Олег Стоилов, председател на Търговско-промишлена палата – Стара Загора: В кризата се оцелява, ако си конкурентоспособен

Публично-частно партньорство и участие в европроекти са формулите за успеха за малкия и средния бизнес. Бизнесът би могъл да поеме изпълнението на проекти, а реализираните икономии и ползи във времето да осигурят финансирането им, казва Олег Стоилов, председател на Търговско-промишлена палата – Стара Загора.

– Г-н Стоилов, какви са прогнозите ви за развитието на икономиката на Старозагорска област в условията на продължаваща криза?

– За периода на демократичните промени много фирми от нашия регион успяха да завоюват добри национални и международни позиции, и успешно да се конкурират на Европейския и на световните пазари. За съжаление, кризата и сега очертаващата се продължителна рецесия, се отразяват негативно върху портфейла от поръчки на тези фирми. Те бяха принудени да оптимизират своята дейност включително и да редуцират трудовите си ресурси. И тази година ще продължи тенденцията. Но въпреки това в Старозагорския регион има фирми, членове на Палатата, които успяха не само да запазят, а и да увеличат обема на произведената продукция, което правят и в момента. Това са фирми, които успяха да оптимизират дейността си, до голяма степен да се ориентират към нови пазари и контрагенти. Те вече са планирали един сравнително успешен бизнес модел и за тази година, независимо от сложната обстановка.

И тук бих желал да отбележа ролята на Търговската палата. Тя е полезна на предприемачите с натрупания опит и с международните си контакти, с проектите, които изпълнява и преди всичко с дългогодишното си участие в най-голямата европейска бизнес подкрепяща мрежа Enterprise Europe Network. Палатата помага на фирми с добър производствен и експортен потенциал и с конкурентна продукция да намират нови пазари и международни партньори и да осъществяват кооперационни връзки. Мисля, че в бъдеще още повече ще се издига ролята на такива организации като Палатата, помагащи на малкия и средния бизнес именно с дейности, които самите фирми трудно биха могли сами да организират. И тук си мисля, че бизнесът трябва да започне още повече да се обединява. Могат да се използват такива форми като клъстерите, с които много по-ефективно фирмите биха могли да покажат своите конкурентни предимства.

– Имате ли информация колко от местните фирми са обявили вече фалит?

– Не, нямам такава информация. След като в края на м.г. изтече срокът за пререгистрация на фирмите, вече ще имаме по-ясна представа за реалния им брой. В Старозагорски регион около 14 хил. фирми, които подават отчети и това означава, че развиват дейност. В периодичното издание на Палатата „Икономически годишник на регион Стара Загора”, които предстои да излезе в края на февруари за 11 – и път, представяме фирмите от реалната икономика. Тази година ще се опитаме да разделим информацията на две – за големите предприятия и за малките и средните фирми. Икономическият годишник, луксозно двуезично издание, е единствено по рода си регионално издание в страната с богата фирмена и икономическа информация. Изданието се публикува и в интернет. То се превърна в икономическата визитка на региона и е търсено както от чуждестранни търговски представителства, така и от инвеститори в региона. То има живот благодарение на това, че икономиката на Старозагорски регион е много силна и динамична. Това е така и заради енергетиката, тъй като около този сектор се развиват фирми с различни производства и дейности.

– В какви направления се очаква да се развива регионалната икономика?

– Дори и в миналогодишната сложна обстановка фирми, работещи в различни сфери, успяха да увеличат обема на произвежданата продукция. Например, в машиностроенето, или при производството на детайли за автомобили, там наша фирма успя да удвои обема на продукцията си и намери нови пазари. Това показва, че и в Стара Загора може да има конкурентно производство и партньори станаха водещи автомобилни компании. Фирма „Средна гора“ също успя конкурентно да организира масово производство на мебели за световната фирма „Икеа“. Има други по-малки фирми, които успяха да разширят географията на износа си.
Палатата обособи няколко специализирани направления на своята дейност, които смятам, че са перспективни за нашия регион и с които ще бъдем в помощ на фирмите в региона, за да използват максимално естествените му предимства.

– Палата отбеляза 20-годишнината си през 2011 г., с какво помагате през тези години на местния бизнес?

– Членството в Палатата не е задължително и ние се стремим да бъдем в услуга на нашите членове, но и на всички, които са се обърнали към нас с въпрос или с проблем. Благодарение на участието си в проекти и програми, имаме инструменти, които са създадени, за да помагат на малкия и средния бизнес. Освен това работим в няколко направления, без да ги нареждам по важност, ще започна от енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Все повече се убеждаваме, че това направление е изключително важно за региона и за страната. Развивайки енергийно – ефективно своето производство, фирмите стават все по-конкурентоспособни на пазара. От друга страна, използването на големия потенциал на възобновяемите източници в региона ще позволи ние да останем лидери в енергийното производство в страната, като обаче го изместваме към “зелената” енергия. Естествено всичко това води и до положителни екологични резултати за нашия регион, който има недотам добро екологично наследство. Самата екология е акцент на дейността на Палатата. И тук участвайки в международния проект ECREINetwork (Европейска мрежа на клъстери и региони за еко иновации и еко инвестиции в екологични дейности) имаме възможност да се възползваме от добрите практики и от натрупания опит на водещи европейски организации, както и да съдействаме за трансфер на иновации и технологии за подобряване на природосъобразното производство на фирмите.

– Какви форми ще бъдат полезни за дейността ви?

– Като голям резерв в бъдеще приемам развитието на проекти на база на публично-частното партньорство с участието на регионалния бизнес, на неправителствения сектор и с активното съдействие на общинските администрации. По такъв модел могат да бъдат изпълнени различни дейности и инициативи, за които финансовите ресурси не са най-важното нещо. Например, възможни са публично-частни партньорства в изпълнение на цялостни проекти за енергийна ефективност на обществени сгради. Бизнесът би могъл да поеме финансирането и изпълнението на проекта, а положителният ефект (реализираните икономии във времето) от експлоатацията на тези сгради, може да се разпредели между общината и бизнеса и по този начин да не се търсят сериозни външни ресурси.
Наша стратегическа цел е съдействие за развитие и популяризиране на културно-историческото наследство и природните дадености на региона. При посещението в Стара Загора на г-жа Кристин Фурние, изпълнителен директор на Световната асоциация на туристическите агенции (WATA) представихме проект за Старозагорски регион, като предпочитана и устойчива туристическа дестинация, под мотото “Пътуване във времето”. Самата г-жа Фурние тогава каза, че не са много регионите в света, които на толкова малка площ, с радиус от около 40 км. има толкова плътно представена история на развитието на човешката цивилизация от неолита до наши дни. С нейно съдействие и с подкрепата на българския представител във WATA – туристическа агенция „Миел Травел“, представихме проекта по време на 60-ата юбилейна Генерална асамблея на WATA в Барселона и той беше приет много добре. Това ни дава увереност и оптимизъм за развитие и използване на туристическите възможности на региона, както и допълнителни аргументи, за да търсим и защитаваме полагащото се мястото на Стара Загора в Националната стратегия за развитие на културно-историческия туризъм. А като добавим към това и добрите природни дадености за развитие на балнео, СПА и уелнес туризъм и вече много добрата база за настаняване, се получава убедителна платформа за много по-широко привличане на национален и международен туристопоток. Но за да се реализира всичко това трябва много по-добра координация и партньорство между областната и общинските администрации, бизнеса, науката, браншовите и другите заинтересовани неправителствени организации от региона. Трябва да се разработи и изпълни цялостна стратегия за развитие на сектора. Необходима е национална подкрепа и много работа. А като част от този проект, имаме вече структурирана идея за превръщане на Старозагорски минерални бани в истинско зеленото сърце на община Стара Загора…
Много важна е ролята на Палатата при развитието на законите, които засягат бизнеса. Заедно с националната мрежа от Търговско-промишлени палати в България участваме активно при разработването на нови и усъвършенстването на действащи нормативни документи, като събираме и обобщаваме мнението на бизнеса.  

– Какво трябва да се подобри в отношенията между бизнеса и местната власт?

– Първо трябва да се подобри диалогът между бизнеса, науката, гражданския сектор и администрацията на общините, за да се намерят ефективни форми на обединяване на ресурсите, за които вече говорих. Отново ще акцентирам на публично-частното партньорство. Бих дал и пример с успешно реализирани такива проекти в други общини, като Бургас. И тук е възможно да се изпълнят по тази формула проекти, които ще обединят недействащи активи на общините – терени и други недвижимости. Така могат да се построят общински жилища, болнични заведения и други важни за съответните общини обществени обекти. Ще се осигурят работни места, бизнесът ще намери своя интерес в тези проекти. И ако към това добавим и европейско финансиране, бихме моли да увеличим много повече ефекта от този механизъм на съвместна работа.

Интервюто е публикувано във вестник Новината

Настоящата публикация е създадена с подкрепата на Институт „Отворено общество” – София.
Изказаните становища и мнения в него са отговорност на авторите и не отразяват непременно
мнението и политиката на Институт „Отворено общество” – София.