Публично-частното партньорство трябва да анализира интересите на държавата и на бизнеса

Председателят на Българска търговско-промишлена палата Цветан Симеонов участва в международната дискусия на тема Публично-частното партньорство в местната власт. Събитието се проведе под патронажа на вицепрезидента на България Маргарита Попова по инициатива на Националната асоциация на общинските служители в България и фондация Ханс Зайдел.

Председателят на УС на БТПП определи като изключително насърчаващ факта, че инициативата за дискусии в публично-частното партньорство (ПЧП) е подета от местната власт в лицето на организацията на общинските служители, която търси повече информация за възможните стъпки, въпреки съмненията и обвинения в обществото, че ПЧП не се провежда както трябва.

Не учене на принципа „проба-грешка”, а срещи като настоящата ще са от полза за реализиране на ПЧП, каза Цветан Симеонов пред участниците в дискусията. За БТПП това е важен елемент от нормалното развитие на държавата, съобщиха от пресцентъра на БТПП. Затова Палатата подкрепя напълно развитието на ПЧП, насърчава НПО и като широко разгърнатата структура от търговски палати във всички икономически области из цялата страна. Участва активно в изготвянето на проектозакона за публично-частното партньорство. Вярваме, че ПЧП е от полза на обществото да получава по-бързи и по-качествени услуги, защото едва когато частният сектор бъде привлечен, включително и със свои средства, се доказва, че може ефективно да ги използва.

Притесненията на местните власти от евентуални обвинения за „договорки” или уреждане на „свои хора” имат едно много добро лекарство – панацеята за обществото ще дойде от повече прозрачност, от предварителната яснота за условията по концесиите, в т.ч. за изгодите и за двете страни – държавата и частните предприемачи, защото това винаги ще бъде договор. Понякога фирмите се съпротивляват на идеята да се изнасят публично данни, включително и подробности по условията на договорите, които са спечелили и се изпълняват. В обществото трябва да има ясна разделителна линия – едно е търговска дейност, съвсем друго е публично-частното партньорство, каза председателят. Когато се разходват публични средства се засяга публичен интерес и от правна гледна точка трябва да има яснота, затова там търговската тайна трябва да отстъпи на заден план.

Обществото има правото да знае какво се случва със средствата, вложени в публично-частното партньорство. Без съмнение това ще стане по-евтино за обществото при реализиране на ПЧП, но още по-важно е да се запази като дълготрайна тенденция. И проектите, които се реализират задължително да включват в съдържанието си обосновка на проекта, като се свършат държавните средства как да продължи партньорството.

Необходим е анализ на интересите и на двете засегнати страни – и на държавата и на частните фирми. Председателят на БТПП илюстрира вижданията си с няколко примера от практиката. Единият е методът на регистрация на търговските представителства, която се извършва от Българска търговско-промишлена палата. То е бързо, пести средства и време в сравнение със сходната услуга държавния регистър.

Ефективността на регистъра при БТПП се дължи най-много на факта, че Палатата, в качеството си на обществена организация, е под прекия публичен контрол на своите членове и въпреки техните разнопосочни интереси постига баланс, така както трябва да се постигне баланс в интересите на обществото и фирмите, които участват в реализирането на ПЧП. Друг пример за успешно публично-частно партньорство е арбитражът. Държавата е дала възможност на фирмите чрез помощта на неправителствените организации да организират разглеждане на спорове. Няма да чуете, както това става в съда за забавени дела, нито за излишно разходване на средства за Арбитражния съд към БТПП или друг арбитражен съд. Опитът на неправителствените организации и съществуващата база от данни, които поддържат търговските палати и камари в единната система на БТПП, биха могли да се ползват от общините в изготвяне на каталози на бизнеса по региони, какъвто каталог вече е изготвен за регион Пловдив.

Общините и възможностите за бизнес в тях трябва да стават по-видими. Класически пример за ПЧП е обособяването на т.нар. индустриални зони в градовете и около тях, там където се създават всички необходими условия за привличане на повече чуждестранни инвестиции в България. Бъдещият закон за ПЧП трябва да очертае рамки, които да улеснят, канализират и опростят нещата с ясни цели за постигане на добри резултати.