Здравният туризъм – сериозен бизнес, с потенциал, който България трябва да преосмисли

България е най-евтината дестинация сред първите 20 страни в ранглистата на световния здравен туризъм – изследване, извършено от международната анализаторска организация Икономист интелиджънс юнит (Еconomist Intelligence Unit – EIU). България е поставена на 7 място сред 60-те изследвани държави по отношение на общия потенциал за развитието на туризъм, свързан с медицинските услуги.

Ани Никълс, която е ръководила това изследване обясни, че макар да не се представяме добре в критерии, свързани с финансирането и бизнес-средата, то ниските цени на лечението у нас ни качват нагоре в класацията.

Позовах се на данни за броя на лекари на глава от населението и броя болнични легла. България се представи добре и при двете, но се представи зле по отношение на финансирането. Важно е да се отбележи, че разглеждах финансирането само в частния здравен сектор, защото именно този сектор е двигателят на тази сфера. България се представи толкова добре като цяло, защото макар и ниската им позиция по отношение на здравната система и бизнес средата – 34 и 41 място съответно, тя все пак беше по-напред в тези сфери. България е почти единствената евтина държава сред 20-те най-високи позиции, каза Никълс.

Тя допълни, че знае, че има няколко болници във Варна и София, които се стараят да привличат чуждестранни пациенти, но за момента няма международно акредитирани болници в България. По думите ѝ медицинският туризъм не е развит в страната ни, а една от причините България да е толкова високо в списъка по отношение на бизнес средата е просто поради факта, че е държава членка на Европейския съюз. Има държави недалеч от България, където има сравнително голям брой семейства с високи доходи, които биха взели България под внимание като дестинация за здравен туризъм, смята Никълс. Затова тя е малко по-високо, бих казала около десетина места, отколкото би се очаквало на пръв поглед, допълни представителката на EIU.

Д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването коментира, че въпреки ниската цена на медицинските услуги в България е трудно страната ни да развие сериозно сферата на здравния туризъм, заради по-ниското качество и лошата организация в здравната ни система. Тъкмо с този мотив според него засега са повече българите, които търсят лечение зад граница, отколкото чуждите пациенти, които идват в страната ни.

Показателят, който ни изстрелва толкова напред е ниската цена на медицинската помощ. Това ни прави атрактивни за бедни и неразвити държави, за пациенти от такива държави, където здравната система е лоша и скъпа, каза Кацаров и посочи като пример бивши съветски републики, прикавказки, Афганистан, Туркменистан, Азербайджан и така нататък. Но в никакъв случай не ни прави атрактивни за пациенти от Западна Европа или САЩ. Ако става въпрос за операция или лечение, което е свързано с животоспасяващи намеси, хората не биха избрали България. Доказателство за това е, че на Балканите има здравен туризъм, например много българи ходят да се лекуват в Турция, макар че Турция е много по-скъпа отколкото България. В тези случай човек търси качеството и явно е, че той не избира България, каза Кацаров.

Кацаров посочи, че здравният туризъм е много сериозен бизнес с много позитивни икономически последици. Но това изглежда, че не се оценява от никой от нашето правителство. Ние имаме много добър ресурс като материална база, лекари и парадоксалното е, че макар че имаш всичко, което ти е необходимо, имаш една лошо работеща здравна система. Политика, обратна на пазарната: опитват се да превърнат здравната система в държавна администрация. Това води до спад на качеството и липса на инвестиции, коментира докторът. Той допълни, че при сравнително ниските цени на здравните услуги в България, това е шанс да се привлекат здравните туристи. По думите му обаче в страната е запазена ниската цена, но и много ниско качество.