Н.Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия: Приветстваме строгите икономии, които налагате

Икономическите връзки и отношения между Германия и България са много интензивни. Германия е търговски партньор номер едно за България. И Германия винаги е подкрепяла България в стремежа ѝ към реформи, изпращала е експерти. Немски фирми са едни от най–важните инвеститори в страната, казва Н.Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия у нас.

Матиас Мартин Хьопфнер е посланик на Германия у нас. Той е роден на 18.12.1953 г. в Потсдам, женен с 2 деца. Юрист по образование. През 1987 г. започва работа като висш дипломат, заемал е различни дължности във външно министерство и като дипломат. От 2009 година е начело на посолството в София.
В края на ноември посолството организира семинар с български журналисти. Специално за „Новината“ Таня Балабанова, журналистка в Радио Стара Загора, разговаря с Н.П.Матиас Фьопфнер.

– Ваше превъзходителство, страната ви има водеща роля при решаване на кризата в Европа. Анализатори предричат провал на еврото и разпадане на еврозоната. Какви са възможните сюжети – фиаско или фиеста по гръцки?

– Наистина Европа се намира в тежък, сериозен период на криза. Неотдавна федералният канцлер Ангела Меркел подчерта в едно интервю, че икономическото бъдеще на Европа е един доста труден, мъчителен път, по който би трябвало да се върви крачка по крачка. Тя има предвид да се извършват реформи, да се правят промени. Но мисля, че трябва да се дистанцираме от мрачните прогнози за бъдещето и по–скоро да обмислим какво сме в състояние да сторим сега, в настоящето, за да останем силни в бъдещето. ЕС всъщност се разбира като солидарна общност. Дори още в преамбюла на Договора за ЕС се казва, че е налице желанието за задълбочаване на солидарността между неговите народи при зачитане на тяхната история, култура, традиции. Но в момента само солидарност не е достатъчна. Тя трябва да бъде съчетана с дългосрочното гарантиране на солидност на държавните финанси. Бих искал да отбележа, че България прилага вече такъв курс на строги икономии, който специално Германия силно приветства. България има много нисък дял на задлъжнялост и много добра бюджетна дисциплина. И солидният макроикономически курс рано или късно ще се отрази като предимство за чуждестранни директни инвестиции в страната. Аз лично изпитвам голям респект към това, че българските граждани в голяма степен подкрепят този курс, който, разбира се, е свързан с големи лишения за всеки един от тях и те са готови да го приемат като един вид инвестиция в бъдещето на страната ви.

– По–рано тази година Германия изрази несъгласие относно присъединяването на България в Шенгенското пространство, независимо че техническите изисквания са покрити. Към днешна дата има ли място страната ни в Шенген?

– Първо, бих искал да подчертая, че Германия винаги активно се е застъпвала за присъединяването на България към Шенгенското пространство и това, например, включва дори изпращането на много немски експерти, които конкретно на място да подпомогнат страната ви при осъществяването на техническите предпоставки, които са наистина един сложен комплекс от различни елементи. Съвместното германо–френско писмо, което Вие положително визирате във въпроса си, всъщност не бе за отхвърляне на присъединяването на България. Точно там това е много добре формулирано. Ние винаги и настойчиво сме одобрявали възможно най–скорото пълноправно членство на България в Шенген. Трябва обаче да кажем изрично, че присъединяването не зависи само от чисто техническите предпоставки. Решението, което трябва да се вземе с единодушие от Европейския съвет, е и политическо. До този момент, за съжаление, не може да се постигне единодушно решение, което зависи и от общата картина в страната – най–вече по отношение на правосъдието и вътрешния ред. Бих искал да спомена, че това, което най–вече се очаква от страната ви, е осъществяване на конкретни мерки срещу явления като корупция, организирана престъпност. В крайна сметка, всичко ще зависи от това дали действително ще има допълнителен съществен напредък.

– Доколко е отворена немската врата за България? Имам предвид трудов пазар и подкрепа на България от страна на Германия…

– За всички е известно, че икономическите връзки и отношения между нашите две страни са много интензивни. Германия е търговски партньор номер едно за България. И Германия винаги е подкрепяла България в стремежа ѝ към реформи, изпращала е експерти. Немски фирми са едни от най–важните инвеститори в страната. Трябва да споменем българските студенти, в момента има около 8000 младежи, които учат в Германия. Мисля, че с пълно право можем да кажем, че немската врата е и винаги е била отворена за България.
Но в момента все още са в сила преходни разпоредби относно ограниченията за работа и те ще важат до 31 декември 2013 г. Едва от 1 януари 2014 г. ще се осъществи пълното отваряне на немския пазар на труда. Преди това ще има частични либерализации. Какви точно ще са възможностите за българите, когато настъпи пълното отваряне на нашия пазар на труда, отсега още не може да се предвиди. Много ще зависи от конкретната икономическа ситуация. Но Германия, както и вероятно по–голямата част от европейските страни, винаги е в търсене на добри и висококвалифицирани специалисти. Логично е много български граждани да имат добър шанс при това отваряне. Искам да добавя нещо, което е по–ново и касае професионалното обучение. Вероятно знаете, че в Германия е много добре развита системата на дуалното образование, което предполага, че съответният обучаващ се паралелно работи и посещава учебни занятия. Целият процес е много добре обединен и за такива хора също ще има много по–лесен достъп до немския пазар на труда без излишни разрешения за работа и т.н.  
Разбира се, не трябва да забравяме какво би означавало за българското общество напускането на страната ви от младите, добре подготвени, обучени хора, тъй като те самите са решаващи за развитието на страната ви в икономически и социален аспект. Считам, че в България трябва да се създават все повече стимули от страна на държавата и частния бизнес за стимулиране и перспективи за младите хора. За да е възможно това нещо, трябва да се преодолява преплитането на интереси и едно по–последователно прилагане на правните норми. Казано накратко, едно по–силно изразено и функциониращо гражданско общество, което да дава усещането на младите, че те имат добър шанс да се реализират тук.

– Бира, футбол, автомобили – едни от емблемите на съвременна Германия. Как се постига и поддържа тази класа?

– Т. нар. немски емблеми имат много дълга история. Например Законът за качеството и чистотата на бирата, който и до днес е в сила, е бил приет в страната още през 1516 г. и до голяма степен добрият имидж на немската бира по света се дължи на този факт. Футболът в Германия е най–любимият и популярен спорт. Този ефект бе особено засилен след т. нар. лятна приказка през 2006 г., когато в Германия се състоя Световното първенство по футбол. Тогава и фенове, и туристи бяха еднакво въодушевени от това, че отборът на Германия успя да стигне толкова напред.
Дълго историческо развитие е в основата на съвременното автомобилостроене. Тази история започва с Карл Бенц – създателя на световната фирма „Мерцедес Бенц“. По–нататъшното развитие до днешното ниво на техниката е неотлъчно свързано с иновативното мислене в нашата страна. Богатството на изобретенията – всичко това създава традициите в немското автомобилостроене. И като цяло произведеното в Германия в цял свят се счита за стандарт за качество и глобално стои като гаранция за продукта. Всичко това е неизбежно без наличието на квалифицирани специалисти. Важната константа в запазване на стандартите и за да се удовлетворят непрекъснатите очаквания е добрата връзка на икономиката с областите образование, култура, социална дейност. Ние в Германия много държим на това.

– Какво е мнението Ви за развитието на гражданското общество в България и може ли това гражданско общество, доколкото го има, да бъде коректив на властимащите – които и да са те?

– Това е един много важен въпрос. Гражданското общество в България действително все още е слабо развито. Но по мое мнение се наблюдава неговото събуждане. Присъединяването към ЕС като че ли се отрази стимулиращо върху развитието му. Проблемът обаче тук е, че все още има недоверие в страната ви спрямо държавните институции и структури. Много хора по тази причина се колебаят да се включат в обществената дискусия. Но определено фундамент на доверие е необходим за разгръщане структурите на гражданското общество. Необходимо е да има изпълнено с доверие и респект, но и същевременно критично сътрудничество между – от една страна, държавните организации и лица, и недържавно представените. Тук, разбира се, трябва да се вземат предвид историческите дадености в страната, тъй като развитието на активна гражданска позиция е един продължителен процес. Още от османското владичество до комунистическия режим в България комуникацията се е състояла по–скоро по един авторитарен начин, отчасти в репресивна обществена среда. В днешно време обстоятелствата са различни, но все още може да се наблюдава, че много хора се концентрират по–скоро в личната си среда, в приятелския кръг, където те виждат опора. Фундаментът на доверие е в личните отношения. По този начин духът на сплотеност на гражданското общество, следователно и солидарността в обществото, все още не могат да се развият така лесно и добре. За съжаление, все още в много случаи доминира едно доста безогледно налагане на отделни лични интереси, без да се съобразяват интересите на обществото като цяло. Въпросът, за който говорим, е много тясно свързан със смяната на поколенията. Моите лични наблюдения от времето, през което съм тук, е, че е радостно, че във вашата красива страна все повече млади хора се ангажират и те все повече успяват да наложат това усещане за създаване на едно по-активно, по–изразено гражданско общество. Ето защо считам, че напускането на страната от много млади квалифицирани хора всъщност е все още проблем за страната, но от друга страна има доста млади, които остават, или други, които след обучението си се връщат, защото именно те допринасят на страната нови импулси, нови идеи.

Интервю: вестник Новината, Таня Балабанова, журналист в Радио Стара Загора