Сивата икономика в България – около една четвърт от БВП

Скритата сива икономика в България е между 20 и 30%. Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), направено след допитване до бизнеса, секторите, които имат най-висок дял сива икономика, са строителство (34%), търговия на дребно (29%), ресторанти, хотели, туризъм (21%).

16% е сивата икономика в търговията с горива. Руслан Стефанов от ЦИД заяви, че там има дългосрочен проблем и политиката по осветляване на този сектор е изключително слаба. Особено голям е броят на хората, които получават част от възнагражденията си в плик или изцяло работят нелегално, наблегнаха от центъра. Според изследването обезкуражените са се удвоили по време на кризата, информира вестник Труд.

Има 200 – 300 хиляди души – 10% от заетите в България, които са доста активни, а стоят без работа. Няма обяснение защо не търсят и от какво се издържат, посочи Стефанов. Той изчисли, че ако тези хора получават на черно средната месечна заплата за страната, това би добавило 6 – 7 млрд. лева към официалните доходи на населението. Данъчно-осигурителната тежест и регулациите остават водещ фактор за малките и средните предприятия да укриват част от оборотите си, смятат от ЦИД. Според Марк Майнардус от фондация Фридрих Еберт малките фирми, които крият част от доходите си само за да оцелеят, трябва да получат някакви стимули, за да излязат на светло. През последните 10 години има тенденция към намаляване на скритата икономика, отчитат в ЦИД. В голямата си част това се дължи не толкова на мерките, колкото на нормалната икономика, уточни Стефанов. И припомни, че за т.г. Министерството на финансите отчете, че сивата икономика е 20 – 25% от БВП.

* * *

Бизнесът в България усеща същата несигурност както през 2003 г., а делът на скритата икономика за миналата година по оценки на бизнеса е между 24 и 40 на сто. Това е един от изводите, направен в анализа Динамиката на скритата икономика в България по време на криза, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) с подкрепата на Фондация Фридрих Еберт, който бе представен вчера. Анализът на ЦИД сочи, че най-висок дял на скритата икономика има в строителството – 34%, в търговията на дребно – 29%, ресторанти, хотели, туризъм – 21%, в търговията с горива – 16%. За здравеопазването тази дял също е голям – 11%, а това е един от двата сектора, в които има най-много обществени поръчки, пише вестник Дума.

Високото ниво на сивата икономика показва, че има неадекватна публична политика и въобще има криза в начина, по който се разпределят и използват публичните средства, заяви Андрей Нончев. Мерките за справяне със сивата икономика са основно контролно-наказателни  и  обявените публични цели не постигат ефект върху неформалния сектор, смята Руслан Стефанов. Над 300 мерки са приети за последните 10 години. Като пример той даде изискването на правителството за свързване на касовите апарати на фирмите с НАП. В доклада към бюджет 2012 е записано, че заради това изискване в хазната са постъпили 50 млн. лева, но не се казва какво е струвало това на коректните дружества и какъв риск крие от опериране изцяло на черно на друга част от фирмите, коментира той.

Сега между 400 и 500 бензиностанции се водят официално закрити, но никой не знае дали те не работят на черно. Освен това проверките и контролът от страна на държавата са едностранни, има избирателност кои фирми да бъдат проверявани,  каза Стефанов. Като пример за неадекватна мярка за справяне с най-тъмната страна на сивия сектор и като източник за приходи в хазната Стефанов даде въвеждането на по-висок акциз върху цигарите, който не доведе до справяне с контрабандата. У нас има трайни връзки между организираната престъпност и сивия сектор, е сред изводите в доклада. Желанието на правителство- то за балансиран бюджет не означава, че публичните средства се харчат правилно, обяви Стефанов. Липсва оценка за това какви са ползите от публичните разходи.

Сред изводите на експертите е, че през последните 8-9 години има натрапваща се повторяемост на наказанията и санкциите, но липсва ефект, защото те се налагат на легалните фирми. От друга страна, за много фирми спазването на законите означава излизане от пазара. Цената на предприемачеството в България остава много висока, което е и бариера пред фирмените инвестиции в България. Според Марк Майнардус от фондация Фридрих Еберт малките и средните фирми, които скриват част от своите доходи, защото иначе не могат да оцелеят, трябва да получат стимули, за да излязат напълно на светло.

Според Стефанов делът на скритата икономика в БВП е над равнището, което представя НСИ. Статистиката сочи, че от 2000 г. досега този дял е намалял от 15,2 на 10,4 процента. Според анализа обаче ефектите от скритата икономика не са само негативни, защото над 66% от доходите, получени в сивата икономика, се изразходват в официалния сектор.

* * *

Скритата икономика в България е между 20 и 30% от БВП, а най-засегнатите сектори са строителството, търговията на едро и дребно, ресторантьорството, търговията с горива и здравеопазването. Това показва последният доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), чиито данни бяха оповестени днес.

Изследването отчита влиянието на скритата икономика върху обществените политики. В нея се включват сивата икономика (легална, но недекларирана дейност), неформалната (законна, но неотчетена) и черната (нелегална и неотчетена икономическа дейност), пише вестник Дневник.

Директорът на икономическата програма в центъра Руслан Стефанов заяви, че основната причина за скритата икономика у нас е избягване на данъчно-осигурителната тежест. Принос за нея имат и държавните регулации, а също и изисквания за качеството на услугите и продуктите.

Майк Майнардус от фондация Фридрих Еберт, с чиято подкрепа се реализира изследването, допълни, че е важно тези части от скритата икономика, които са криминални, да бъдат наказвани. По думите му малките и средните фирми скриват част от своите доходи, защото не могат да оцелеят.

За да бъде решен проблемът, те трябва да получат стимули за нормално участие в икономиката.

Руслан Стефанов каза, че почти 80% от фирмите, участвали в изследването, са убедени, че виновниците за скритата икономика са сред другите, които крият повече икономическа дейност от самите тях.

Като сериозна причина за формиране на широк сив сектор в доклада се определя и слабостта на държавните институции. През последните 25 години в България бяха извършени големи институционални промени, но реформата е некоординирана и продължителна във времето, което води до несигурност.

Липсва постоянен и ефективен диалог между правителството и бизнеса, националните мерки често са несъвместими с местните потребности на фирмите, посочват експертите в доклада.

Стефанов заяви, че ефектите от скритата икономика не могат да се определят изцяло като положителни или отрицателни. Сивият сектор влияе зле на данъчната система, на ефективността на разпределението на ресурсите и цялостното икономическо развитие. Около 66% обаче от доходите, спечелени в сивата икономика, се изразходват в официалния сектор.

В краткосрочен план това може да окаже стабилизиращ ефект. Гарантира се също известно задоволяване на потребностите от стоки на по-достъпни цени. В период на рецесия скритата икономика запазва заетостта и дава възможност да се развие предприемачески потенциал, който иначе остава неизползван заради скъпия достъп до официалния сектор, обяснява експертът.

Положителните ефекти обаче свършват дотук. Докладът е категоричен, че скритата икономика води до изкривени пазарни взаимоотношения. Неспазването на законите се превръща в значително конкурентно предимство, което издига бариера за влизащите на пазара нови фирми и затруднява оцеляването на изрядните платци.

От общо 1.6 млн. незаети в България около 78 000 не могат да обяснят незаетостта си. Осигуряването на работа за тези лица при преобладаваща средна работна заплата от 700 лв. би реализирало допълнителен доход за държавата в размер на 6.1 млрд лева, обясни той друга последица и посочи, че тази сума е почти 9% от БВП на държавата за миналата година.

В доклада е записано, че дори най-големите данъчни реформи и понижаването на данъчните ставки не биха довели до съществено намаляване на сивия сектор, а само до стабилизиране и ограничаване на бъдещо разрастване. Един от изводите на икономистите е, че предприемачите преминават в сивата икономика, не за да избегнат данъците, а бюрокрацията и корупцията.

За България е характерно, че липсва последователност на промените в данъчната система с цел тя да бъде опростена, ясна и стабилна. А това води до ниска степен на доверие и разбиране между институциите и бизнеса. Дори размерът на данъците да не е висок, разходите по изпълнението на данъчни задължения правят бизнеса скъп. Това може да бъде пагубно за най-малките предприятия.