Седем завода за отпадъци са достатъчни на България

Инвестициите в модерни съоръжения могат да доведат до намаляване на такса смет, казва Калин Григоров, външен консултант-мениджър в Recycling Bulgaria. Има няколко възможности биологичният отпадък да се превърне в полезна суровина. Едната е анаеробно третиране с цел извличане на биогаз, от който се произвежда електричество и топлина, казва експертът.

Калин Григоров е външен консултант-мениджър в Recycling Bulgaria. 12-годишния си опит в областта на технологичните решения за рециклиране придобива в Германия, където завършва средно и висше образование. В България работи по международни проекти от 4 години с партньори от водещи компании от Европа, САЩ и Азия. Recycling Bulgaria е проектирала завода за отпадъци във Варна и в момента го поддържа.

– Господин Григоров, кои са икономически най-изгодните технологии за оползотворяване на отпадъците в Европа?

– Преди 20 – 25 г. в Германия започва изгарянето на отпадъците без тяхното разделяне, което за тогавашните времена може би е било успешен вариант. Днес е осъзната ползата от извличане на ценните суровини от отпадъците. От десетина години насам все по-използвана и икономически обоснована е технологията за механично-биологичното третиране (МБТ). Идеята е да се извлече максимална полза от отпадъците, които подлежат на рециклиране, и само малко количество да се депонира. В зависимост от нуждите на региона към технологията може да се надгражда, да се добавят допълнителни съоръжения.

Минимумът, с който изпълняваме европейските изисквания за оползотворяване на отпадъците, е биологичната фракция да бъде компостирана, с което теглото ѝ намалява. Ценните суровини, които ефективно могат да се извлекат, са около 10%. Т.нар. RDF – високо калоричната фракция (картон, хартия, пластмаси с примеси), е около 30 – 40%. Тя се използва за изгаряне като алтернативно гориво в ТЕЦ и някои циментови заводи. Биологичният отпадък е около 50% от общото количество на битовите отпадъци.

– По какъв начин могат да се извлекат ползи именно от този най-масов отпадък?

– Има няколко възможности биологичният отпадък да се превърне в полезна суровина. Едната е анаеробно третиране с цел извличане на биогаз, от който се произвежда електричество и топлина. При тази технология след анаеробното третиране следва процес на обработване в кислородна среда. Така отпадъкът намалява още и същевременно се неутрализират патогенни процеси. В този вид остатъкът от боклука се компостира. Има една по-прогресивна идея, която ние обсъждаме и за завода във Варна – след анаеробния процес, биологичният остатък да бъде изсушен и така да се превърне в алтернативно гориво. При изсушаване тази биологична фракция е с калорична стойност, равна на тази на кафявите въглища. Необходимо е само да се изчисти от инертни фракции като камъчета и стъкла. С реализирането на такава идея едва 3 – 5% от боклука биха отивали на депо.

– Това количество, което се получава от биологичното сушене, съизмеримо ли е с това, което се получава като RDF гориво, кой е по-добрият подход?

RDF реално е със съвсем друг произход. Това са основно хартия, картони, текстил, всички видове пластмаси с примеси т.е. една висококалорична фракция, която поради това че е много замърсена и ситна, много трудно би се отделила за повторно рециклиране. Затова по технологични причини е по-разумно да се изгаря.
След сушене биологичната фракция и RDF горивото биха могли да се смесят в един и същи процес на изгаряне, но това е въпрос на решение. RDF e с много по-висока калорична стойност, отколкото биологично изсушеният материал – все едно да сравняваме кафяви и антрацитни въглища. Кой е по-добрият вариант, зависи от пазара.

– Какво количество електроенергия може да бъде произведено като резултат от процеса на биологично сушене и от RDF горивото?

– От биологичната фракция във Варна, която е около 50% от общия отпадък, при анаеробния процес могат да се произведат 1,5 MW/h електроенергия, отделно от порядъка на 1,8 MW топлина. Това е достатъчно за самозахранването на завода с електроенергия, а остатъкът може да се реализира в националната електрическа мрежа. Идеята за изгаряне на RDF е не толкова произвеждането на определено количество електроенергия, а по-скоро намаляване на количеството за депониране и заместване на горивата в циментови заводи и ТЕЦ-ове.

– За завода в София също бе избрана МБТ технология с изгаряне на RDF гориво в „Топлофикация-София”? Ще участвате ли в обществената поръчка за изграждането на завода?

– В София ще има два завода. В момента тече обществена поръчка за усвояване на биоразградимия материал, по която участваме. Тя е подновена, тъй като предишната, която спечелихме, по ред причини беше спряна. Избраната за София технология предполага чрез анаеробно третиране на биологичната част от материала да се извлече максималното количество енергия, а остатъкът да се компостира. По-голяма част от материала – 99%, който ще постъпва, ще бъде чиста зелена маса от градински центрове, общински фирми, които поддържат паркове и градини, което предполага едно добро качество на хумуса. Той може да бъде реализиран в търговската мрежа.

– Колко завода за отпадъци са необходими на България?

– В България има 6 – 7 града, които са с население над 200 000, и за тях реално си заслужава да има завод. Естествено, по-малко населените места също трябва да изпълняват европейските изисквания, но за тях са подходящи по-евтините съоръжения за рециклиране на отпадъците.

– След изграждането заводите трябва да се управляват ефективно, за да се върне инвестицията, това няма ли да доведе до поскъпване на таксите за гражданите?

– Когато една община изпълни изискванията на ЕС, тя получава възможност да спести от отчисленията, които ще плаща към регионалните екоинспекции. Колкото по-малко отпадъци депонира, толкова по-малко пари ще плаща за отчисления. Ако общината спазва всички стъпки, тя може дори изцяло да се освободи от тези отчисления. Това в крайна сметка няма да се отрази с увеличение на такса смет и дори напротив – така може да се постигне и по-ниска цена.

Инвестицията трябва да е направена така, че да се изплати в разумно кратък срок, и оттам нататък общината да започне да печели. Дори самата община да инвестира в такъв завод или инсталация рано или късно ще започне да печели. Най-малкото, всички рециклируеми отпадъци, които се отделят от битовия отпадък, могат да бъдат реализирани и да донесат приходи. Ако има производство на електричество от анаеробен процес и то се продава, това също ще донесе приходи. Транспортирането на отпадъка от една община в друга досега беше хаотичен, ненужен и скъп процес.

Интервю: вестник Класа