Журналистката Нихал Йозерган: Обща балканска четвърта власт? Звучи футуристично

Нихал Йозерган е българският глас в Турция и живее в Бурса от 20 години. От 13 години предава новини и коментари за южната ни съседка. 10 години е кореспондент на БНТ, а от 3 години я слушаме по БНР. Автор е на много статии за българския печат. В различни периоди е работила за сп. Мениджър, Балканите +, всекидневниците Стандарт, 24 часа, а от няколко години пише основно за вестник Труд.

Зад гърба си има и 3 документални филма –  „Истанбул – срещата на цивилизациите”, „Сирия – геополитическата игла на Близкия изток” и „Толерантност”. Завършила е специалност „Телевизия” към Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски” и е специализирала магистратура в Московския университет „Вл. Ломоносов”. След това 2 години беше „дясната ръка” на Кеворк Кеворкян – като редактор на легендарното предаване „Всяка неделя”. Омъжена е, има 18-годишна дъщеря, вече студентка. Нихал Йозерган винаги се връща в България, с която я свързват не само родопските й корени и професията, а и любимите родители, най-добрите приятели.

– Не са много онези, които знаят, че Бурса е градът, обявен за европейски. Вашето мнение за значението на това населено място, г-жо Йозерган?

– Малцина знаят още, че градът е вторият индустриален център на Турция след Истанбул и е с голям принос за динамично развиващата се турска икономика, която е на 16-о място в света. Тук живеят близо 100 000 наши сънародници, от които поне половината са с двойно гражданство.

– На предишните президентски избори в Бурса беше поставен своеобразен рекорд за най-голям брой гласували граждани в чужбина. Според Вас, какъв ще е интересът към президентските избори, които ще се проведат тази есен в България? Какви са нагласите и предпочитанията, възможно ли е този път да се гласува по-голямо доверие на жена за президент?

– Нашите изселници традиционно гласуват масово по време избори, независимо дали са парламентарни или президентски. На балотажа за втория мандат Георги Първанов получи близо 55 000 гласа от нашите съграждани в Турция, но този вот в по-голямата си степен беше протестен, консолидиращ нежеланието на българските турци лидерът на „Атака” Волен Сидеров евентуално да стане президент на България. Предполагам, че и на предстоящите избори за нов държавен глава изселниците ще гласуват по своя воля, но предимно за този кандидат, който ще получи подкрепата на ДПС. И това вече не е изненада за никого.

– Икономическите и финансовите кризи взривиха обществата, нагнетиха страх в обикновените хора и обезличиха политиците като способни да се справят със ситуацията. Кое, според Вас, е най-голямото предизвикателство днес за България?

– Според мен влошаването на финансовата криза в глобален план и най-вече в еврозоната неминуемо ще се отрази зле на родната ни икономика. Другата потенциална заплаха е заиграването с етническата карта, независимо от цвета на партията. Това е доста взривоопасно поле, в което може да се минира прословутата българска етническа толерантност. Турско-кюрдското напрежение в съседна Турция и войната с ПКК, която взе 40 000 жертви за 30 години и от двете страни, е достатъчно красноречив пример какво трябва да избягват българските политици. И да странят от политическата риторика, която потенциално може да драсне клечката на турско-български етнически конфликт.

– Смятате ли, че е уместно в българския парламент да има хора, които да представляват българите, живеещи в чужбина?

– Български кандидат за депутат, живеещ в чужбина, малко трудно ще се премести да живее в България, за да представлява своите сънародници в Народното събрание. Смятам, че българските граждани в чужбина гласуват по-скоро индивидуално, на принципна основа, в зависимост от политическата визия, която споделят за партията, с която се идентифицират или поне симпатизират и смятат, че тя най-добре би защитила българските интереси.

– Как кризата промени турската икономика, засегна ли и медиите?

– Рецесията в глобален план почти не засегна Турция. През последното полугодие, независимо от световната криза, тя отбеляза драстичен икономически ръст от 11% и изпревари даже Китай. Това накара някои от големите икономически анализатори да заговорят за „турския локум в световната икономика”. Банковият сектор също остана стабилен. Но негативният ефект от кризата е повлиял и на медийния сектор: имаше съкращения, препродажби и смяна на политиката в резултат на промяната на цвета на капитала на новите собственици, но няма фалирали вестници или закрити ТВ-канали, тиражите също не са занижени особено.

– В началото на месец май в Бурса се проведе първият Балкански медиен форум. Вицепремиерът Бюлент Арънч тогава подчерта, че „географията, в която споделяме от векове обща история, съдба и култура, все още е най-чупливата точка на Европа”. Би ли могла обща четвърта власт да стане едно от сполучливите решения за постигане на мир в междусъседските отношения на Балканите?

– Това е доста оптимистична заявка на Турция за разширяване на контактите между медиите в Югоизточна Европа, но по-скоро е в сферата на добрите, но несбъднати пожелания.За мен това предложение трябва да се тълкува като продължение на новите тенденции в турската външна политика за „отваряне към близките съседни страни” – Балканите, Кавказ, Близкия Изток, Магреба. Ако инициативата е за балкански нетуорк, нова платформа на свободни и независими журналисти с помощта на неправителствените организации – може би да, но да мечтаем за „обща балканска четвърта власт”, изключвайки политическите и обществените различия между страните и отделните правителства в този район, звучи доста футуристично.

– Коя е новината, която първа искате да съобщите на българските си зрители, слушатели и читатели?

– За влизането на Турция в ЕС и свободното движение на българи и турци в двете посоки. Но за тази новина може би трябва да се чака още дълги години и също така съюзът да не се е разпаднал.

– Прави впечатление, че във включванията за БНТ и БНР избягвате заемки и чуждици – нещо, което напоследък, за съжаление, навлезе в българската преса. Репортажите Ви са на брилянтен български език. Как постигате това?

– Благодаря за ласкавите думи, това е ценно признание за мен, което потвърждава основното ми изискване към себе си: да си върша добре работата. Но винаги има какво да се учи още… Първо, българският език е в гените ми, защото баща ми е родопчанин от Златоград. А турският е майчиният ми език. Второ, аз от дете съм двуезична, но все още предпочитам да чета книги и да гледам филми на български, вместо на турски, защото съм български възпитаник и български журналист, тоест водя се за чуждестранен кореспондент в Турция. Освен това 25 години от съзнателния ми живот са преминали в България. От една страна се стремя „да сверявам часовника с новостите в езика” и  „да съм в час”, и от друга – да знам какво трябва да съхранявам в него. Да не забравяме, че една от задачите на журналиста е да се стреми към чистотата на езика и да я поднася „достъпно, ясно и разбираемо” за цялата аудитория.

– В Турция вървя нашият сериал „Стъклен дом”. Какъв е интересът към него?

– За съжаление, не е особено голям, сочат рейтингите. Все пак се радва на подбрана аудитория. Гледат го най-вече изселниците и хора от българската общност в Турция.

– А как се възприема съвременната българска литература в южната съседка?

– В Турция несъмнено Людмила Филипова е един от най-талантливите представители на младото поколение български писатели. Българите обичат турските сериали, а турците винаги се радват, като видят българи в Турция и ги посрещат доста топло. Българите са единствените съседи – и на изток, и на запад, на които турците казват от сърце: „Комшу, хош гелдин!”, което ще рече на български „Добре дошъл, съседе!”. Дано политиците и дипломатите последват техния пример, което ще бъде несъмнено от полза и на двата народа, и на двете държави.

Интервю: вестник Новината