Остаряването на населението е най-сериозният демографски проблем в България

Правителството одобри актуализация на Националната стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 – 2030 г. Документът е с изцяло обновени данни съобразно публикуваните окончателни резултати на НСИ от Преброяването на населението към 1 февруари 2011 г.

Особеностите на българската демографска политика са в това, че стратегическата цел е ориентирана не само и не единствено към механичното демографско възпроизводство, но и към развитие на високо качеството на човешкия капитал, съобщиха от Правителствената пресслужба.

Основната стратегическа цел е забавяне темповете на намаляване броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения.

Като най-остър демографски проблем се очертава продължаващият процес на остаряване на населението, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст под 15 г. и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години, което е пряка последица от етапа на демографския преход, в който се намира България. Остаряването се изразява и в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст на населението през последните години. През 1995 г. този показател е бил 38,9 г., а през 2010 г. достига 41,9 г. Според прогнози на Националния статистически институт, към 2050 г. делът на възрастните хора в България ще нарасне до над 30%, което ще доведе до изключително тежки последици върху много публични сфери и натиск върху публичните финанси.

Остаряването на населението се отразява тежко върху функционирането на всички социални системи, но най-сериозно е то върху възпроизводството на работната сила и пазара на труда. Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46,5%, тоест на 100 лица в трудоспособна възраст (15-64 навършени години) се падат близо 47 лица в извън трудоспособна възраст – под 15 и на 65 и повече години. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 41%, в сравнение със селата – 63,1 на сто. Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.). За сравнение, през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. След 2008 г. това съотношение е обратно – 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани от 91, през 2009 г. – от 82, а през 2010 – от 74 души.

По данни от Преброяването на населението през 2011 г. това съотношение е 70, което показва, че в страната вече е настъпила стагнация по отношение на подмладяването и развитието на трудоспособното население.
Освен актуализирането на данните, в новата стратегия е направена връзка между демографското развитие на населението и икономическата стабилност и растеж на страната.

Разработени са по-детайлно темите за остаряването на населението и за необходимостта от поощряване и запазване на активния и продуктивен живот на възрастните хора, за състоянието и развитието на човешкия капитал, с акцент върху здравословното състояние и образованието, за създаване на условия за равни възможности и недискриминация по признаците пол, възраст, увреждане, етническа принадлежност, вярвания, сексуална ориентация и др. с оглед максимално използване на потенциала на всички за компенсиране на демографските дисбаланси на пазара на труда; за необходимостта от адаптиране на социалните политики към остаряването на населението и др.

Проектът на актуализирана Националната стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г. е публикуван в портала за обществени консултации.