Скулпторът Николай Колязов: Създавам друга реалност в реалността

Аз правя скулптурни инсталации и от траен материал, не само като тази, която сега експонирам в Орепата. Не бих искал обаче да разделям работите си на временни и трайни. За мен самият процес на творчество е път, чрез който обогатявам търсенията си, казва скулпторът Николай Колязов. Той експонира своя инсталация в сградата на операта в Стара Загора от 10 ноември.

– Инсталацията, която направихте във фоайето на операта в Стара Загора, е първата ви по-значима изява в града. Защо често у нас се случва така, че талантливите творци са малко познати в родния си град, г-н Колязов?

– Според мен е така, защото няма форум. Получава се затворен кръг – от една страна няма публика, от друга – няма форум, няма какво да породи интереса на хората. А за да се зароди този интерес, говоря по принцип и в частност за съвременното изкуство, трябва да се организират изложби, представяния. Нужно е действие. Нещата не стават от само себе си. Готов съм да вземам участие и в подготовката на един арт фестивал, например, но за да се случи такова нещо, трябва да узреят за идеята и представителите на общината.

– Не е ли обидно за успелите със собствени сили хора като вас, когато при представянето на творците у нас обикновено се следва и толерира линията на наследствеността?

– Това се случва уви навсякъде. Сблъсквал съм се с този проблем още от ученик. Завърших първо Художествената гимназия в Троян, после в Академията в София се дипломирах Сулптура при проф. Крум Дамянов. Няколко години по-късно ме поканиха като хонорован преподавател в същата специалност. Положението сега обаче е доста тежко и за стдудентите и за преподавателите.

– Има една приказка, че шедьоврите в изкуството се раждат в нищетата…

– Да, както и много уважавани и известни наши художници пък са казвали, че без средства не става нищо. Това с бедността е по-скоро прието мнение на социалистическата изследователска критика, занимаваща се с изкуство, която априорно трябваше да установи, че всеки добър художник е бил едва ли не винаги беден. Ако човек са разрови в историята на някой гении, като Микеланджело например, ще види, че нещата съвсем не стоят така. Той е бил от  заможно семейство и дори да е имал разправии със своите инвеститори, му е било плащано достатъчно добре.

– Вероятно това е така, защото у нас по принцип няма пазар за изкуството. А по отношене на изкуство, което, ако мога така да кажа, има срок на годност, като инсталациите, нещата са още по-сериозни. Те се експонират за изложба и после обикновено отиват на склад, ако случайно някой заможен ценител с подходящ дом не ги купи. Не е ли доста скъпо и дори безмислено да се работи в тази посока у нас?

– Срок на годност ми е доста трудно да определя, има или няма. По-скоро има ли, нужда от него? Съгласен съм, налудничево е малко, да. Но това си зависи от отделния автор. Въпрос е, дали има потребност да го прави, или не, защото, когато целта е само потенциалната продажба, рано или късно това почва да личи в работите. По-добър вариант, разбира се е творбите да са направени и постфактум да намерят „уютен дом”. Трябва да има музейно отношение за този вид изкуство, каквото у нас няма. Аз правя скулптурни инсталации и от траен материал, не само като тази, която сега експонирам в Орепата. Не бих искал обаче да разделям работите си на временни и трайни. За мен самият процес на творчество е път, чрез който обогатявам търсенията си. В тази конкретна инсталация съм вложил наслагвания от работите ми от траен материал и обратно. От тук ще взема нещо, което да репродуцирам в трайна скулптура. Това е вътрешен обмен, който допринася за личното ми развитие.

– Вие обичате въздушните, виталните творби и особено водните огледала…

– Просто ги използвам. Предпочитам да ги наричам само отражения, макар че хората обикновено ги нарчат водни огледала. Отражението дава друг облик на нещата, обогатява цялата работа като дълбочина, дава една тишина и спокойствие, което не е случаен, а търсен ефект при мен и залагам на него. Създава се друга реалност в реалноста. Имам такива работи във Вилнюс, в Еуропас-паркас, където бях на симпозиум като млад автор. Мои неща има и в Белгия, в сбирката на Юго Вутен, който е от големите колекционери. Имам сулпрури в Аман, където бях на творческа резиденция от Юнеско, в Словакия също.

– Правили сте и паметник?

– Да, в Бургас, в памет на загиналите във войните от областта през 20 век. Там идеята ми беше да импровизирам върху примерен образ на римски амфитеатър, на чийто трибуни са застанали гранитни колони символизиращи войниците от тези войни. А пред тях е една голяма арена, на която днешните живи могат да отдадат почит, ако желаят….

– Пътувате доста, може ли да кажете кои са най-модерните творци момента в Европа?

– Всичко зависи от вкуса на търсещия, но в различните аспекти има различни върхове. Например един от много актуалните сега е немският художник Герхарт Рихтер, Нео Раух, друг е Аниш Капур, Ричард Сера, Анселм Кифер, нашият Кристо също. Мога да изреждам много, но не винаги онези, към които аз самият съм пристрастен са най-популярни за широката публика. Не е гаранция, че като са в топ класациите, те непременно са достигнали върха в своята област.

– Какви са тенденците в съвременото изкуство?

– Ако преди имаше някакво разделяне на съвременото изкуство по отношение на начина на изразяване, примерно като трайността на творбите, то днес можем да видим автори, които работят еднакво и в двата аспекта – инсталацията като временен експонат и такава с трайни материали. Днес творецът трябва да е запознат с много повече неща, за да намери автентичния си изказ. Той трябва да е хем образован, хем запазил чиста вяра, хем запознат с конкуренцията, така да се каже. Да владее различни възможности на изразяване и да може да ги компилира. Абсолютно всичко е позволено, а ретроградността не е от полза никому. Тъй като фокусът е в генерирането на новаторски идеи и в новаторския процес, които винаги са в сегашно време.

– След като приклчите с работата си тук, какво следва?

– Ще участвам в творческа резиденция в Германия, в Швандорф. Тези работни срещи са много полезни, защото дават възможност за установяване на контакти. А в престоя за по-дълъг период човек може да усети ежедневието на сродните нему творци от други държави. Защото те си имат едни грижи, ние други. Понякога, чужденците, не могат да разберат дълбочината на проблематиката при нас, да се занимаваш с изкуство.

Интервю: вестник Новината