Трайчо Трайков: Аз съм един от хората, които вярват, че Еропа е достатъчно силна

Развитието на българската икономика и през 2012 г. ще бъде тясно свързано с процесите в световната икономика, най-вече с икономиките на страните от Европейския съюз, които ще бъдат изправени пред сериозни предизвикателства. Дълговата криза, проблемите в банковата система и свитото потребление са факторите, които водят до корекции в прогнозите за 2012 г.

2012 година трябва да е годината на Трайков – сега трябва да докажем, че сме добри не само в съкращенията, рязането и дисциплината, а да дадем темите, по които държавата да направи и допълнителен икономически растеж. Това каза премиерът Бойко Борисов неотдавна на годишната среща на бизнеса с правителството. Министър Трайчо Трайков представя разгърнатата си визия за 2012 година.

Все по-често говорим за възможността икономиката на Европейския съюз да изпадне в нова рецесия. Аз съм един от малкото, които смятат, че Еропа е достатъчно силна, за да се справи, казва министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

В България имаме план и визия как да преструктурираме икономиката си и как да я превърнем от разходоемка и енергоемка, в икономика на иновативни и високотехнологични производства. Ясно е, че в дългосрочен план не можем да разчитаме на успех с износ на суровини или продукти с ниска добавена стойност. В краткосрочен -кризата ни дава шанс да намерим други възможности да растем.

Нашето най-голямо предимство е, че излъчваме стабилност. Трябва да продължим да излъчваме стабилност и да успеем да продадем тази стабилност на потенциалните пазари на потенциалните инвеститори и на нашите партньори. Макроикономическата и политическата стабилност, най-ниските данъчни ставки в ЕС, висококвалифицираните специалисти, опростените административни режими и специалните стимули за високотехнологични сектори са най-ценният ни ресурс. Но има нужда да се обърнем към вътрешните си резерви и да проявим гъвкавост в търсене на нови пазари за българските стоки и услуги. Без да загърбваме европейските си партньори, сме длъжни да удвоим усилия по посока на пазари като Бразилия, Русия, Централна Азия, Китай, Индия, Виетнам, Турция, които са платежоспособни пазари и повече от 10 години показват растеж.
Към момента износът е основната движеща сила на растежа на БВП на България, като 60% от него е насочен към страните от Евросъюза. Свиването на потреблението в ЕС ще се отрази в темповете на развитие на българската икономика и възстановяването на пазара на труда.

Затова за мен като министър на икономиката първата важна стъпка е осигуряването на добра среда за правене на бизнес в България.

Условията, в които работи бизнесът, са ключов фактор за неговата конкурентоспособност. Затова в МИЕТ последователно работим за въвеждането на принципите на по-доброто регулиране и създаването на правила, които да подпомагат успешното развитие на компаниите. Имаме видим резултат от ограничаването на административната тежест. Това е процес, който координираме в цялата държавна администрация. За да подобрим обслужването на фирмите, въвеждаме разходоориентиран модел за определяне на таксите. Друг ключов инструмент за намаляване на административната тежест, е електронното правителство и въвеждането на електронни услуги. Ползите от това са колосални и това е посоката, в която смятаме, че си заслужава да вървим.
Втората важна стъпка е подкрепата за малките и средните предприятия. Почти 1 млрд. от средствата по ОП Конкурентопособност са за малките и средните компании. Подпомагаме и разширяването на международните позиции на българските компании. Близо 480 МСП представиха дейността си и потърсиха нови пазари и партньори на международни форуми.

Фактът, че България не е стояла на едно място въпреки кризата, показва и напредъкът по ОП Конкурентоспособност. За две години от най-изоставащата, я наредихме на второ място сред 7-те оперативни програми в България по обем на разплатените средства (след ОПК). Към края на ноември 23% от бюджета на програмата вече е стигнал до бизнеса (266 млн. евро). В момента 63% от бюджета й е в процес на изпълнение, а до края на 2012 г. ще предоставим за изпълнение целия бюджет на програмата.

ОП Конкурентоспособност е фокусирана към подкрепа за високотехнологични и иновативни производства. Подготвяме проект за изграждането на първия научно-технологичен парк в София, чиято реализация ще стартира през 2012 г. Работим и по нов Закон за иновациите и нови функции на Иновационния фонд.
На практика превърнахме и самата ОП Конкурентоспособност в иновативна програма – по инициативата JEREMIE са организирани пет финансови инструмента, чрез които компаниите могат да реализират иновативни, стартиращи или рискови инвестиции и по-лесно да намират съфинансиране за проекти. По Гаранционния фонд са отпуснати 63 кредита на МСП, като през 2012 г. гарантираните нови заеми ще достигнат 400 млн. лева.
В рамките на холдинговия фонд постигаме мултиплициращ ефект от около 2.25 пъти, т.е. на всяко евро по ОПК се добавят 2.25 евро частни капитали. За 2012 г. планираме и въвеждането на нов финансов инструмент, чрез който да бъдат намалени наполовина пазарните лихвени нива по кредитите за МСП. Третият стълб на икономическата ни политика е енергийната ефективност. Догодина стартираме съвместна програма с ЕБВР в рамките на ОПК. Тя предвижда безвъзмездно финансиране и мостово финансиране (чрез банки партньори) в размер на 600 млн. лв. От тях 300 млн. лв. са по оперативната програма, и още толкова – кредитни линии от ЕБВР към партниращите търговски банки в България. Енергиината ефективност, диверсификацията и свободният конкурентен пазар са трите акцента на енергийната ни политика. Растежът в сектора е пряко свързан, както с по-доброто управление на предприятията, така и с осигуряването на независими, конкурентни доставки на енергия. Това, заедно с програмите за енергийна ефективност, автоматично ще доведе до по-ниски нива на разходи при производството на единица продукция.

Затова наш основен приоритет е израждането на между системните връзки, отварянето на Южния газов коридор, осигуряването на достъп на каспийски газ за Европа и ефективно използване на местните природни ресурси.
Страната ни предприема и амбициозна програма, за да се превърне в една от най-атрактивните инвестиционни дестинации в Европа. Това е част от цялостна стратегия от реформи и механизми за насърчаване на инвестициите. Стартирахме проект за проактивен инвестиционен маркетинг, в рамките на който ще представим възможностите за инвестиции у нас в най-големите икономически и търговски центрове в 9 държави.
Казвам всичко това, не за да се успокояваме. Ние трябва да растем в геометрична, а не в аритметична прогресия. Трябва да бъдем по-бързи, да работим два пъти повече от другите, трябва да инвестираме в най-новото, за да се окажем по-привлекателни. Модерният прочит за родолюбив, от моя гледна точка, е това национално усилие.

Информация: вестник Национална бизнес поща