Доц. д-р Даниел Вълчев, съучредител на Сдружението България на гражданите: Хората имат усещането, че партиите си служат с тях

Даниел Вълчев е доцент в катедра Теория и история на държавата и правото в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. Доктор по право. Съветник в президентството в мандата на д-р Желю Желев, министър на образованието и науката в периода 2005 – 2009 г.

По време на неговото управление са извършени едни от най-значимите промени в образователната система след 1989 г. Той е министърът, който въвежда делегирани (самостоятелни) бюджети за българските училища. Автор на книги и монографии по правни науки, на политически есета Да обичаш на инат и на сборника с разкази 81/2, който представи в Стара Загора.
Даниел Вълчев е сред инициаторите на проекта България на гражданите, чието лице е бившият еврокомисар Меглена Кунева. Целта му е да се инициира и да се участва активно в дебата за формиране на национални цели.

– Може ли да има гражданско общество, след като нямаме национална кауза, доц. Вълчев?

– Това е интересен въпрос, но някакси нещата са взаимно свързани. Да се запитаме може ли пък да има национална кауза, без да има гражданско общество. Това са двете страни на едно и също нещо. Моето дълбоко убеждение е, че в България гражданско общество вече има. Съдя и по моите студенти. Една немалка част от тях са доста обществено активни – интересуват се от случващото се в страната, невинаги от политика, разбира се. По принцип младите хора в повечето страни по света са аполитични – и това не е лошо чак толкова, но ако те си търсят и умеят да си отстояват правата, в това отношение интернет дава големи възможности. Така че такива процеси на формиране на гражданско общество в България има.

Големият въпрос от моя гледна точка е дали на хората, които управляват тази страна, им се иска да има гражданско общество. Защото, честно казано, по-лесно се управлява без гражданско общество. И аз ще дам един пример с това, което се нарича Сребърен фонд. Там има 1.700 млн. лева, които предишни правителства са заделили един ден хората да имат по-високи пенсии от мизерните, които няколко поколения получават. Вероятно ще бъдат изхарчени. Това не интересува ли всички нас? Аз съм далеч от възрастта за пенсиониране, макар че в България никой вече не знае кога ще се пенсионира с тези постоянни промени, но от тези пари всички се интересуват, тъй като те са от нашия джоб. Тоест, някои неправилно мислят, че политиката е много специфичен разговор. Не, това са разговори за бъдещето на страната, за нещата, които засягат всички. И затова трябва всички да ни интересуват.

– Затова ли се ангажирахте с новия проект България за гражданите?

– Надявам се, че това ще е доста широко движение. Съвсем скоро ще стане ясно, че е една много разумна и желана алтернатива в това, с извинение, изпростяване на публичния живот през последните години. Според мен едно от най-важните неща е да се разбере, че управлението е въпрос и на знание, и на воля, и на възможност да ползваш експерти. Ние сега на какво сме свидетели? Вие помните какво беше през 2010 година – първо ще вдигам ДДС, после ще свалям ДДС, след това нито ще го вдигам, нито ще го свалям, после тепърва ще го вдигам… И най-накрая – няма да го пипам. То така не се прави. Същото е и с пенсионната реформа – вие помните миналата година: най-напред – няма да променяме нищо, чак след две хиляди и еди-коя си… И хоп – след 10 месеца: всички се пенсионират 4 месеца по-късно. Едно управление трябва да бъде предвидимо, да дава възможност на хората да правят собствените си житейски планове. 

– А сдружението алтернатива ли ще бъде на сегашното управление, на партиите, на които голяма част от гражданите вече не вярват?

– Така е, но не защото партиите като инструмент са нещо лошо. В цял свят политиката се прави чрез политическите партии. Проблемът е, че в България хората нямат усещането, че партиите са да им служат. Те имат чувство, че партиите си служат с тях. Това е големият въпрос. И затова нашият проект, ако прерасне в партия, което не изключвам, в крайна сметка ще се опитаме да има вътрешни механизми за очистване. Трябва да бъде ясно, че, ако искат да бъдеш в обществено-политическия живот, ти отиваш да служиш на хората, а не че ти си служиш с тях. Ако бъде ясен такъв знак, според мен много хора биха ни подкрепили.

– Това не е ли опит да се върнете в активната политика, явно тя Ви липсва…

– То, в крайна сметка, аз никога не съм напускал публичния живот, след като вече не съм министър. През последните 2 години с една неправителствена организация ръководя проект, който се нарича Юридически барометър. На всеки 6 месеца правим преглед на българския правен ред – законодателство, актовете на Министерския съвет, на Конституционния съд, на съдебната система, права на човека и т.н. И това е един съвсем публичен проект. Ние започнахме да разбираме, че има бедни общества с добра съдебна система, но няма богати общества, които да имат калпава съдебна система. Едно от абсолютно задължителните условия обществото да бъде добре подредено и по-богато е хората в него да се чувства добре. Така че това е вид политическа дейност. Аз не съм се отказал и мисля, че не бива човек да се отказва. 

– Кога по-активно ще се включи новото сдружение в обществения живот?

– Ние започнахме вече да се афишираме по- активно в обществото. Вече обикаляме страната – бяхме в Шумен, във Варна с г-жа Меглена Кунева. На 19 февруари сме в Пазарджик, до края на месеца ще бъдем в Пловдив, така че наближаваме Стара Загора. През март се надявам да бъдем във вашия град.

Интервю: вестник Новината