- 03.04.2012
- Posted by: admin
- Category: News

С решение №3 от 21.03.2012 г. на Конституционния съд (КС) в Р България е определено за противоконституционно изискването на действащия закон за управление на отпадъците (ЗУО) – площадки за скрап да се разполагат само на територии, определени с общ устройствен план.
Според мотивите на КС, условието за ОУП създава дисбаланс от конституционна гледна точка и неоправдано се посяга върху правото на свободна стопанска инициатива, гарантирано от чл. 19 от Конституцията на Р България. Това изискване надхвърля необходимото и се оказва неизпълнимо в голяма група случаи. Затова и изискването на ЗУО във всички случаи да има Общи устройствени планове е противоконституционно. Достатъчно е да има устройствен план, без да е необходимо непременно той да е общ, пише още в мотивите на КС. По-конкретно КС счита, че нормативното изискване за ОУП води до неравноправно и дискриминационно третиране на стопанските субекти – има привилегировани стопански субекти – тези, чиито площадки са изградени при съществуващ и в действие общ устройствен план, и непривилегировани, чиито площадки се намират в селища, в които не са приети общи устройствени планове, а всички правни субекти, вкл. и държавата и общините, са равнопоставени при упражняването на частната собственост.
Предложението на МОСВ за нова редакция на чл. 38, ал. 1 от проекта на нов закон за управление на отпадъците, който се гледа на второ четене в Комисията по околна среда и водите (КОСВ) в Народното събрание, запазва неравноправното и дискриминационно третиране на икономическите субекти. Предложеният от МОСВ текст влиза в пряко противоречие с Решение №3 от 21.03.2012 г. на КС и на практика запазва изискването за Общ (или аналогичен на него) устройствен план.
Според предложението на МОСВ – площадките за скрап ще могат да се разполагат единствено на територии, за които са допустими производствени и складови дейности съгласно:
– Общ устройствен план, приет по ЗУТ (според данни на МРРБ броят на тези планове в България е едва 34);
– териториалноустройствен или общ градоустройствен план, приети по реда на ЗТСУ, които запазват действието си съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ (броят на тези планове според МРРБ е 76, като 75% от тях са с изтекъл прогнозен период);
– план за регулация и застрояване, обхващащ цялото населено място и изпълняващ ролята на ОУП по чл. 103, ал. 5 от ЗУТ (към настоящия момент няма данни за наличието на такива планове на територията на България).
С направеното предложение, МОСВ на практика не внася никаква промяна в съществуващото положение, тъй като това са плановете, които и понастоящем се приемат от контролните органи за изпълняващи изискването за общ устройствен план, алармират от Асоциацията на рециклиращата индустрия. Проблемът е, че такива планове съществуват едва на 1/3 от територията на България и именно тази прекомерна рестрикция е санкционирана от Конституционния съд. Той е отчел още, че прилагането на изискването за ОУП или аналогични планове ще доведат до закриване на 1 900 от 2 300 площадки за скрап и те ще могат да съществуват едва в 33% от общините в България.
Според КС, подобно нормативно изискване нарушава условията за балансирано развитие на отделните райони в страната, гарантирано от чл. 20 от Конституцията на Република България. Собствениците на площадки са поставени обективно в невъзможност да изпълнят законовите условия, ако няма ОУП. Тази невъзможност е ясно съзнавана и целена (видно от мотивите и обсъждането на законопроекта), което именно прави диференцирания подход тенденциозен и неконституционосъобразен, се казва още в решението на Конституционния съд.
Според Закона за конституционния съд (ЗКС), актовете на съда са окончателни (чл. 14, ал. 5 от ЗКС), а решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани (чл. 14, ал. 6 от ЗКС). Съгласно чл. 7 от Конституцията, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Представителите на бизнеса ще поискат обезщетение за причинените щети и пропуснати ползи от незаконосъобразните действия на държавата, както и ще сезират прокуратурата за откритото потъпкване на Конституцията на Република България и незачитане на решенията на Конституционния съд – един от най-важните институционални гаранти на демократичния и правов ред в България.
Асоциация на рециклиращата индустрия (предишно наименование: Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране) беше учредена на 10 юни 2011 г. в Пловдив. AРИ обединява над 200 малки и средни фирми от рециклиращата промишленост, които са инвестирали през последните 15 години над 1,5 млн. лева в технологии, машини, изграждане на площадки, закупуване на специализирани автомобили и кранове, обучение на служители.