Влизане на България в Шенген означава, че е равноправен партньор на големите

Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика

Обсъжда се идеята за въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Едно такова решение би се отразило изключително неблагоприятно на българския бизнес и на бизнеса в Европа. Новият разход ще се плаща от крайния потребител, казва Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика.

– Г-жо Костадинова, не звучи ли твърде оптимистично изявлението на Левон Хампарцумян, че икономическата криза в България вече има само технически характер. Поведението на средния и малкия бизнес в страната показва точно обратното?

– Малките и средните предприятия са много по-чувствителни към кризата и това е съвсем нормално. Вече трета година те се опитват ДА ОЦЕЛЕЯТ В МНОГО НЕЯСНИ УСЛОВИЯ. Винаги се твърди, че още малко време ни е необходимо, за да се стабилизират и да се вземат генералните решения на европейско ниво. Действително занапред би трябвало да очакваме едно по-добро развитие на европейската икономика, но събитията в Гърция поставят все повече въпросителни. Хубаво е, че страни като Ирландия, Испания и Португалия, в които кризата беше доста изразена, вече вземат правилните решения, правят реформи и се стабилизират. ГЪРЦИЯ ОБАЧЕ Е ДОСТАТЪЧНО БЛИЗО ДО БЪЛГАРИЯ.

Състоянието ѝ оказва отрицателното си влияние не само върху нашата страна, но и върху целия европейски бизнес. А когато Европа е в криза, българският бизнес, без значение дали е малък, среден или голям, изпитва големи трудности, тъй като ние търгуваме основно с Европа. От тази гледна точка нашите очаквания за близкото бъдеще не са много оптимистични. Бизнесът ще трябва да продължи да прави икономии, да свива разходи и ДА ПРОИЗВЕЖДА ПОВЕЧЕ С ПО-МАЛКО.

– Според данни на Националния статистически институт от март тази година, 90% от заетостта В България се осигурява от малкия и средния бизнес?При продължаваща криза очаква ли ни нов ръст на безработицата наесен?

– Подобна е структурата на заетостта и в повечето европейски страни. Би било твърде самонадеяно за всеки анализатор да дава прогноза отсега какво точно ще се случи наесен поради неизвестните в европейската политика. Не можем да бъдем сигурни и дали Гърция ще реши да напусне еврозоната или да остане. Това се решения, които твърде често се отлагат във времето. ТАЗИ НЕСИГУРНОСТ Е МНОГО НЕПРИЯТНА, защото допълнително затруднява планирането на предприемачите в Европа и в частност на българските фирми.
Примерно в момента се обсъжда идеята за въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Едно такова решение би се отразило изключително неблагоприятно на българския бизнес и на бизнеса в Европа. Тези, които предлагат въвеждането му, с цел да се дестимулират извършителите на финансовите спекулации, не отчитат, че по този начин ВСИЧКИ ФИНАНСОВИ ОПЕРАЦИИ ЩЕ БЪДАТ ОБЛОЖЕНИ С ОЩЕ ЕДИН РАЗХОД, който ще бъде платен от крайния потребител. Подобно решение ще засегне дори клиенти на пенсионни фондове, на инвестиционни посредници и други.
Най-оптимистичните ни очаквания за тази есен са българската икономика да отбележи лек растеж. Но мисля, че този растеж няма да бъде достатъчен за задържането на работните места. Виждаме, че през последните месеци ХОРАТА, КОИТО СА ОСВОБОДЕНИ ИЛИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СИ ТЪРСЯТ РАБОТА, СА НАД 13% и подобен процент в никакъв случай не може да ни радва.

– Ще спечелят или ще загубят българските фирми, ако Все пак в южната ни съседка решат да въведат драхмата?

– Това, надявам се, ще бъде краен сценарий, който е най-добре да не се случва. ВРЪЩАНЕ НА ДРАХМАТА НЯМА ДА СЕ ОТРАЗИ ПОЛОЖИТЕЛНО НА НИКОГО – нито на гръцките фирми, нито на търговските партньори на Гърция, нито на Еврозоната. Това би означавало, че Еврозоната не е успяла да гарантира тази фискална и бюджетна стабилност, която трябва да стои зад всяка валута. Със сигурност едно връщане на драхмата ще доведе до големи транзакционни разходи. Еврото, като универсална валута за членовете на ЕС, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО НАМАЛЯВА РАЗХОДИТЕ ЗА ТЪРГОВИЯ. Без него ще се налага превалутиране между двете страни. От това няма как българските фирми да спечелят.

– Възможно ли, според Вас, и България да попадне В зоната на новия финансов Шенген заради стриктната си финансова и фискална политика досега, въпреки че упорито отказват да ни приемат в границите на истинския Шенген?

– Факт е, че В ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ ПОКАЗВА ДОБРА ОБЩА БЮДЖЕТНА ПОЛИТИКА. Въпросът е дали ние не изглеждаме толкова добре, защото се сравняваме със страни като Гърция. А сравнявайки се с Гърция, всеки изглежда по-добре. Нашата фискална политика е относително стабилна, но тя може да бъде още по-стриктна и още по- отговорна към всички граждани и фирми в България. Все пак, ако се поставим в една скала с европейските ни партньори, ние изглеждаме бюджетно отговорни.
МАЛЪК ДЕФИЦИТ, МАЛЪК ДЪЛГ…

Всички аргументи са налице, да се предполага, че ако има такъв финансов Шенген, България може да отговори на условията и да бъде част от него. Въпросът е искаме ли да участваме в такъв финансов Шенген и какво би ни донесло това като страна.

– Какво бихме спечелили от подобно членство?

– Когато сме част от един клуб на богати страни, които водят добра фискална и финансова политика, е много по-добре, отколкото да сме извън него. Това ВЕДНАГА ДАВА СИГНАЛ НА ПАЗАРИТЕ И НА ИНВЕСТИТОРИТЕ, че България е равноправен партньор на големите страни… Би било голямо признание, особено в условия на криза. Ние винаги сме били в групата на изпадащите, на тези, на които вечно се дават съвети, които винаги изостават.
Едно признание като членство във финансовия Шенген би дало големи възможности за България.

Интервю: вестник Национална бизнес поща

Светла Костадинова е изпълнителен директор на Института за пазарна икономика. На поста тя заменя Красен Станчев през 2007 г., когато е избран за председател на Управителния съвет.

Светла Костадинова работи в ИПИ от 2001 г а от 2004 г. е старши икономист. Тя е родена във Варна, където завършва икономически техникум. През 2001 г. получава степен бакалавър, а през 2005 г. става магистър по финанси от Университета за национално и световно стопанство.



За да предоставяме персонализирани данни, ние използваме "бисквитки" или подобни технологии. Натискайки бутона "Приемам" или сърфирайки из сайта ни, Вие се съгласявате да използваме данните Ви. View more
Приемам
Отказвам