собственик започва спор за мазетата и те трябвало да се разместят.
В Общината имало грубо отношение към хората, поискали официалните документи по този случай, а върху тези документи имало задрасквания. Става дума за съдебен спор и за недотам любезна администрация. Аз винаги съм казвал, че тя дължи уважение на хората и да бъде любезна с тях, защото това й е функцията – да помага на гражданите и да прилага правилата.
– Търсиха ли Ви във връзка с обединението на двете болници в областния град? Имаше информация, че синдикати се канят да Ви сезират…
– Знам за проблема около обединението от медиите. Запознат съм с мнението и на двете болници, и на здравния министър, но официално при нас не е постъпвала жалба.
– Такава временна приемна за първи път ли се прави в Стара Загора?
– Откакто съм омбудсман, правим подобни приемни в цялата страна, но тази е първата в Стара Загора.
– От началото на годината колко са жалбоподателите и расте ли броят им?
– При нас средно на месец постъпват около 430 жалби, а вече са над 3000.
Може би са малко по-малко постъпленията сега, отколкото за същия период на миналата година, когато беше бумът.
Нашият стремеж е омбудсманът да се превърне от институция, която не само да разглежда индивидуални жалби на един човек, но и да защитава човешките права.
Това вече се случва, защото след изменението на Закона за омбудсмана ние започваме да функционираме като национален превантивен механизъм – т.е. държавен орган, който да прави мониторинг, да упражнява превенция на всички места, където има задържани против тяхната воля: това е по-широк кръг от затвори и следствени арести, който включва и психиатрични болници, отрезвителите, социални и бежански домове. Целта е да се наблегне на превенцията – не да хващаме грешки и виновни, колкото да показваме на компетентните институции къде има проблем.
Например всички знаем, че има проблем при затворите, защото те са пренаселени.
Ясно е, че час по-скоро трябва да има нови и това трябва да се реши, защото от 50-60 години няма строеж на затвори в България. Страната ни не отговаря на изискванията и рискуваме държавата да бъде непрестанно съдена в Страсбург.
Сериозни проблеми има и при психиатричните болници.
Имах срещи с неправителствени организации на роднини на такива болни и на самите лекари, които работят в тези здравни заведения.
От тях знам, че там положението е трагично не само по отношение на битовите условия. Тепърва ще правим проверки и ще излезем с констатации.
– Кога предвиждате подобни проверки?
– Ние започнахме проверки на затвори и следствени арести, макар че изпреварихме малко началото на този механизъм, който трябва да започне да работи от първи юли.
Около 450-460 са местата, които ще проверим. Това не може да стане за месец-два. Безспорно, след като свършим със затворите и следствените арести, ще се насочим към психиатричните клиники, за да направим една обобщена картина за положението им.
– Колко души са сътрудниците на националния омбудсман и как работят в общините обществените посредници?
– Националният омбудсман е със седалище в София. Разполагаме с 52-53 щатни експерти, включително и за обиколките в страната за тези проверки.
Оказа се, че Законът за местното самоуправление и местната администрация не беше добре измислен по отношение на общинските обществени посредници.
От 264 общини в България около 22 си избраха такива посредници. В момента техният брой е под 20 и повечето са с изтекъл мандат.
Законът казва, че всеки Общински съвет може да избира, може и да не избира обществен посредник.
Повечето общини разсъждават така: „Защо да плащам заплата за някого, който ме критикува?“.
Мисля, че има абсолютно неразбиране на смисъла на институцията на омбудсмана, която съществува от векове. В България, знаете, е отскоро.
Смисълът е това да бъде един посредник между хората и властите, да е и отдушник, да е един човек, който да систематизира проблемите и да ги поднесе на съответните власти – т.е. общественият посредник винаги е полезен за кмета и Общинския съвет. Той е като буфер на недоволството, защото, ако го няма, тези недоволни хора ще стоят пред кабинета на кмета и заместниците му, и ще ги занимават със своите проблеми.
Смисълът на омбудсмана е да е коректив, да препоръчва, да се ползва с доверието на хората и на институциите.
Лично аз не мога да се оплача от това, че централните и местните власти не се съобразяват с моите препоръки. Ще ви дам един много емблематичен пример.
Когато сезирах Конституционния съд за това следва ли да има необжалваем размер глоба, моето становище беше, че в една правова държава не може един човек, който е невинен, да не може да докаже, че е такъв и че не е извършил нещо.
За мое голямо задоволство народни представители от различни парламентарни групи се обърнаха към мен и ме помолиха да им съдействам, да им дам тези закони, които предвиждат такива необжалваеми размери. В момента в Народното събрание има депозиран такъв законопроект.
Казвам този пример, защото този път в България нещата се развиха по един нормален начин. Този случай показва, че съм постигнал някакъв консенсус между институциите.
– Имате ли наблюдения жените или мъжете се оплакват повече при Вас?
– Нямаме такава статистика. Но практиката показва, че често, когато дойде някой при нас, се разбира, че той говори не за себе си, а за свои близки. На моменти съм се чувствал неудобно дали потърпевшите знаят, че някой разказва за проблема им.
Веднъж се случи така, че изпратихме писмен отговор на една жена на адреса й с информация, че сме проверили случая. Тя отговори, че не ни е сезирала.
– Какъв е срокът, в който отговаряте на жалбите на гражданите?
– Обикновено между един и три месеца, но понякога можем да отговорим за няколко дни.
За да се запознаем със случая, правим проверки по съответни институции. Заедно с екипа ми се стремим да не сме като съда, да нямаме такива неразумни срокове, макар че работя с много малко хора. Всички те вършат задълженията си със сърце, а не като чиновници, защото все пак става дума за проблемите на хората. Никой не е дошъл при мен да се похвали за нещо. Но, ето, тук – в приемната в Стара Загора, една жена донесе тези цветя, за да ни благодари, че сме й помогнали. Преди ни е пратила жалба, става дума за проблем с ведомствено жилище. След наша намеса, го е получила. Много съм доволен, че в този случай сме помогнали.
Интервю: вестник Новината