Бизнесменът и бивш депутат Добромир Гущеров: Алианс за пряка демокрация би объркал всички сметки

Добромир Гущеров е роден в село Енина, Казанлъшка община. Завършил е СОУ Максим Горки в Стара Загора. По професия е икономист, създател и дългогодишен президент на компанията Орел Г. Депутат от Коалиция за България в 40-ото Народно събрание.

– Г-н Гущеров, от няколко години живеете и работите в Австрия. Как бихте коментирал лобисткия скандал с Моника Йосифова в тамошния вестник Ди Пресе?

– Чух за този скандал, когато си дойдох в България. Проблемът с лобирането и практиката, която използват отделни правителства, партии и бизнес формирования, е една нова за мен материя и изобщо не съм запознат с целта, посланията и резултатите ѝ. Затова и не бих се наел на коментирам конкретния казус. Въобще темата с лобирането е много особена. Ако си спомняте, вече няколко пъти в българския парламент в последните 10 години някой все повдига въпроса за Закон за лобизма, но той сякаш остава висящ в пространството и правната норма.

– Има ли, според Вас, личностен конфликт между Станишев и Първанов, или става дума за сблъсък на идеи?

– Сблъсък на идеи в България няма! Не само между Станишев и Първанов, но и между отделните партии, тъй като сблъсък на идеи означава да има сблъсък на идеологии. А то такива няма! Идеологията е една много сложна материя, която изисква много знания, много четмо. Това е трудна дейност, особено за някои. Затова на мен – човек, който 23 години е наблюдавал всички възможни сцени, всякакви твърдения за сблъсък на идеологии и концепции у нас изглеждат смешни. Едва ли дори в която и да е партия някой е там заради самата идейност или идеологически ценности. Нещата са, общо взето, на нивото на махленски футболни отбори. Всичко останало е личностни двубои. Спомням си, като бях депутат, използвах един такъв израз: всички са се отдали на това поприще Во имя роду и нищо друго не ги интересува, освен помощта към народа. Това е наистина сарказъм, който е доста добре се приема в България. Стигна се дотам, че имам изключителна ненавист към всеки успял човек, независимо в коя сфера. То стана народопсихология, стана начин на мислене. Вземете дори този измислен скандал с бонусите. Вижте колко много време, емоционална ненавист и обществена енергия се акумулира покрай него. Първо, у нас се загуби разбирането, че държавата всъщност сме всички ние, а не някакво странично, имагинерно понятие. Държавата работи за всички нас, но благодарение на общото споразумение между хората. И няма как някой да работи, да отдаде изцяло себе си, силите си, без да получи някакво възнаграждение – поне сравнимо с това в частния сектор. Това е формиране на все нова и нова бюрокрация, която пък е свързана с корупция. Колко години се заблуждаваме, че един човек, който преди години взимаше 135 лева държавна заплата, се натиска да работи там заради заплатата, а не заради възможностите, които му дава тази длъжност. Много хора сигурно биха казали: Лесно му е на него да говори така, но на мен огромно впечатление ми направи последният референдум в Швейцария, макар че му се обърна малко внимание. Имаше един единствен въпрос: дали отпускът за швейцарските граждани да се увеличи от 3 на 4 седмици годишно? И отговорът беше: не, да се запази 3 седмици, защото целият свят е в остра икономическа криза. Това е зрялост. Задавам си въпроса какво би се случило, ако има подобен референдум в България. Дали нямаше целият трудовоангажиран народ да пожелае почивката да стане по-голяма? Нихилизмът на всеки един гражданин към собствената му държава е всъщност нихилизъм към него самия. Всеки би казал: Да няма данъци, но в същото време – Държавата да има много ангажименти към народа. Е, няма как да стане това. Подобна е темата с пенсиите и здравното осигуряване, защото напоследък слушам и за това. Другият убийствен въпрос, който се задава постоянно, е: Как държавата да осигури работни места?. Ама държавата не осигурява работни места. Ние, гражданите, трябва да го правим. Смешна ми е и темата с привличането на чужди инвестиции. Да – с фискална политика и спазване на законовите уредби. И толкоз. Няма как да хванеш някой чужденец и да му кажеш: Ела да инвестираш тука. Българска фирма би могла да се договори с чуждестранни партньори, но държавата да привлича инвестиции – абсурд. Това е реалността!

– Кое от всичката тази реалност Ви е най-трудно да обясните на чуждестранните Ви партньори?

– Всъщност в момента не работя кой знае колко активно. Занимавам се с 2 неща. Едното има относителна бизнес насоченост. Насочил съм усилията си към един изследователски проект, който е базиран на конвергенцията, т.е. на интердисциплинарното обединение между философия, психология, право и икономика. Това е наистина голямо и задълбочено изследване и съм щастлив, че го правя. На базата на него съм разработил интересен проект за виртуална медия, който в момента реализирам и се надявам много скоро да го пусна. Така че нямам особено ярки отношения с бизнес средите. Най-трудно за обяснение е, че няма малък и голям закон. Над всички закони е Конституцията, а останалите са равни. Това, че някой работи някъде и открадне 15-20 минути или 1 час работно време от работодателя си, е също толкова престъпление, колкото да влезеш в нечий двор и да откраднеш няколко кокошки, или пък някой чиновник се облагодетелства финансово, благодарение на заеманата от него длъжност. И нека всеки един от нас първо съди себе си, а после – останалите. Имах наскоро разговор с един бивш мой служител и приятел, с когото разговаряхме точно по темата кой краде в България.  Беше много разпален, но беше дошъл на срещата ни със служебния си автомобил. Той няма право на това и в този момент извършваше кражба. Краде от работното си време, от гориво и от експлоатацията на служебната кола. Ако пречупваме всеки негативизъм първо през себе си, тогава нещата ще са различни. Голямото съдене трябва да започне от нас самите. Всеки нека си зададе въпроса: А аз къде съм в цялата система, а аз какви нарушения правя?.

– Защо, въпреки множеството скандали в правителството, включително и тези, които Вие споменахте, рейтингът на БСП остава почти непроменен?

– Аз от известно време не съм нито политик, нито бизнесмен. Правя това уточнение, защото много ваши колеги, та дори и моят баща, не могат да повярват, че аз не се интересувам от този стар модел на политика. За България, че и за света, сегашният период е период на преход, на излизане от стария, изчерпан тип политическа структура, в който властва прословутият израз, че демокрацията не е най-доброто, но по-добро не е измислено. Това, между другото, не е мисъл на Чърчил, както много хора смятат, а идва още от Римската империя. Та, ние живеем в един от най-интересните периоди, когато хилядолетната история на представителната демокрация е към своя край. Това е периодът, в който било то дадена партия, институция или неин орган са вече изчерпани. Представителност има тогава, когато мнозинството избира тези, които да го управляват. Идва периодът на пряката демокрация и то благодарение на развитието на IT-технологиите. Невъзможността досега един народ да гласува пряко за нещо е довела до представителността – сенат, парламент, дума и т.н. Това обаче вече е възможно, пряката демокрация вече е възможна с напредването и отприщването на новите комуникационни възможности. Нейните първи изблици са във всички тези революции в Северна Африка и Арабския свят. Въпреки че много малко хора са взели точно, задълбочено и аналитично отношение по тези проблеми. Конфликтът оттук нататък е между политическата олигархия и мнозинството – народа. Защото, когато той избира своите управленци, е умен. Но когато трябва да се правят референдуми, народът е прост. Да, в началото са възможни грешки, но когато това нещо се култивира, решенията и у нас ще са такива, каквито са в Швейцария – разумни, националноотговорни и най-важното – от момента на взимането на такова решение не може да има въпроса: Кой ни излъга и кой ни подведе?. Нас все някой ни лъже и подвежда. Като някоя средношколка, която някой младеж е излъгал: Оле, мале, какво стана?!.
Така че няма как да се интересувам и да се занимавам с този тип политика, който все още се прави в България. Но ме интересува новото. И казвам нещо за пръв път: един Алианс за пряка демокрация в България би объркал всички партийни сметки, независимо дали са леви, десни, център, червени или сини. И това е много важен момент. Всичко друго е напъни от миналото.

Интервю: вестник Новината