Доц. д-р Мая Гълъбова, декан на Медицинския факултет на Тракийския университет: Искам да довърша започнатото

За свой приоритет обявих обновяването на материалната база. Част от апаратурата сме закупили с държавните средства, които се дават на факултета. Всяка година отделяме от субсидията за закупуване на най-модерна медицинска апаратура, казва доц. д-р Мая Гълъбова, декан на Медицинския факултет на Тракийския университет.

– Доц. Гълъбова, на 14 декември на Общо събрание на факултета ще направите равносметка на четиригодишния си мандат. Какви бяха основните Ви приоритети?

– Най-напред искам да кажа, че след едно дело за легитимността ми като декан моят мандат беше анулиран през април миналата година. Бях преизбрана от Общото събрание на факултета на 27 май и всъщност моят мандат започна оттогава. Сега той не е завършил и аз можех да не се явя на избор тази година. Но мисля, че е редно да вървим успоредно с останалите факултети на Тракийския университет. Затова се кандидатирам за нов мандат. Искам да мога да продължа започнатото и ако бъда избрана, да работя спокойно през следващите четири години.
Конкретно на въпроса. Мисля, че нашето ръководство успя да вдигне на крака факултета и да го направи конкурентоспособен в съвременната обстановка на непрекъснати акредитации, одити, проверки. В този период успешно акредитирахме специалността Медицина и успешно разкрихме специалността Сестра- акушерка, в която обучението е 4-годишно, а завършилите получават образователна степен бакалавър. Акредитирахме и специалността Управление на здравните грижи.

В този мандат успешно акредитирахме 16 научни шифъра по докторски програми, което е по съвременните изисквания за развитие на академичния състав в Република България. Подали сме документи за още 26 докторски програми, сред които и за първи път в страната за акредитация на докторска програма по здравни грижи. Досега преподавателите от тези катедри защитаваха докторска степен в педагогическите комисии, ние искаме да го направим в медицинска комисия.

– Какво ще спечелите, образно казано, от акредитацията на тези специалности?

– Един факултет, ако няма акредитирана специалност, по която преподава, няма да получи държавна поръчка студенти. При акредитацията на специалността Медицина през 2008 година ние получихме 400 бройки за 6-те години обучение. Миналата година комисията по акредитация, след като се запозна с нашата дейност, ни даде допълнително още 200 души. При докторските програми новото е, че съгласно чл. 3 от Закона за развитие на академичния състав (това е новият закон) ние нямаме право да назначаваме асистенти и хабилитирани лица, да обучаваме докторанти, ако дадената специалност не е акредитирана по докторска програма (научен шифър). Освен престиж, това носи на съответния факултет и пари.

– Как се справяте със средствата в условията на криза, която засяга и образованието?

– За свой приоритет обявих обновяването на материалната база. Част от апаратурата сме закупили с държавните средства, които се дават на факултета. Всяка година отделяме от субсидията – първата година по милион, през последната – по 500-600 хил. лева, като съм се стремила да разпределяме по равно средствата на факултетските катедри и на Университетската болница за закупуване на най-модерна медицинска апаратура. За научните лаборатории също бе закупена съвременна техника – обновихме 10 от тях, които вече са сертифицирани. Някои от лабораториите, като генетичната, са много осъвременени – там има всички условия за ранна диагностика на генетични заболявания в първите 3 месеца на бременността и възможност да се прави цитогенетичен анализ със съвременна апаратура. С това Стара Загора се включи в една държавна програма, чийто ръководител е проф. Иво Кременски, и ние получаваме безплатно реактиви.

В лабораторията по клинична имунология работят изключително добри специалисти, благодарение и на съвременната апаратура, с която работят, сме сключили договор с 50 болници за диагностициране на различни заболявания.

Другата диагностична лаборатория е по имено-хистохимия – изследванията тук спомагат за диагностицирането на редки, недиференцирани тумори, заболявания на бъбреците и кожата. Другото важно направление в тази лаборатория е определянето на рецепторите при рак на гърдата, от което зависи как ще протече лечението.  
Модерната лаборатория по молекулярна патология е последната, която развиваме.  
Това, което засега сме въвели, но не масово, е изследване на макросателитна нестабилност при рак на дебелото черво. Изследването се прави за прогнозиране развитието на туморни заболявания. Второто, за което сме заявили реактиви и очаквам догодина да ги получим, е изследване на Kras мутации, които се срещат при пациенти с карцином. В цяла Европа тези мутации се изследват с диагностична цел, за да се насочи правилно лечението. Много съвременна диагностика. Надявам се да разработим този метод и при нас.

– Това, което се разработва в научните лаборатории, прилага ли се в практичната медицина?

– При нас връзката между науката и практиката се осъществява, тъй като звената са в непрекъсната колаборация помежду си. Нашите лаборатории, както казах, се ползват не само от специалистите от Университетска болница, но и от колеги от други здравни заведения не само в Стара Загора, тъй като някои от изследванията и анализите могат да се правят само тук.

– Подпомагате ли издръжката на звената чрез програми и проекти на ЕС?

– Спечелването на европейски програми за научни изследвания е много трудно, тъй като изискванията за фундаментална наука са специфични – трябва да има партньор от чужбина, много публикации в научни списания и много други.

Но имаме научни проекти по други дисциплини, които привличат европейски пари. Например доц. Христакиева и доц. Петкова спечелиха по Програма Леонардо да Винчи проект по гериатрия и го развиват успешно. Проф. Гаджева спечели от МОНМ съвместен проект с индийски учени, по него постъпиха средства във факултета и доста млади учени специализира Химия, която е уникална и за България, и за Европа, има големи възможности. Изследванията могат да се прилагат извън медицината – изследвания на въздуха, храни и т.н. Ако се разработи това направление, могат да се печелят и пари.

– Не трябва ли да се засили сътрудничеството с колегите Ви от Ветеринарномедицинския факултет?

– Аз и на Общото събрание на университета го заявих, че Медицинският факултет със своите модерни лаборатории е готов да си сътрудничи с ВМФ и Аграрния факултет, и да работим заедно в някои направления. Всяка година Тракийският университет е инициатор на научен форум, на който презентират свои постижения учени от  Тракийския университет. На мнение съм, че всички факултети в  Тракийския университет имат много добри учени. Ръководствата трябва само до им помагат финансово.

– Един въпрос, които касае бъдещите медици – признават ли се в Европа дипломите на завършилите медицина в  Тракийския университет?

– Да. При заявено искане към всяка диплома за завършено висше образование издаваме и европейско дипломно приложение с кредити, съотразени с Европейската система за трансфер на кредити. Доказателство за това са многото наши студенти, които работят в страни на Европейския съюз и САЩ. Има интерес и от чужди граждани да се обучават тук, но проблем често за тях се явява изучаването на български език.

Интервю: вестник Новината