Николай Михайлов: Мостовете по автомагистрала Тракия издържат на 9-а степен по Рихтер

Николай Михайлов

Като инженери мислим за 100 години напред, казва Николай Михайлов, председател на Съвета на директорите на Трейс Груп Холд. Лот 2 на автомагистрала Тракия ще бъде открит на 1 юли 2012 г. Качеството на строителството е изключително високо, заяви Николай Михайлов.

– Г-н Михайлов, преди дни стана ясно, че лот 2 на автомагистрала Тракия вече е готов на 99%. Доволен ли сте от работата?

– Минах оттам и съм впечатлен от равността, която е постигната. Да, ние ще бъдем готови да го открием на 1 юли, какъвто е срокът.

– Стана ясно още, че трябва да получите акт 15 за строежа, ще има ли проблеми около издаване на документа?

– Няма проблеми Държавната комисия да си свърши работата. Има време до 1 юли да издаде акт 15, има време съвсем официално да бъде пусната отсечката. Ние не се притесняваме от нищо.

– Какво като средства и нерви струваше на компанията Ви изграждането на отсечката Стара Загора – Нова Загора? Как ще обобщите работата по лота?

– Мисля, че по отношение на качеството пред нас никога не е стоял проблем. Ние сме си направили сметката. Аз съм щастлив, че това, което прогнозирахме в началото, когато предлагахме офертата, се случи. И сега в края на работата, преди пуска, можем да кажем, че постигнахме като качество и цена точно това, което прогнозирахме. Единствената изненада дойде от прекомерното увеличаване цената на битума над прогнозираните от нас, а и не само от нас, стойности. Ние очаквахме завишение от порядъка на 15% в рамките на 2 години, а то стана много повече. Но мисля, че успяхме със собствени средства и с помощта на кредит от банките да не допуснем това да е причина да спрем строителството на магистралата, или да намалим темпото на работа. Самият факт, че участъкът вече е готов и предадохме 7-8 месеца по-рано извън всякакви договори пътния възел говори, че сме работили точно и прецизно.  

– Министър Лиляна Павлова даде за пример старозагорската детелина, Вие гордеете ли се с постижението си?

– Нашият пътен възел стои в някои европейски документи като добре свършена работа – качествена и бърза. Той е пример за добри практики за усвояване на средства от Европейския съюз.

– За Вашата компания казват, че печели търговете, защото предлага най-ниски цени. Съвсем наскоро Вие спечелихте още няколко проекта – за изграждане на околовръстния път на София, за Лъвов мост и т.н. Как ще коментирате това?

– Спечелихме няколко обекта в последните месеци и това е благодарение на моя екип. Но Трейс не е евтина компания и няма как да бъде такава. Трейс е скъпа компания. Тя има изключително много специалисти, екипи, които работят, така че нашата цена не може да бъде ниска. Друг е въпросът, че нашият продукт е евтин. Това е различно! Защото ние предлагаме това, което има инженеринг. Обърнете внимание, че обектите, които печелим, имат инженеринг, имат ноу-хау. Използваме изключително мощни проектантски екипи. Това дава възможност да минимизираме проектите, защото даваме по-ниската цена за обществото, добрата цена за нас като печалба и рентабилност. Така че не сме евтина компания.

– Вашето ноу-хау ли стои в проекта за лот 2 на магистрала Тракия?

– Да, разбира се. Ние война водихме за мостовете, защото те бяха проектирани при едни стари норми и за земетръс. Тогава казах, че моето име няма да стои зад нито един мост, който не отговоря на съвременните европейски показатели. Казах го ясно и категорично, и затова бяхме на ръба на санкции, дори бяхме санкционирани по едно време. Въпреки всичко, нашите мотиви се приеха, след което виждате какви съоръжения има, а пък и може да се направи сравнение на съоръженията на нашия и на съседните участъци от АМ Тракия. Отделно, че отговарят на съвременните изисквания да издържат земетръс до 9-а степен по Рихтер. Това го нямаше в договора, но ние държахме строителството да стане и по тези показатели.
И сега, след като станаха последните земетресения, дойдоха всички да ми благодарят. Затова ние – като проектанти, като инженери, мислим за 100 години напред, правим мостове и си слагаме името като специалисти за векове напред. Затова се радвам, че отстоях мнението си. Защото при това земетресение обвиненията щяха да паднат върху строителите, макар че виновни са проектанти и най-вече възложителите.

– Ще изнесете ли бизнеса си и в чужбина?

– Е-ее, бизнесът няма да изнасям навън. Просто се надявам в скоро време там да имаме обекти. Водим преговори с много страни – участваме в търгове в Сърбия, Македония, в Русия. В Катар сега водим преговори за изграждане на обекти, в  Кувейт – също.

– За какви проекти става дума?

– Не само инфраструктурни. В последните години компания Трейс не е само пътностроителна, делът на пътното строителство е само 30 – 40%. Едно метро или жп линия не е пътно строителство. Останалото е инженеринг.

– Собственици искат Общината в Стара Загора да изгради инфраструктурата в кв. Бедечка. Според Вас, като специалист, колко ще струва на хазната това?

– Много милиони. В Стара Загора няма частни квартали, но в София има. Практиката е, че единственото задължение на Общината е да направи регулацията и една улица. Оттам нататък този, който е инвестирал в обекта, поема изграждането на инфраструктурата му.

– Вие сте и председател на ловната дружинка Казанка, която наскоро празнува 10-годишен юбилей. Откога са ловните Ви страсти?

– Отдавна, още като главен инженер в „Пътно управление“ в Стара Загора.

– Вярно ли е, че сте напуснали старозагорската дружинка заради липса на правила?

– Да, не само липса на правила. И други по-тежки думи могат да се кажат. Две години ходихме на лов, без да видим животни, защото бяха унищожени от бракониери. Тогава решихме да се отделим и да работим за възстановяване на дивеча. Помощ ми оказаха в първите години и от полицията. За десет години, откакто създадохме ловно-рибарската дружинка в Казанка, сме вложили 350 хил. лв. за възстановяване популацията на сърни, диви прасета, зайци и фазани. Най-голяма бе инвестицията през първите две години, когато дадохме около 250 хил. лв., за да се изгради специална волиера за отглеждане на дивите свине. В момента има около 200 на свобода в района. След това всяка година влагахме по 10 хил. лв. за различни дейности. Освен ловните полета, поддържаме и три язовира за риболов – в Пъстрово, Казанка и Сърневец.

Най-важното обаче е, че възстановихме микроклимата сред хората. В началото ни гледаха с недоверие. Най-много се радвам, че възрастните хора ми повярваха и ми гласуваха доверие. Един от тях ме посъветва за организатори на лова по селата да сложа най-големите бракониери. Така и направих. След това те вече не искаха да гърмят по свинете, защото им бяха станали мили, тъй като ги отгледаха със собствените си ръце.
Откак е направена волиерата и аз не съм стрелял по прасе, макар да съм ходил на лов в района.

– Кой е най-скъпият за Вас ловен трофей?

– Най-скъпият и най-трудният? На по-млади години с един приятел бяхме се хванали на бас, че ще гръмна приплод. Влязох в средата на група от диви свине, избрах си малък приплод и го отстрелях. Дебнах дълго време, трябваше да приема миризмите и най-накрая групата ме припозна като свой.

– А трофеи пазите ли?

– Не. Най-лесно се стреля по трофеи, особено с тези съвременни оръжия. Не разбирам ловците, които се хвалят с трофей. Аз бях в Южна Африка, но не на лов, а да строя пътища. Тогава отидохме в един резерват на лов, но с…. фотоапарати.

– Какво е оръжието, с което ходите на лов?

– Обичах да стрелям с ижовка, но вече я държа като музеен експонат, най-често ходя на лов с ЧЗ, макар че наскоро си купих модерна немска пушка Блазер, заради уникалния механизъм.

– Всички знаят, като се съберат ловците, за какво си говорят. Разкажете някоя ловна лакардия?

– Тази година ходих на лов в Елховско. Взех си новата пушка Блазер – хем да й се порадвам, хем да я изпробвам. Когато трябваше да я заредя и да стрелям обаче, не можах да се справя достатъчно бързо с лазерния механизъм и изпуснах животните. Накрая на лова отговорникът ме пита:

Какво стана, видях тук някакви животни да минават?. А-аа, викам, нямаше никакви животни, объркали ли сте се.
Ловът ми даде много, благодарение на него съм жив и здрав досега. Когато бях на 30 години и работех в „Пътно управление, веднъж ми стана лошо. Лежах една седмица в болница и докторите ми казаха, че съм преуморен, препоръчаха да спортувам. Питах какво – да плувам ли, да бягам ли? Един от докторите ми каза да ходя на лов.
За първи път като отидох в гората, оцених съвета. Като излезеш сред природата, забравяш за всичко друго – това е почивка за мозъка.

Интервю: вестник Новината



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам