Доверието в застрахователните продукти в България е недостатъчно

Животозастраховането в България е много слабо развито и делът му от общия премиен приход в сектора е едва 15%. По този показател сме на едно от последните места в света, заяви Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, направление Застрахователен надзор.

Богоев направи извода по време на дискусия за състоянието на животозастраховането, организирана от вестник Пари.
Представители на бранша и академични организации обсъдиха причините за това секторът да е с изключително ниска пенетрация у нас. Сред тях е ниската информираност на българина, който предпочита да застрахова колата си преди здравето и живота си, но и честите случаи на подменяне същността на продукта, който трябва да бъде ясно обяснен и добре промотиран от застрахователните компании, каза още Богоев.
„Ако има прозначност и честно отношение в сектора, животозастраховането може да се превърне във важен фактор за социално-икономическо развитие на региона”, заяви и Кристоф Цетл, председател на УС на Граве Сърбия.

За прекратяване на лошите практики и злоупотребите на пазара призова и Светла Несторова, председател на Комисията по животозастраховане в Асоциацията на българските застрахователи. Според нея и според Джордж Цаконас, генерален мениджър на MetLife в България, един от начините да се промени отношението към продукта е промотирането на застраховка „живот“ като инструмент за привличане и задържане на най-добрите служители в компанията. Цаконас обяви също, че до края на годината ще бъде създадена асоциация на животозастрахователните компании и основната й цел ще бъде да се популяризират ползите от застраховките „живот” сред българите.

За повишаване на застрахователната грамотност чрез адекватна публична политика призова и доц. д-р Ирена Мишева, декан на академичната програма „Застраховане, финанси и счетоводство” във ВУЗФ. Сред възпиращите фактори за търсене на животозастрахователната услуга според нея са спецификата на продуктите, дългият процес на мотивация, ниската покупателна способност и особеностите на народопсихологията, сред които инерцията при пазаруването, суеверието по повод на рисковете и разбирането „да се трупат пари за черни дни” вместо да се влагат в застраховане.

Сред споделените в дискусията идеи за бъдещо развитие на животозастраховането бяха търсенето на иновативни подходи за дистрибуция (напр. развитие на електронната търговия със застраховки) и подготовката на сертифицирани консултанти.