Древен хляб оживява в ръцете на старозагорец

Не напразно Стара Загора е домът на най-древния хляб на Европа – то е и логично, защото първите европейци са живели именно на територията на днешния град. В Неолитните жилища, първите къщи на Европа, е открита пшеница отпреди 8000 години доказано с най-съвременни методики и технологии.

Старозагорецът Богдан Богданов днес е увлечен от магията да върне познанието за хляба на дедите ни – вкусен, здравословен, изцяло от естествени продукти без набухватели, консерванти, оцветители, ароматизатори и съвременна мая. От година в малката си фурна той приготвя пшеничено-ръжен хляб с дива мая, т.е. естествена мая с кисело-млечни бактерии и единствен консервант – малко оцет. Този хляб ПРИ РЕДОВНА КОНСУМАЦИЯ ПРЕМАХВА ПРОБЛЕМИТЕ НА СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ. Освен това е плътен, засища бързо и малко количество е достатъчно за пълноценно хранене, обяснява г-н Богданов. Той е завършил Маркетинг и 10 години е работил по специалността си, докато внезапно не решил изцяло да промени живота си. Покойният му вече баща помогнал за направата на малка фурна и днес освен клиентите, ФЕН НА ХЛЯБА НА БОГДАН Е И 9-МЕСЕЧНАТА МУ ДЪЩЕРИЧКА. За съпругата му да не говорим.

Други инвестиции в техника няма, защото индустриално производство от този тип не може да има. В най-добрия случай в помощ може да бъде закупен апарат за щадящо месене на тестото, имитиращ човешки ръце, но оригиналният е твърде скъп за едва прохождащия занаятчия. Защото г-н Богданов казва именно, че е занаятчия и се гордее с това. Според него, е крайно време българите да се обърнат назад и да се вгледат в уникалните вече ЗАБРАВЕНИ ЗАНАЯТИ НА ПРЕДЦИТЕ СИ, КОИТО ИМАТ МЯСТО И В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ. Нещо повече, вероятно ще имат все по-голямо място, защото светът днес все повече иска здравословното, енергоспестяващото, естественото.

По проект за обмен на знания между занаятчии Богдан Богданов е посетил Литва и франция. Научил много, а особено във Франция – родината на най-добрата европейска кухня, хлябът на занаятчията бил оценен невероятно високо. Сега мечтата му е ДА ИЗГРАДИ ИСТИНСКА СТАРИННА ПЕЩ В СВОЙ ИМОТ В РАКИТНИЦА, където да може да организира обучения за хора, желаещи сами да се научат да правят истински хляб.
От известно време Богдан Богданов си има и помощник – Адриан Апостолов. Адриан е бил доскоро социален работник. Разказва как след като опитал от хляба на Богдан, веднага решил, че трябва сам да си омеси такъв. Пробвал дни наред, но не се получавало. Накрая помолил да поработи в пекарната. Минал първо на половин работен ден, но сега изцяло е зает с месене и печене на хляб. Двамата млади мъже ПРЕДВИЖДАТ ДА ПУСНАТ СКОРО НА ПАЗАРА И ДРУГИ ВИДОВЕ – истински пълнозърнест хляб, хлябове със семена и др. Четейки за пълнозърнестия хляб, майсторите разбрали, че обвивката на зърната блокира приемането на полезните вещества като цинк, желязо и др., заради наличие на специфична киселина, така че, правен с обикновена мая, пълнозърнестият хляб не е нито здравословен, нито полезен. Те обаче са намерили решение на проблема със СПЕЦИАЛНА ЕСТЕСТВЕНА МАЯ, КОЯТО ИЗИСКВА БАВНО, ПОНЕ 10 ЧАСА ВТАСВАНЕ и са сигурни, че скоро ще предложат още един истински деликатес на старозагорци. Ако ще правим нещо, то ще е истинско и естествено до последната трошица, казва Богдан Богданов и допълва: Три са ароматите, които не могат да бъдат фалшифицирани – на истински хляб, вино и кафе. Уникални са и се радвам, когато преминаващи край пекар- ната ни хора просто спират, привлечени от аромата и питат могат ли да си вземат от нашите кръгли питки.

Неотдавна Адриан и Богдан ЗАВЕЛИ ДЕЦА ОТ ДОМОВЕТЕ И ТЕХНИ ВЪЗПИТАТЕЛИ В ПЛАНИНСКА ХИЖА на свой приятел, където в старинна пещ всички заедно се учили как се прави хляб и всяко дете лично месило и изпекло свое хлебче.

Майсторите нямат нищо против, дори ще се радват, ако старозагорски училища прегърнат инициативата, защото приемат работата си и като просветителска мисия. Сега активно търсят възможности да кандидатстват по проекти за малки занаятчийски предприятия, за да гарантират дейността си и да я развият – защо не като част от развитието на културно-исторически туризъм в региона.

Информация: вестник Национална бизнес поща