Фирми, които ползват електроенергия средно напрежение, излизат на свободния пазар

Досега всяка фирма почти с точност знаеше каква ще е сметка й за ток, за да я калкулира в месечните си разходи още преди самата фактура да е дошла. Цените на тока се определят веднъж годишно, и след като преглътне традиционното увеличение, всяка фирма може да е спокойна, че до следващата година няма да има поскъпване.

Още през това лято хиляди фирми ще получат покана от електроразпределителното дружество, което ги снабдява с ток, да подпишат нов договор с нови общи условия. От този договор фирмата разбира, че тя вече няма да бъде обслужвана от въпросното ЕРП, а от доставчик от последна инстанция. В допълнение фирмата също така разбира, че цената на електроенергията, която получава, вече ще зависи от пазарните условия и няма да е точно определена за година напред (а за шест месеца). Ако това обаче не я удоволетворява, тя може да избере и друг доставчик. Това може да бъде всеки търговец на електроенергия регистриран в странa – членкa на ЕС, пише вестник Капитал.

Всичко това, което доскоро изглеждаше като химера, е на път да стане факт. Тази седмица депутатите от комисията по икономика, енергетика и туризъм гласуваха промените в закона за енергетиката на второ четене, според които всички фирми, които са присъединени към мрежата средно напрежение, трябва да излязат на свободния пазар. Най-вероятно през следващата седмица те ще бъдат одобрени и в пленарната зала, след което остават броени дни, преди законът да бъде задействан след обнародването му в Държавен вестник.

Зад свободата обаче има няколко трика, които поне в началото доста ще затруднят живота на по-малките и неопитни фирми.

Според новите правила всички клиенти, които ползват електроенергия средно напрежение, ще трябва да излязат от квотата на защитените потребители, което означава, че вече няма да плащат сметките си за ток по регулирани цени. Тази промяна реално ще засегне доста средни фирми. Това са предприятия от хранително-вкусовата и преработвателната промишленост, големите вериги магазини, молове, повечето някои ВиК, някои хотелски комплекси и т.н. Според изчисления на икономическото министерство тези потребители ползват около една пета от електроенергията, която се предоставя по регулирани цени. Клиентите ни, които са присъединени към мрежата средно напрежение, не са много като бройка, но консумират около 20% от общото количество енергия, която предоставяме, коментира Пламен Стефанов от Е.ОН България, която захранва с електричество цяла Североизточна България. От ЕВН също изчисляват, че клиентите им на средно напрежение използват подобен процент от общото количество енергия, което дружеството доставя. От електроразпределителното дружество на Югоизточна България поясняват, че това са около 1% от техните 1.5 млн. клиенти. От ЧЕЗ, което е най-голямото електроразпределително дружество, също посочиха, че електроенергията, която големите им потребители ползват, е около 20%.

Идеята е клиентите, които ползват средно напрежение, да излязат на така наречения свободен пазар, на който да купуват електроенергията по пазарни цени. Това означава, че те сами трябва да се погрижат за доставките си, като сключват договори с търговци на електроенергия. В близко бъдеще сделки с електроенергия с различни финансови инструменти ще могат да се извършват и на енергийната борса. Клиентите на свободния пазар обаче ще трябва много по-точно да определят количествата електроенергия, която ще използват, за да не се получава излишък или недостиг, който да се покрива с по-скъпа енергия от балансиращия пазар (цените на балансиращата енергия са над два пъти по-високи от пазарните по дългосрочни договори).

Ако не обучат един от досегашните си служители, те ще трябва да наемат енергиен мениджър, който да следи тяхното потребление. Подобна услуга предлагат и повечето търговци на електроенергия, но има и специализирани компании. За някои от фирмите отварянето на допълнително работно място не е приемливо. За други – не. За Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната компания Тандем В, това не е нещо ново, тъй като той вече има нает енергиен мениджър.

В по-далечно бъдеще, за да се избегнат небалансите в потреблението, се предвижда да бъдат създадени и балансиращи групи. Членуващите в тях фирми ще могат взаимно да си прехвърлят  излишъците и недостизите на енергия, като по този начин като цяло излизат на нула.

Свободният пазар означава, че ще има конкуренция и цената на електроенергията може да се окаже по-изгодна, коментира Кирил Вътев. В момента те са малко по-ниски от регулираните, но с допълнителните разходи (като балансиране) те се получават малко по-високи. Ако цените на свободния пазар са по-високи от тези, които в момента плащаме, промяната, която се прави, е безсмислена, смята Иван Колев, собственик на фирма Колев и Колев. Той обаче е готов да купува енергията си по новите правила, ако тя е по-евтина. Друг вариант за Колев е да намали месечния си разход за ток с мерки за енергийна ефективност. На подобно мнение е и Динко Калчев, собственик на стъкларската фирма Инхом. Той вече има проект да инсталира слънчеви панели на своята производствена база, с което да осигури собствен източник на електроенергия. Когато това се случи, фирмата дори ще поиска да премине от средно на ниско напрежение, с което отново ще ползва регулираните цени, смята Калчев.

За да не бъде  промяната толкова рязка, законът предвижда междинен период, в който тези потребители ще могат да се възползват от услугите на доставчик от последна инстанция. Тази нова фигура реално ще снабдява с ток фирмите, които излизат от регулирания пазар, до момента, в който са готови изцяло да излязат на свободния. Законът натоварва с тази функция трите електроразпределителни дружества и НЕК. Така реално клиентите ще запазят досегашните си доставчици на ток, но при нови условия. Основната промяна ще бъде в това, че цената вече ще се определя по методика, разработена от ДКЕВР. Това означава, че тя няма да е фиксирана, а ще може да варира. Председателят на регулаторния орган Ангел Семерджиев обясни, че най-вероятно методиката ще бъде разработена така, че цената, по която ще продава доставчикът от последна инстанция, да се формира спрямо цената на свободния пазар. Това означава, че тя ще зависи от количествата електроенергия и от цените, които производителите ще предложат, и съответно от нейното търсене, допълни той. Семерджиев обаче подчерта, че в методиката ще бъде заложено и изискването маржовете на доставчика да не надхвърлят 5%, за да няма спекулативно покачване на цената. Цената на доставчика от последна инстанция трябва да е по-висока от тази на свободния пазар, за да се накарат потребителите да предпочетат услугите на втория, коментира  и заместник-министърът на енергетиката и доскорошен член на ДКЕВР Евгения Харитонова.

Ролята на този доставчик според Закона за енергетиката ще изтече до началото на 2015 г. След това, ако ДКЕВР прецени, че пазарът е достатъчно либерализиран, ролята на доставчика ще отпадне, а клиентите ще трябва да излязат изцяло на свободния пазар.

Въпреки че законът регламентира ролята на доставчика от последна инстанция, никъде реално не се определя откъде ще се осигурява енергията, която той трябва да предлага. Досега за потреблението на регулирания пазар се определяше квота, която централите бяха длъжни да осигурят. Сега обаче в закона не е казано откъде доставчиците от последна инстанция ще си я набавят. Фигурата на доставчика е много необходима, за да излязат потребителите на свободния пазар, но в закона има само рамкови условия. Липсват гаранции за резервиран капацитет, коментира председателят на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. Според нея енергията на свободния пазар в България е малко и потребителите ще трябва да обърнат поглед зад граница, за да осигурят доставките си. Гочо Чемширов, който е заместник-председателят на управителния съвет на ЕВН Електроразпределение, пък коментира, че се надява енергията за доставчика от последна инстанция да се предлага отново от НЕК, както е за регулирания пазар. По думите на Евгения Харитонова обаче това няма да се случи.

Според нея сроковете, заложени в закона, които предвиждат до 5 месеца след обнародването му фирмите да излязат на свободния пазар, също няма да се изпълнят. По думите й това може да се очаква едва от юли 2013 г. Причината е, че търговете за продажба на електроенергия, които АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 2 провеждат за свободния пазар, са на 1 юни. На тях обаче ще се предложат количества електроенерия, които да покрият сегашните нужди на пазара, без да се отчита излизането на новите потребители.

За да може енергията на свободния пазар да се увеличи, в закона беше направена още една промяна. С нея се дава възможност на НЕК да продава енергията от възобновяеми източници и тази по дългосрочните договори (която е значително по-скъпа) също на свободния пазар. Досега тя отиваше изцяло за регулирания пазар и ставаше на приемливи нива след смесването й с енергия на по-евтини производители. Според Иванка Диловска схемата да се купува по регулирани цени, а да се продава по пазарни обаче не е добре пресметната. Причината е, че за да пласира тази енергия на свободния пазар, НЕК трябва да я предложи на много по-ниска цена от тази, по която я е закупил. Така загубата отново ще остане в дружеството, което така или иначе не е в добро финансово състояние. В тази връзка от НЕК имаха предложение  да бъдат компенсирани от регулатора за разликата, което обаче беше отхвърлено от депутатите по искане на Харитонова.

Това обаче ще означава, че ако квотата на евтините АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-изток 2 за свободния пазар не се увеличи, търговците ще трябва да купуват поне малки количества, и от много по-скъпите AES Гълъбово или ТЕЦ КонтурГлобал Марица-изток 3. Последното със сигурност ще доведе до по-висока цена на свободния пазар.