Рускиня хидрогеолог гледа животни край Ръжена

Рускиня е и по професия е хидрогеолог. Съдбата обаче ѝ е начертала такава карта на живота, че, следвайки посоките ѝ, сменя населени места, къщи и трудови характеристики. Отдавна дипломата ѝ не служи за нищо, а в момента 55-годишната жена изкарва хляба си от животновъдство.

Откриваме я край казанлъшкото село Ръжена, седнала на зелената трева, наведена над вестник, като че ли изскочила от картина на художник, нарисувал селския бит.
Край нея няма жив човек, а типичната за място като това тишина се нарушава само тук-там от минаващите автомобили по пътя и от лая на четириногите пазачи – кучетата.

Не се плашете, няма да ви ухапят, успокоява екипа ни жената, като вижда, че се опитваме да стигнем до нея с предпазливи крачки по росната трева.
Когато я доближаваме, се убеждаваме, че гледката отдалеч е съвсем реална: непознатата слаба жена държи вестник в ръцете, а до нея има голяма торба.
Стадото с крави е недалеч от мястото, където е седнала, а кучетата започват да стават все по-тихи, вероятно усетили, че намеренията ни не са враждебни.
Казвам се Елена и съм от Средна Русия, започва разказа за живота си пастирката.
Жената не се притеснява от репортерските въпроси, а напротив: като че ли се радва, че има компания в офиса ѝ, който обяснимо защо е далеч от хорските очи.
Разказва, че по професия е хидрогеолог. Имала е възможност да работи това, за което е учила на младини в родината си. Навремето по разпределение била изпратена в пустинята в Узбекистан, където я назначили като техник на сонда за вода.
Въпреки че й било интересно и се чувствала на мястото си, наложило се да се върне в родния си град, защото майка й се разболяла и е трябвало да се грижи за нея.

От пустинята – в България

Така става чертожник в отдел Водоснабдяване. По-късно обаче се омъжва за българин, който я води в страната ни. Това е и краят на хидрогеологията в трудовия стаж на Елена. Оказва се, че, сменяйки родината, идва и финалът на брака ѝ, защото се стига до развод със съпруга ѝ.
По-късно Елена идва да живее в павелбанското село Габарево. В момента най-близките й роднини пък са на другия край на България – в района на Кюстендил. Там се намират синът ѝ, снахата и внучето. Преди да стане пастирка, Елена е работила в книжарница и в шивашки цех.
Така се случи, като нямах друга възможност, започнах работа в селското стопанство. Има нужда и от хора като нас, обяснява Елена и сочи стадото, което не е никак малко: включва 42 крави и телета.

Жената споделя, че, въпреки че в ежедневието си да е далеч от професията си, все пак е доволна, че има храна и подслон. Живеела в постройка край Ръжена, където било и стадото. Изкарвала що-годе добри пари, но е наясно, че в селското стопанство, както в повечето браншове, има колкото искаш проблеми.
Животновъдството е много тежък отрасъл. Един от проблемите е, че млякото се изкупува на ниска цена. Може ли да го взимат за по 50 ст. Литъра – толкова, колкото струва лимонадата, пита пастирката и недоумява как жълтата напитка може да се сравни с това, за което отиват толкова грижи и средства.

Вестник, вместо лаптоп

Иначе денят ѝ минавал по съвсем обикновен начин. Изкарвала покрай добитъка има-няма 14 часа, но споделя, че е доволна и че няма от какво да се оплаква.
Признава, че не й е скучно от това, че е сама на работното място на открито, което не предлага за развлечение лаптоп и ТВ-екран.
За да си разнообрази деня, обичала да чете вестник. Така хем научавала по нещо, хем по-бързо минавало времето. Твърди, че не се страхува от инциденти, макар че преди време била на косъм от неприятности.

Дострашало я заради закачливи реплики от подпийнала компания, която се връщала от от селски събор и минавала край стадото. Слава Богу, нищо не се случило.
Елена обаче е инструктирана как трябва да постъпи, ако има неприятности с непознати. Вместо оръжие, носи мобилен телефон. Знае, че при опасна ситуация трябва да звънне незабавно или на чорбаджията си, или на телефон 112.

Досега, за щастие, не се е случвало някой да наруши работния ѝ ритъм.

Чувствам се добре, достатъчни са ми вестникът и чантата, в която нося вода и храна, обобщава пастирката.  
Високите дървета с дебела сянка пък са най-сигурното ѝ скривалище от лятната жега. Въпреки че вече е свикнала с животните, Елена признава, че, ако има възможност, би се върнала в професията.

Информация: вестник Новината