Джоузеф Бранд: Имаме амбиция за изграждане на нови мощности в региона на Марица изток

ТЕЦ КонтурГлобал Марица-изток 3 е най-значимата инвестиция за нас, казва президентът на КонтурГлобал Джоузеф Бранд.  Не смятам, че ще сме активни при възобновяемите източници в България. Съществуващата рамка не създава голям пазар за инвестиции във ВЕИ. Няколко компании дойдоха преди нас и са установили добри позиции. Няма място за още много проекти, казва Джоузеф Бранд.

– Досега ТЕЦ КонтурГлобал Марица-изток 3 е най-голямата придобивка на вашата компания. Смятате ли, че инвестициите в нови въглищни мощности все още са изгодни?

– Сега е много трудно да се получи разрешително за проекти за нови въглищни централи в развитите пазари като Европа и САЩ. Ако проследите опитите за разрешаване на нови мощности, ще видите, че това става много трудно. В развиващите се пазари, където въглищата са конкурентен източник за евтино производство на енергия, например Африка и Югоизточна Азия, такива централи могат да бъдат построени, но това не означава, че няма трудности. Не е лесно да се мобилизира финансиране от банките. Не е сигурно каква роля ще играят въглищата в енергийната матрица в някои части на света. Ще имат някаква роля, но тя ще е много по-ограничена, отколкото е била в миналото.

– Някои енергийни експерти се притесняват, че интересът ви в КонтурГлобал Марица-изток 3 не е дългосрочен и че ще препродадете централата.

– За петте години, в които работим, не сме продали нито един актив. Ще бъде необичайно за нас да продадем каквото и да е от портфолиото. Ще бъде още по-необичайно, ако продадем нещо, с което току-що сме се сдобили. Няколко пъти привлякохме миноритарни партньори в бизнеси, в които държим мажоритарния дял и контрола, но никога не сме продавали цял от актив. Всеки слух, че сме краткосрочен инвеститор на този пазар или в ТЕЦ КонтурГлобал Марица-изток 3, е неоснователен. Компанията ни не е листвана на борса, а е притежание на частни инвеститори. Един от акционерите ни е инвестиционен фонд. Но това са дългосрочни инвеститори, които искат да развиват енергиен бизнес в развиващите се пазари.

– Електроенергията от КонтурГлобал Марица-изток 3 се продава по дългосрочни договори. Смятате ли да излезете на свободния пазар в региона?

– Определено. В Румъния излишната енергия, която не е консумирана от Coca-Cola Hellenic Bottling, се продава на пазара без дългосрочни договори. Става дума за енергия от инсталацията Quad Gеn (производство на гореща и студена вода, електричество и пречистен въглероден диоксид за безалкохолни напитки – бел. авт.).

– Като се имат предвид либерализацията и екологичните изисквания, каква е прогнозата ви за цените на тока в следващите години?

– Регионалният пазар става все по-интегриран и взаимозависим. Все още е голяма ролята на националните пазари, тъй като капацитетът за пренос не е достатъчен за пълна пазарна интеграция. В такава среда е много трудно да се правят прогнози.
Ценовите сигнали не са изчистени. Те отчасти зависят от търсенето и предлагането, но и от техническите ограничения – невъзможността да пренесеш евтина енергия до някои места. С течение на времето и с въвеждането на конкурентни пазари за електричество цените ще спаднат.
Ако преносният капацитет бъде достатъчен, новите централи ще се съсредоточат върху енергоизточници с ниски разходи – водноелектрически и може би въглищни проекти. На теория енергийните пулове и плановете за развитие на преносната инфраструктура в Югоизточна Европа са много добре разработени, но на практика пазарите все още не са интегрирани, а преносният капацитет не е изграден.

– Хората в Югоизточна България се притесняват за екологичния аспект на вашия бизнес. Какви инвестиции ще направите за намаляване на влиянието върху околната среда?

– Не мисля, че трябва да се притесняват. Ако прекарате известно време в този регион, ясно ще видите кои са централите, инвестирали в екологични технологии за намаляване на въздействието на енергийното производство от въглища. Очевидно е, че нашата централа и тази на AES са инвестирали най-много.

– Бихте ли използвали по-малко замърсяващи въглища от лигнитните?

– Заради екологичните инвестиции това, което излиза от комина, не е по-различно от това, което би излязло, ако горим въглища с ниско съдържание на сяра. Екологичният профил на централата не е свързан с качеството на въглищата. Най-важното нещо е ефективността. Колкото по-ефективно работи една централа, толкова по-малко емисии на единица произведена енергия се изхвърлят.

– България кандидатства за дерогация от задължението ТЕЦ-овете да купуват квоти за всичките си въглеродни емисии според Европейската схема за търговия с емисии. ТЕЦ КонтурГлобал Марица-изток 3 не пожела да се възползва от тази възможност. Защо?

– Дадохме сигнал, че е по-вероятно да не участваме в дерогацията. На пръв поглед изглежда, че дадена централа ще получи нещо безплатно. Но безплатните квоти означават, че същите спестени средства трябва да се инвестират в екологични подобрения.
При нас повечето инвестиции вече са направени. В такъв голям мащаб може да се приложи улавяне и съхранение на въглероден диоксид, но технологията не е изпитана. В някои страни вече има експериментални инсталации. След 10 – 20 години технологията може и да стане изгодна, но не и сега.

– Какви са плановете ви за развитие в българската енергетика, освен КонтурГлобал Марица-изток 3?

– ТЕЦ-ът в Марица изток пасва на регионалния аспект на нашата стратегия. Освен капиталовите вложения в екологични подобрения бъдещето на инвестициите ни в България ще бъде свързано с развитието на нова мощност за износ в региона. Заради нарастването на капацитета за пренос в региона и подобряването на взаимосвързаността между държавите ще сме заинтересувани да участваме. Най-вероятно това ще бъде въглищна мощност.

– Турския пазар ли имате предвид?

– Точно така. Разработване на проект в България за турския пазар.

– Ще инвестирате ли в зелена енергия в България?

– Като част от портфолиото притежаваме слънчеви централи в Италия, а в Бразилия построихме водноелектрически и вятърни централи. Бизнесът ни в Европа е свързан с Кока-Кола, с която работим по технология за улавяне на въглероден диоксид. В САЩ използваме гориво от отпадъците от птицеферми в Западна Минесота. Не знам дали в България има достатъчно търсене за вятърна и слънчева енергия. Не смятам, че ще сме активни с възобновяемите източници тук, с изключение на някои покривни соларни инсталации, каквито имаме в Италия. Съществуващата рамка не създава голям пазар за инвестиции във ВЕИ в България. Няколко компании дойдоха преди нас и са установили добри позиции. Не съм сигурен, че има място за още много проекти.

– Коя е следващата държава в региона, в която възнамерявате да развивате бизнеса си?

– Работим активно в държавите от Източна и Западна Европа, в които вече присъстваме, както и в съседни региони. Вероятно е следващата значителна инвестиция да се случи на място, на което вече присъстваме.

Интервю: вестник Капитал Daily, 18.11.2011