През април 1944 г. откриват Казанлъшката гробница

На 19 април 1944 г. войници, копаещи окопи за зенитни оръдия на хълма Тюлбето в Казанлък, се натъкват на иззидана стена, която разбиват и попадат в преддверието на антична постройка. Час по-късно при изкопа пристига Димитър Чорбаджийски – Чудомир, директор по онова време на музейната сбирка в Казанлък, и отсича: Тук да има денонощен въоръжен пост!

Пристигналите на място археолози разкриват зидана куполна гробница, в камерата са намерени останки от мъж и жена, в коридора – кости на кон. Световната си известност тракийският паметник дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение, рисувани през III в. преди Христа. Централни фигури в купола са мъж и жена, съпружеска двойка, седнали край масичка с храна, а около тях са прислужници, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура, носеща поднос с нарове, вероятно е Богинята-майка, посрещаща починалите в подземното царство.

Казанлъшката гробница е първият български исторически обект, включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1979 г. Тя е част от голям тракийски некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Археолозите дават на този район с около 1000 могили името Долината на тракийските царе. Понастоящем са проучени едва 100 могили от около 1000 съществуващи. Според плановете на Министерството на културата, този район трябва да бъде включен в списъка на националните архитектурни резервати.

Според археолозите в Долината на тракийските царе подобно на Долината на египетските фараони в Египет са погребвани тракийски царе и представители на тракийската аристокрация. Тезата се потвърждава от факта, че в могила Светицата бе разкрита каменна гробница и саркофаг на одриския владетел Терес I. В могила Голямата Косматка също бе открит каменен саркофаг от монолитен блок с каменно ложе, а от намерените артефакти се предполага, че е била гробницата на прочутия тракийски цар Севт III.

Първата открита тракийска гробница – Казанлъшката, според хипотезите е на сина на Севт III – Ройгос, и неговата съпруга. Изписването ѝ е дело на античния художник Коздамакис, пише вестник Старозагорски новини.