Ще върне ли Стара Загора славата си на космически град

Неотдавна д-р Алексей Стоев стана ръководител на филиала на Института за космически и слънчево-земни изследвания при БАН в Стара Загора. Филиалът е стара академична институция в Стара Загора, която в годините унаследи една история, започнала в началото на 60-те години на 20-и век със създаването на първата Национална астрономическа обсерватория в България, разказва д-р Стоев.

През 1972 – 1974 г. част от Народната обсерватория преминава към тогава създадената Лаборатория за космически изследвания към БАН, която по-късно се развива и превръща в Институт за космически изследвания.
По онова време филиалът в Стара Загора има в структурата си Базова обсерватория, където е работела основната група физици, Международен ситуационен център с голяма електронно-изчислителна машина ЕС 1035, която се е произвеждала тогава в България. Към тези две звена по-късно е било създадено НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕНО ПРЕДПРИЯТИЕ КОСМОС. То е имало за цел да произведе изделието и то да се окаже сполучливо и от него да се получат интересни данни, при поръчка от страната или от чужбина да се направят повече екземпляри, които да се търгуват.

Този модел на печеливша академична институция е бил създаден от АКАД. КИРИЛ СЕРАФИМОВ, ЧЛ. КОР. ДИМИТЪР МИШЕВ, ПРОФ. МИТКО ГОГОШЕВ и хората, които са били около тях. За Югоизточна Европа такова научно- производствено академично звено е доста новаторско. Затова перспективата в областта на космическите изследвания за България, а и за Стара Загора е била много добра. За съжаление, последните два значими проекта, в които успешно е участвал старозагорският филиал, са Националната космическа програма Шипка, изготвена за втория български космонавт през 1988 г., и международният проект Венера – Халей в края на XX век. Уредът ТКС (триканален спектрометър) е МОНТИРАН НА БОРДА НА АВТОМАТИЧНАТА МЕЖДУПЛАНЕТНА СТАНЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ХАЛЕЕВАТА КОМЕТА.

Днес във филиала работят около 30 души. Вече не съществува Международният ситуационен център. Всичко, което е било в него (кадри, техника, сгради), вече е част от обсерваторията. В състава на филиала е и НПП Космас, който обаче не се занимава активно с производство на космически уреди, а по-скоро с изпълнението на различни промишлени поръчки.

Все още сме едно от най-състоятелните академични звена по сграден фонд и територия. За да модернизираме Обсерваторията в Дъбрава, ТРЯБВА ДА ОСЪВРЕМЕНИМ ТЕЛЕСКОПА И НАБЛЮДАТЕЛНИТЕ ПРИБОРИ, което да ни даде възможност да участваме в различни изследователски програми, свързани с изучаването на атмосферата и йоносферата на Земята, Слънцето и Слънчевата система.

В института КСИ – БАН нашият филиал е позициониран в раздел Космическа физика, като основната научна група се занимава с атмосферни оптични изследвания. С помощта на апаратура, която сме създали в предходните години, наблюдаваме и събираме ДАННИ, СВЪРЗАНИ СЪС СВЕТЕНЕТО НА АТМОСФЕРАТА НА ЗЕМЯТА. Това е научна задача, формулирана и започната още от създаването на нашия филиал, когато проф. Митко Гогошев с група специалисти от тогавашната обсерватория прави първите няколко уреда за изседване на нощното светене на небето. По-късно това се развива много сполучливо и днес по светенето на въглеродния двуокис, азотния двуокис и озона можем да определим редица параметри на високата атмосфера. Други прибори имат за цел изучаване на високата атмосфера и йоносферата на Земята и на ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО ИМ СЪС СЛЪНЧЕВИЯ ВЯТЪР, особено по време на предстоящата висока слънчева активност. Изследването на разпределението на озона в глобален и регионален мащаб, на преноса и химическите реакции, свързани с разрушаването и образуването на озона, е друга голяма тема, на която са посветени част от усилията на старозагорските учени. Благодарение на уреда САТИ ние сме част от една голяма мрежа от наблюдателни уреди, които събират данни и определят влиянието на т.нар. гравитационни вълни във високите слоеве на отмосферата, както и на различни явления, които стават там.

Получените данни, тяхната обработка и интерпретация влизат в текстове на наши доклади и статии, докладвани на научни конференции и публикувани в сериозни научни издания.

Специалисти от филиала ЩЕ ВЗЕМАТ УЧАСТИЕ ВЪВ ФРЕНСКО-РУСКА ЕКСПЕДИЦИЯ по време на пълното слънчево затъмнение на 14 ноември 2012 г. в Австралия.

Опитваме се да спечелим и проект по някои от европейските фондове. За съжаление, нашият проект за старозагорски хай-тек бизнес инкубатор не успя да влезе във финалния списък на одобрените проекти. Става въпрос за част от нашия сграден фонд, който да предоставим за развитие на високите технологии в Стара Загора. Но ние ще продължим усилията си в тази насока.

Имаме и още една сериозна идея – ДА НАПРАВИМ В НАШИЯ ФИЛИАЛ МУЗЕЙ НА КОСМИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В БЪЛГАРИЯ. В него искаме да съберем всичко, което е създадено в България и е летяло в Космоса. Защото един от нашите много големи проблеми сега е липсата на какъвто и да е интерес към космическите изследвания от страна на младите хора и обществеността като цяло.
Надяваме се да имаме един малък интернет център, с който ДА ОСЪЩЕСТВЯВАМЕ ПРЯКА ВРЪЗКА С НАСА И ДРУГИ СВЕТОВНИ КОСМИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ, за да използваме и техните ресурси за популяризиране на световните космически изследвания. Смятаме да включим този музей в системата на Стоте туристически обекта.
В Международната научна конференция Космос, Екология, Сигурност нашите специалисти се представиха отлично – от 120 доклада на конференцията 12 научни работи са на старозагорци.

Там бяха отчетени и резултатите от нашите съвместни проекти с Института за космически изследвания и Института по физика Лебедев в Москва, както и ИЗМИРАН в Иркутск, Полярния геофизичен институт в Апатити, Русия, и др.

Информация: вестник Национална бизнес поща