Петър Жеков: Любо Пенев трябва да е новият национален селекционер

– Г-н Жеков, не сме свикнали често да Ви виждаме в Стара Загора. Какво Ви води тук?

– Дойдох по покана на Петко Петков. Ще предоставя три от моите купи за постоянната експозиция за спортната слава на Стара Загора. Едната ми е за голмайстор на “А” група с “Берое”, другата е за голмайстор в турнира за Купата на Съветската армия, която поделихме с Петко, а третата е за голмайстор на армейското първенство.

Тогава служих в Стара Загора, играх три мача в шампионата и вкарах 15 гола. Като цяло, да се съхрани спортната слава на града, е прекрасна инициатива. Благодаря на Петко, че ме покани, защото видях и нещо, което Дамян Георгиев и той са сътворили на Колодрума. Това е радост не само за него, но и за целия град. Много е хубаво. Впечатлен съм. Направено е голямо игрище за официални срещи, два терена с изкуствена настилка за тренировки, чисти съблекални. Изобщо децата имат всички условия, за да се развиват.

– Частни инвеститори да се заемат с изграждането на школи… Така ли ще тръгне футболът ни нагоре, защото виждаме, че, като цяло, държавата е обърнала гръб на спорта?

– При тази стагнация много малко са онези, които могат да си позволят този лукс – да издържат школи. Но се радвам, че все още има такива хора. По-добре да се инвестира в децата, отколкото да ги виждаме пияни по дискотеките и да пушат марихуана.

– Вчера в София се проведе семинар, на който БФС реши да въвежда тренировъчни практики от “Аякс” и “Барселона”. Това ли е пътят да растат децата?

– Чух за тази среща. Цялата програма ще бъде пратена по футболните школи в страната. Новото в тази програма – за мен лично, е това, че не се държи толкова дали даден отбор ще бъде на първо място, или не. Най-важното е да се научи момчето да играе правилно – да спира топката, да я подава, да я гърдира. Впоследствие се учи всичко останало.

– С какво се занимавате Вие сега? Как минава един Ваш ден?

– Пенсионер съм. Не работя нищо. Стоя си вкъщи.

– Не Ви ли липсва да сте в някои футболен клуб, пак да сте близо до играта?

– Липсва ми, разбира се! Даже и в “А” окръжна група да съм, пак съм съгласен. Но кризата е жестока. Никъде няма пари, няма бази, няма нищо.

– Определян сте като легенда на ЦСКА и “Берое”. Вие лично кой отбор чувствате по-близо до сърцето си?

– Не мога да ги разделя! 6 години съм играл в Стара Загора и 6 години бях на “Армията”. Все пак младите ми години минаха в “Берое”, а, както знаете, младите години не се забравят. Почнах да поостарявам вече и някои от годините ми в ЦСКА съм ги позабравил.

– Вярно ли е, че сте започнал футболната си кариера като вратар?

– Вярно е, да. Като дете бях вратар, ама като не ни вървеше играта и ме пускаха централен нападател – да бележа голове. Като станах на 17 години, ме качиха в мъжкия отбор на “Химик” (Димитровград) в “Б” група. С Понко Панайотов от София бяхме централна двойка защитници – той беше “метач”, а аз – стопер. В юношеския национален отбор ме викаха и също ме ползваха в защитата, а Димитър Пенев ми беше резерва. Действах от пеналт до пеналт – това, което правеше по-късно Бекенбауер. Владеех добре топката, въпреки че разни хора казваха, че съм нямал техника и съм бил бавен. Цялата работа беше, че повечето журналисти бяха от “Левски” и ме мразеха, и пишеха постоянно срещу мен. Рядко ме слагаха дори в отбора на кръга, въпреки че вкарвах постоянно. Не ме наградиха и нито веднъж като Футболист на България, при все че бях осми-девети в Европа. Това и до ден днешен не мога да го проумея.

– Кога разбрахте, че сте роден за нападател?

– Още в Димитровград. После вече в “Берое” се утвърдих.

– Преди 15 години имаше една много интересна случка в кариерата Ви…

– Да. Станислав Танев-Камилата ми предложи да ме картотекира в “Олимпик” (Галата) във “В” група. Бях на 52 години и доста се дърпах, ама накрая се съгласих, щото никога не бях играл в тази дивизия и ми беше любопитно до някаква степен. Един мач изиграх само. През целия ден времето беше хубаво, печеше слънце, а малко преди срещата да почне, се изля пороен дъжд, образуваха се локви и… чудо. Викам си: “Ей ся я втасахме”. Започна мачът, вкарах гол и ме контузиха. Излязох на почивката и това беше кариерата ми във “В” група.

– Ще надминат ли някога рекорда Ви за отбелязани голове в “А” група?

– Няма кой класен нападател да остане толкова време в България, че да го надмине. Всеки гледа към чужбина, за да намери по-силен отбор, с повече възможности за изява и с повече пари.

– С кой съотборник в атака Ви е било най-приятно да играете?

– В “Берое” с Петко се засякохме две години и бяхме добър тандем. В ЦСКА си партнирах с Димитър Якимов и Марашлиев. В националния си пасвахме с Попов и Дерменджиев.

– А срещу кой защитник Ви е било най-трудно?

– Ей, имаше един от Русе! Огнян… Оги. Не мога да се сетя за фамилията му. Беше ми някъде до рамото. Най-много той ме е ритал. След него се нарежда Добромир Жечев. С това момче Оги имаме една интересна случка. С ЦСКА гостувахме в Русе и той – все залепен за мен, постоянно. По едно време му викам: “Айде, мръдни малко, бе. Какво е това чудо, само по мене да ходиш?”. А той отговаря: “Няма начин, казаха ми само до тебе да стоя”. Излиза една топка в тъч и реших да си направя майтап. Догоних топката, прескочих оградата и седнах при публиката, в трибуните. И Оги – хоп и сяда до мене. Стадионът се взриви от смях. След мача се поздравихме с него и той пак ми вика: “Трябва да слушам треньора – само до Жеков и това е. И изпълнявам, какво да правя. Затова седнах до тебе”.

– Каква е историята с приятелския мач срещу “Барселона” през 1970 година?

– Всъщност бяха две контролите тогава. Първата – през август. Поканиха ЦСКА на турнир в Майорка, където бяха домакините, “Барселона” и “Тотнъм”. Бихме англичаните 1:0 на полуфинала, а на финала ударихме “Барса” с 2:0. Вкарах и двата гола, и им взехме купата. Дойде Коледа и от “Барселона” пак ни поканиха да играем срещу тях на “Ноу Камп”. На 25 декември беше мачът, а на стадиона имаше 110 000 души. Препълнен беше. Явно искаха реванш. Надеждите им обаче останаха напразни. Преди почивката им вкарах един гол и така свърши първото полувреме. Последва 15-20 минути силен техен натиск, на който обаче отбихме. Вкарах им втори гол, Якимов вкара още два, а те върнаха само 1 попадение. Бихме ги 4:1 и стадионът потъна в тишина. Развалихме им малко Коледата на хората. Оттогава спряха да ни канят. След мача от “Барса” искаха да ме вземат. Голям интерес имаше и от много други отбори – дори от Бразилия. Ама как да ида там, като имам жена и дете тук. Пък и режимът беше друг и нямаше как да стане, при положение че бях и офицер. Ако бях избягал, щяха да ме пратят в Белене.

– Каква е причината да приключите кариерата си само на 30 години?

– Казаха ми шефовете на ЦСКА, че министърът бил разпоредил да спра с футбола, докато съм на върха. Почнахме подготовка с ЦСКА през лятото, вкарах доста голове в контролите, ама ни освободиха. После се оказа, че е нямало такава заповед от министъра. Той не знаел какво се случва. До края на годината ги беше изгонил всичките ръководители и треньори в ЦСКА. Измете ги всички – без чистачката, касиерката и главния счетоводител. После той се зае с клуба и направи много хубави неща.

– Не криете, че не долюбвате много-много сегашните собственици на ЦСКА. Какво е мнението Ви за случващото се на “Армията”?

– Как да ги долюбвам. Аз бях в Управителния съвет, когато те дойдоха. Започнаха да вършат такива глупости, че нямам думи. Нямат си и понятие. Все едно мен да ме направят директор на “Пирогов”. Още с идването ми половината от болните ще си отидат. Тия са същите. По-зле са от аматьори. Казах им, че викат на топката таралеж и те ме освободиха. Сега ги слушам, че се изказват. Абе, какво се изказват, като нямат понятие от футбол. Иначе Радуканов работи добре. Дано не му се месят. Взеха класни футболисти и засега отборът се движи добре. В основата на резултатите и успешната игра стои кондиционният треньор, чиято работа наистина е от голямо значение.

– А следите ли какво става в “Берое”?

– Редовно следя, гледам и слушам. Вкъщи се местя само от телевизора на компютъра и обратно. Яд ме е, като ги гледам беройци, как натрупаха толкова загуби. Не съм „в кухнята“ и не знам какви са причините, но дано бързо се изправи отборът на крака.

– Правилно ли беше решението да бъде уволнен Матеус?

– Да!

– Кой трябва да го замени?

– Любо Пенев. Тренирал съм го. Знам го какъв характер е. Само той може да се справи в тази ситуация.

– След броени дни навършвате 67 години. Какво си пожелавате?

– Да изкараме до другия 10.10! Пък после ще видим вече.

Интервю: вестник Новината