Елица Димова покорява с талант в Дъблин

За своите 23 години тя изглежда като повечето момичета на нейната възраст, но за разлика от мнозина от тях, вече върви стабилно по пътя на мечтите си. Защото чаровното миньонче Елица Димова е единствената българка, която тази година ще се дипломира в специалността “Драма” от Косерваторията по драма и музика в Дъблин.

Което си е безспорен успех и гордост за Стара Загора. Още повече, че я приели във висшето училище при жестока конкуренция между над 1500 кандидат-актьори, а заедно с едно руско момиче се оказали единствените чужденки в престижното учебно заведение. Най-интересното е обаче, че преди да кандидатства в консерваторията в ирландската столица, я скъсали на изпитите в НАТФИЗ. Както се казва: всяко зло за добро.
Докато Елица учила в СОУ “Максим Горки” в Стара Загора, нищо не предвещавало, че един ден ще стане актриса. До момента, в който в осми клас не попаднала на спектакъла “Куцото петле” от Рада Москова, която поставяла театралната студия на Пеньо Калчев.

“Много ми хареса, а една моя съученичка – Ваня Камянска, вече играеше в трупата, запали ме и аз се записах”, спомня си Елица. В семейството й никой не се занимава с изкуство, ако не се брои брат й, който през ученическите години подрънквал на китара. Затова всичко почнало някак на шега.
“Никой не ми е казвал, че ставам за актриса. Но толкова ми хареса да играя на сцена, че реших да продължа”, разказва момичето. В школата на Пеньо Калчев получила наистина стабилна основа, която са оказала много полезна за бъдещото ѝ развитие.

Изпитът за консерваторията в Дъблин наподобява този в НАТФИЗ, само че кръговете са в един ден.
“Другата разлика е, че няма кръг по пеене. Е, накараха ме все пак да изпея нещо, но не мисля, че изпълнението ми беше взето под внимание, защото, ако зависеше от него, никога нямаше да ме приемат”, смее се Елица. Въпреки че да се подготви монолог на чужд език не е шега работа, тя разучила своя вечерта преди изпита. Избрала го на случаен принцип от интернет.

“Беше от незнайна пиеса на някакъв ученик. Ставаше въпрос за момиче, което искало да стане писател, но не можело да пише”, спомня си тя. При импровизациите пък й възложили да изиграе пералня и пистолет. В единия случай седнала по турски на земята и почнала да се върти като центрофуга. Когато “гръмнала” обаче, пистолетът й се оказал със заглушител, усмихва се момичето. Тъй като й казали, че много тихо стреля, тя използвала хитрия отговор, за да излезе от ситуацията.

През време на следването най ѝ бил труден Шекспир. Иначе постоянно я избирали за мъжки роли и в комедии. Играла е от Хитлер до любовник. Само за сравнение – при г-н Калчев пък постоянно влизала в кожата на мишлета.
“Не знам защо все ме избират за комедии, смятам, че мога да играя и драматични образи”, смята момичето.
Последният й голям успех е, че отскоро е част от трупата на Театрална компания “Уондърленд” в Дъблин. Харесали я по време на финалния спектакъл в консерваторията, в който играела пет роли едновременно, после я извикали на кастинг и я взели. Сега се готви за постановката „Силвия“, в която ще играе 70-годишна бабичка.
„В Ирландия има голям интерес към театъра, не съм играла пред празна зала“, споделя Елица. Още не е мислила дали да се върне в България, нито пък твърдо е решила да остава там – ще прецени според случая. Не би отказала да се включи в роден проект, но, имайки предвид колко е трудно на актьорите тук, не се надява да й предложат скоро. Засега обаче следва съвета на първия си учител в актьорската професия – да бъде честна на сцената, към себе си и към публиката, защото това е най-силното оръжие на артиста.

Информация: вестник Новината